Горанов срещу монопола на здравната каса

В медицината най-страшно е да не вземеш решение

През 1989 г. д-р Венцислав Петков отива в Австрия като специализант по мулекулярна биология. Защитава медицински права, става асистент, с втора специалност по белодробни болести. Малко след това е водещ лекар в 4-та вътрешна клиника на АКХ Виена. Съвместно с известния професор Ланг работи по проблематиката на редките болести. Негови научни публикации са в най-големите медицински списания в света.

Сега Проф. Венцислав Петков е шеф на Клиниката по пулмология в АКХ - Виена.

"Исках да кандидатствам в Техническия университет, когато учителят ми по химия ми каза, че изобщо не съм за там, защото съм с хуманитарна нагласа. Той беше първият, който ме насочи към медицината. Като дете ми ставаше лошо, когато някой се пореже, но след този разговор си казах, че моят път е различен от пътя на баща ми. Беше инженер и се занимаваше с паметниците на културата -реставрираше стари църкви."

Началото е трудно и много интересно. Специализацията в Австрия в областта на мулекулярната биология открива пред д-р Петков възможността да продължи работа в АКХ. Тогавашният шеф на белодробната клиника му предлага да остане/Това решение беше важно за мен. Тук не можеш да се натрапиш - без покана не става. Започнах процедура по признаване на дипломата - трябваше да взема отново 14-15 изпита, които са от най-тежките. Едновременно с това уреждах преместването на семейството ми във Виена и работех в лаборатория, която имаше връзка с пулмологията на университетската клиника. Задълженията бяха толкова много, че буквално живеех в болницата. Като млади лекари специализанти работехме по 100 часа на седмица. Учехме се на работното си място. Отговаряхме в три посоки, когато ни задаваха три въпроса едновременно. Мислехме за проблемите, които трябва да разрешим в следващите 10 минути и вземахме решения, когато реанимирахме. В медицинската практика решенията трябва да вземат бързо. Страшно е да се мисли бавно, а най-страшно е когато не се взима никакво решение.

Така тръгна развитието ми. В началото - млад асистент с втора специалност по белодробни болести, интернист. След това - водещ лекар във вътрешна клиника 4, където заедно с проф. Ланг намерихме общи интереси в областта на редките болести."

И проф. Петков става шеф на пулмологията в АКХ - Виена. Клиниката съществува от 1729 г. Това още по-ярко го изявява като един преуспял в чужбина българин

Той знае, че е така. И дори е на мнение, че след като парите, които влизат в родината ни от българите, работещи в чужбина, от години са повече от всички останали чуждестранни инвестиции, е редно в България да се създаде обществена организация, която да изразява мнението на тези българи за процесите и проблемите на развитието ни. Затова на въпроса ми: "Възможно ли е част от австрийските традиции в медицината да бъдат внесени и в България?", професорът се впуска в критично обобщение над цялостната ни здравна система.

"Традициите могат да се внесат, ако в България се направи план, стратегия и програма и има ясна перспектива - с политическа воля и политическа подкрепа, за една нова визия. За да рушиш една стара система, трябва да знаеш какво искаш да направиш на нейно място. Защо здравната система в България не функционира или го прави лошо? В момента не функционира, защото това не е система. Разрушена е старата система, но тя беше сигурна и си беше систематизирана за тогавашните представи. Не можеш да изграждаш нещо напълно ново като зарежеш досегашното, без да се опиташ да съхраниш най-доброто от него. И без да имаш визия поне за 20 г. Не може една здравна каса да финансира еднакво и държавните, и универститетските, и стотиците частни болници, които никнат като гъби и са бутикови, без социална функция. Трябва да се върнем на доброто образование, да имаме един медицински универститет, който да изпълнява трите основни функции на такова учебно заведение:

¦ Да дава образование.

¦ Да дава възможност за научна работа.

¦ Да се занимава и с лекуване на хора.

Не 10, един е достатъчен, но на европейско ниво. Как може да бъде достигнато това? Със средства, хора и реорганизация на базисния сграден и друг фонд. И трябва да се почне от сега, защото нито ги има средствата, нито ги има хората, които са образовани, нито сградният фонд е готов.

Минах преди няколко месеца през Медицинската Академия в София и ми стана мъчно, като гледам на какво прилича. Кампусът е запуснат. Сгради, които бяха за института по вътрешни болести и клиниката за детски болести, стоят като паметници на безхаберието. Това са милиони левове на данъкоплатеца.

Традициите липсват. Всеки идва и започва от себе си, сякаш светът преди него не е съществувал. Прави се на парче, без да се мисли какво ще се случи и къде ще бъде медицината след 10- 15 години. Университетската медицина е много важна. Тя бълва хората, които отиват в периферията. Тя трябва да образова медицинските сестри, да дава познанията, за да се провежда съвременна медицина, свързана с най-новите постижения. Периферното здравеопазване трябва да се промени коренно. На първо място, болниците, които решават социални проблеми и представят всички специалности, да са в големите центрове, където има специалисти. Тези болници трябва да бъдат доведени до средноевропейско ниво. И не само отделенията по кардиология и ортопедия, които носят пари, а всички отделения, дори и тези, които не носят толкова печалба, но са необходими и от социална гледна точка. Те трябва да бъдат поддържани от държавата, а не да се закриват болниците

Защото ние стигаме до един етап, в който медицината струва толкова много, че със старите представи тя не може да бъде финансирана. Има нови ужасно скъпи лекарства, има ноу-хау. Например трансплантациите - много скъпо перо, което е необходимо.

Като чуя, че в България това, което дава държавата от бюджета си за здравеопазване, е 4%, си казвам - не може да бъде вярно.

Австрия отделя 9-10 % за здравеопазване и като се вземе много по-високият държавен бюджет, се получават много пари, които пак са недостатъчни. Но този дух за унищожение и икономии, който така нахално се натрапва в българското здравеопазване, в Австрия липсва. Не че и тук не се правят реформи, но те имат коригиращ, а не тотален характер.

Важно е да припомним на всички - в здравеопазването най-главната роля имат лекарите. Всички останали - администратори, икономии, пари, промени - имат значение, но без ЛЕКАРЯ няма как да стане.

***

В АКХ - Виена успешно бяха направени белодробните трансплантации на 8 българи, но този медицински конгломерат стана особено известен у нас и в света след успешната белодробна трансплантация на Ники Лауда. Повече от година България няма договор с АКХ. Изтече, и незнайно по какви причини, не го подновихме. Сега българските пациенти в крайна фаза на тежките белодробни заболявания няма къде да се трансплантират и умират. В тази връзка нашите специалисти решиха и в България да внедрят тази медицинска практика, за което проф. Петков проявява известна скептничност.

"Нужен е много натрупан опит. Белият дроб е отворен орган, там влизат вируси и бактерии и това една от причините за инфекции и за трудното му разгръщане. В АКХ белодробни трансплантации се правят отпреди 29 г. Сега по успеваемост тази болница е на едно от първите места в света, но в началните 3-4 години смъртността достигаше до 50%. Не може просто така в една клиника да се изгради остров за белодробни трансплантации сред океан от несъздадени възможности в тази посока. Първо, така трябва да се организират нещата, че не толкова хора да достигат до трансплантации. Трябва да се лекуват в по-начален стадии и то адекватно, за да не се стигне до смърт.

Второ, ако се стигне до трансплантации, трябва да се изгради система на съпортни клиники, които да подържат хората, за да стигнат на едно прилично ниво до трансплантация. Нужна е система, която следи пациента през 6 месеца, 3 месеца, месец, дори до момента на трансплантация.

Третото много важно условие е финасирането. Не веднъж направено щедро, след което да започне намаляване на сумите, финансирането на здравеопазването е нужно във всичките му сфери и етапи - то трябва да се подобри значително.

От друга страна мисля, че е много възможно в близко бъдеще в България да се внедрят и белодробните трансплантации. Въпреки многото проблеми, успехът в медицината не ни е чужд. Ние първи на Балканите внедрихме изключително успешните сърдечни трансплантации. С проф. Чирков сме близки приятели и знам как той създаде тази функционираща система. Изгради я поетапно, с ясна последователност и успя. Така че най-важен е правилният човек.