Горите в Природен парк “Странджа” ст н. с д-р Дико Патронов
Изтегляне 369.81 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Горските пътища в ПП “Странджа”
УСТОЙЧИВО ЕКОЛОГОСЪОБРАЗНО ГОРСКО СТОПАНСТВО
Горите в Природен парк “Странджа” ст.н.с. д-р Дико ПатроновСъдържание:
3.1. Лесовъдска характеристика на горите 3.2. Дървесни запаси и ползване от горите 3.3. Други ползвания от горите
1. Природна характеристика Горските масиви в парк “Странджа” заемат 89900 ха, т.е. 77,5% от общата площ. Техният строеж и състав, с богато растително разнообразие, е отражение на природните дадености на планината, с многообразие на релефни форми и месторастения. Според горскорастителното райониране на България територията на парк “Странджа” попада в южната крайгранична горскорастителна област, подобласти Странджа и Странджанско Черноморие. Във вертикално отношение горите се разположени в Долен равнинно хълмист и хълмисто предпланински пояс на дъбовите гори (0-900 м.н.в.). 1.1. Разпределение по надморска височина - горските масиви започват от черноморския бряг, в района на Бутамята, Липите, Резово, Силистар, където не са заместени от селскостопански земи и достигат на запад по границата с република Турция до 710 м н.в. на в.Градище край М.Търново. По надморска височина те се разпределят както следва: - до 100 м - 12% - до 200 м - 47% - до 300 м - 79% - до 400 м - 95% - до 500 м - 99% - от 500 до 700 м - 1% Средната надморска височина на ПП “Странджа” е 224м. Еднообразно хълмист е релефът в източната част на парка, с върхове до 300 м.н.в. в района Ахтопол, Бродилово, Българи, Граматиково, Сливарово, Резово с площ около 40 000 ха. На север, запад и юг, тази територия се ограничава с масиви с височини 500, 700 и 1000 м (в Турция) с дълбоки речни проломи и стръмни склонове. (връх Папия - 501 м, Киселицата - 407 м, Босна - 454 м, Ограш - 404 м, Остра чука - 530 м, Дряновица - 660 м, Могилата - 603 м, Гарваница –529м. 1.2. Разпределение по наклон на терена - десет процента от горите са разположени върху равни и полегати терени (до 10%) преимуществено в постъпите към морето, край речните тераси и по билата. Върху наклонени терени (до 20%) е делът на 44% от горите, а върху стръмни и много стръмни склонове са разположени 46% от горските масиви, предимно в западната част на парка. 1.3. Разпределение по изложение на терена - в топографията на парк “Странджа” доминират двата основни рида - Босненският и Резовският, вододелни между реките Велека и Резвая и ориентирани в посока запад-изток. Това предопределя и разпределението на изложенията - 54 процента сенчести (север, североизток, северозапад и изток) и 46 процента припечни (запад, югоизток, югозапад и юг). 1.4. Разпределение по почвени типове - в изследванията на горските месторастения в Странджа най-широко разпространеният тип почва е канелена горска почва-псевдоподзолисти и излужени - 75%. Специфични за Странджа са жълтоземно - подзолистите почви - 20% - локализирани в източната, ниска част. В крайречните тераси по Велека и Резвая са описани алувиално-делувиалните почви. В западната част на парка, край Стоилово и Звездец в района на карста са разпостранени рендзини и червеноземи, а в най-високите части, в района на Гарваница и Градището - светлокафяви планинско-горски почви. Почвите в горските масиви са предимно дълбоки – 70%. Средно дълбоки (30-60 см) са 24%, а плитки (под 30 см) са 4%. 1.5. Горските месторастения в парк Странджа - основните топографски характеристики на масивите в Странджа - надморска височина, изложение, наклони, преразпределят основните екологически елементи на средата, при което заедно с климатичните елементи определят лесорастителния ефект на горските месторастения. Преобладават наклонени терени, сенчести изложения и дълбоки почви, т.е. налице са условия за добър горскорастителен ефект. Разположението на Странджа в преходно средиземноморската зона, намалява лесорастителния ефект, поставяйки го в зависимост от летните засушавания и определяйки почвената влага като ограничителен фактор. Богатите и среднобогати месторастения върху свежа до влажна почва заемат едва 15% от общата горска площ. Преобладават среднобогатите, свежи до сухи месторастения (77%), които дават облика на горската растителност в Странджа. Много бедните и сухи месторастения върху плитки и много плитки почви, ерозирани терени, скалисти голини и карста, обхващат около 8%, с нисък лесорастителен ефект.
Днешният вид на горските формации в Странджа е резултат на комплекса топографски и климатични фактори, повлияни и от хилядолетно активно присъствие на човешко въздействие в този район. Историческите бележки сочат експлоатацията на горите в първите векове на новото летоброене, свързано с металургична дейност, свидетелство за което са огромните металургични отпадъци в района на Резово и Малко Търново. В по-ново време (след 16 век) железодобива в Странджа е бил основният източник за този метал в Турската империя и е бил свързан с огромен добив на дървени въглища от района М.Търново, Сливарово, Резово, Малък Самоков (в дн.Турция). Този рудодобив затихва в средата на 19 век. Всичко това е оказало определено отрицателно въздействие върху състоянието на горските формации в Странджа, върху техният състав и пространствено разпределение, продуктивност и богатство на биоразнообразието. 2.1. Иглолистна формация - автохтонни представители в българската част на Странджа от иглолистните дървесни видове са останали: тис (Taxus baccata), синя хвойна (Iuniperus communis) и червена хвойна (Iuniperus oxycedrus). Локализираните през последните години находища на тис, в единични екземпляри, се намират в резерват Тисовица, в защитена местност Марина река и в Трионски дол, в землището на с.Българи и в м.Меликоп и Велков чукар, в землището на с.Бродилово. Синята хвойна е с едно единствено находище под в. Градище, а червената хвойна е в единични екземпляри, предимно по Резовското било от Кости до М.Търново, като увеличава участието си във високата част на планината. Останалите иглолистни видове от тази формация, която заема 8,5% от горската площ, са интродуцирани при залесяване на изоставени ниви и реконструкция на т.н. нископродуктивни гори, противоерозионни залесявания и при лошо възобновени дъбови и източно-букови насаждения. Преобладава черен бор (Pinus nigra) - 5,8%, бял бор (Pinus silvestris) - 1,5%, Зелена дуглазка (Psendotsuga douglasii) - 0,4%, морски бор (Pinus maritima) - 0,1%. Участват още - атлазки кедър (Cedrus atlantica), веймутов бор (Pinus strobus), европейска лиственица (Larix decidua), обикновена ела (Abies alba), елдарски бор (Pinus eldarica), обикновен смърч (Picea excelsa) и др. В сравнение с данните за горите към 1994 год. площта на иглолистната формация намалява от 8500 ха на 7600 след измерванията през 1997/98г. 2.2. Източно-букова формация - заема 18% от горите на парк “Странджа”, от крайморските гори до най-високата част, предимно по сенчестите склонове и влажни долове. В състава на тези гори участват още обикновен габър (Carpinus betulus), шестил (Acer platanoides), обикновен габър (Acer pseudoplatanus), зимен дъб (Quercus dalechampii), трепетлика (Populus tremula), дива череша (Cerasus avium) и др. Най-често в подлеса на тези гори участват вечнозелени и листопадни храсти от колхидската флора, формирайки съобщества, които са привързани към различни месторастения, главно преминаващи едно към друго, с промяната на елементите на природната среда. Те са реликтни с висока природозащитна стойност. - източен бук със странджанска зеленика - заема площ от 11 300 ха с различна гъстота на подлеса. Локализирана е в източната част на парка с център с.Кости, на изток от линията Тисовица, Граматиково, Сливарово с надморска височина до 300 м. В подлеса участват още лавровишня (Laurocerasus officinalis), колхидски джел (Ilex colchica), кавказка боровинка (Vaccinium arctostaphylos). Поради своята относителна недостъпност са били най-малко повлияни от човешката дейност. Най-възрастни и с впечатляващи размери на източния бук насаждения са съсредоточени в резервата Узунбужак. - източен бук с лавровишня - заема площ от 130 ха във високата част на парка в района Бръшлян - Малко Търново. В подлеса участват още джел, кавказка боровинка, бясно дърво (Daphne pontica) и др. В миналото са били подложени на силно човешко въздействие (сеч и паша на домашни животни). Относително първични насаждения, с впечатляващи диаметри и височини са запазени в резерватите Витаново и Средока. - източен бук с кавказка боровинка - недостатъчно добре проучено съобщество, с европейско природозащитно значение. Досега са описани насаждения с площ около 100 ха, разположени в периферията на разпостранение на зелениката, а през 1999 г. бяха открити съобщества самостоятелно във висока Странджа, около Малко Търново. Това са средно и нископродуктивни съобщества, просветлени, в горните части на сенчести или засенчени изложения, в които като подлес с височина до 2 м участва кавказката боровинка. - източен бук с бясно дърво – недостатъчно проучено съобщество, разпостранено в западната част на парка. С повишаване на надморската височина участието на бясно дърво в източнобуковите насаждения се увеличава. Съжителства със съобщества на източния бук с лавровишня и с боровинка, като доминира в крайбрежните и билни участъци. 2.3. Дъбова формация - основни лесообразователи в дъбовите гори на Странджа са източен горун (Quercus sessiliflora) 31% от общата площ на горите, благун, (Q.frainetto) - 29%, цер (Q.ceric) - 7%, космат дъб (Q.pubescens), летен дъб (Q.robur), странджански дъб (лъжник) (Q. Hartwissiana). Тази формация дава облика на горите в планината, заемайки две трети от общата площ. Отделните видове формират съобщества с други дървета и храсти, преразпределени по месторастения в зависимост от екологическите изисквания на дъбовете. - косматият дъб започва от крайморските скали върху сухи и бедни почви с медитерански храсти, преимуществено в редини. Участва в смесени съобщества с благуна и в карста между Звездец и Малко Търново. - благунът дава облика на горите в по-сухите и припечни части на планината, предимно в източната, крайморска част и в северозападния район, където формира и монодоминантни съобщества. - източният горун е високопластичен по отношение на екологическите изисквания вид и участва в смесени съобщества с всички дъбове в Странджа. Има господстващо положение по по-влажните и по-високи части на планината, където формира и обширни монодоминантни съобщества. Заедно с източния бук и самостоятелно участва в съобщества с подлес от вечнозелени храсти. Висока природозащитна стойност имат също съобществата на горуна с чашковата звъника (Hypericum calycinum), заемаща площ от 601 ха и пухестото горянче (Epimedium pubigerum) с обща площ описана до сега около 50 ха. - церът не формира естествени монодоминантни съобщества с изключение в някои издънкови гори край селищата, многократно изсичани за дърва, където церът е изместил останалите дъбове. Като по-топлолюбив той увеличава своето участие в северозападната част на парка (Звездец) и в района на карста. Участва в съобщества с всички дъбове, включително и с източния бук. - Странджанският дъб рядко доминира в съобщества, а единично или на малки групи присъства в крайречните тераси на Резвая, Велека и Илиева река и в карста между М.Търново, Звездец и Близнак, където увеличава участието си в дъбовите насаждения, заедно с благун, цер и източен габър. Не е достатъчно проучен като рядък реликтен вид и не са положени грижи за увеличаване участието му в горите на парка. Дъбовите съобщества в парк Странджа са реликтни с висока природозащитна стойност и в тях участват разнообразни дървета и храсти, представители на колхидската и средиземноморската флора. Те са и с най-висока стопанска стойност за производство на специална дървесина, при висока възраст на ползуване (160-180г.) и сложен строеж и състав при подходящи месторастения и почвено –релефен комплекс. 2.4. Заливни гори - в днешно време тази формация не присъства, макар в миналото да е давала облика на горите в долните течения на Велека и Резвая. Тези гори са изкоренени и превърнати в селскостопански земи.Останки на тази формация има в района на Царското кладенче (Бродиловско) с участие на полски ясен (Fraxinus oxycarpa), полски бряст (Ulmus campestris), странджански дъб, черна елша и лиани. В изоставените ниви по Велека и Резвая върви процес на възстановяване на тази формация предимно с полски ясен. В турска Странджа, около Инеада, тази формация заема значителна площ около блатото и устието на Селския дол. В крайречните тераси на Велека и особено на Резвая и в долните части на склоновете към тях, на много места са запазени естествени лонгозни формации с разнообразна дървесна и храстова растителност - странджански дъб, благун, цер, обикновен габър, полски бряст, планински ясен, обикновена леска, чашкодряни, червена калина, рускус и лиани: скрипка, гърбач, дива лоза. Бръшлян покрива почвата и обхваща стъблата на дърветата. Тук се срещат дървета от обикновен габър, цер и странджански дъб с впечатляващи размери - до 2 м диаметър и 40 м височина. 2.5. Калунова формация - Калуната (Calluna vulgaris) присъства по цялата територия на парк Странджа, съпътствайки източния бук в границите на неговото разпостранение, разпръснато единично или на малки групи. С увеличаване на надморската височина на запад от с.Сливарово към М.Търново и Бръшлян калуната заема обширни пространства по изоставени ниви, краища на гората, голини и редини, върху ерозирани склонове в източнобукови и горунови насаждения. В тези съобщества отпадат някои типични медитерански видове като ерика и тамянка, заменени масово от памуклийка и жълтуга, в резултат на по-студения и влажен климат. Тези калунаци наподобяват атлантическите “хайди” и агресивно заемат изоставените открити пространства. Значителни площи в миналото са били изсечени и “реконструирани “ с черен бор. Тази формация има пионерен характер, неустойчива е и е била подложена на силно човешко въздействие - паша на животни, особено през зимата. Особена растителна категория за парк Странджа са формациите, останки от медитерански тип - гариги и маквиси, заемащи ограничени специфични територии в дъбовата формация, с богато видово разнообразие. 2.6. Ерикова формация - това са останки от средиземноморски гариги, локализирани в района Кости - в.Ходжата - Каменска бърчина - старо Резово. Заема билни части и южни експонирани склонове предимно върху пясъчници. Доминантен в съобществата е пирена (Erika arborea), който заедно с тамянка и памуклийка и по-рядко с калуна формира на много места трудно проходими съобщества. Счита се, че тези съобщества са динамични по отношение на дървесната растителност - присъствието на горун, благун, мъждрян е от редини до нормални насаждения и в резултат на човешката дейност. Чрез залесяване с черен бор част от тези съобщества са повредени или унищожени. Заема площ от около 800 ха. 2.7. Останки от маквиси - тази вечнозелена средиземноморска формация присъства в парк “Странджа" в останки, представена от видоизменени гори с участие на филирея (Phillyrea media), пистация (Pistacia terebinthus) (жасмин), рускус, космат дъб, махалебка, мъждрян и др. Заема обширни припечни склонове и скални масиви край Бродилово, Петрова нива, Узунбужак и др. с неизвестна площ, поради некартиране до сега на съобществата. 3. Растежни показатели, горскостопански мероприятия и ползуване в горите, 3.1. Лесовъдска характеристика на горите 3.1.1. Разпределение на горската площ по вид на земите Общата горска площ в парк Странджа, по данни на измерванията в горите 1996/1998 е 93540 ха, което е около 80% от общата територия на парка. В нея са включени и новоустроени гори от бившия мелиоративен фонд, но не са обхванати всички захрастени или скални масиви в карста, които имат особена природозащитна стойност. Залесената с гори площ е 88 850 ха (95%), а незалесената дървопроизводителна - само 230 ха. Недървопроизводителната горска площ (нелесопригодна, скали, просеки и др.) е 3 480 ха (4%), а горските пасища - 990 ха (1%). Странджа е с много висока лесистост и нормално усвояване на горските площи, с което те са трайно защитени от ерозия - над 98% от тях са неерозирани. 3.1.2. Вид на горите В резултат на хилядолетната човешка дейност горските масиви в Странджа са вероятно променени. И все пак естествените високостъблени гори заемат 60 000 ха (66%) от горските площи. Горите с издънков произход за превръщане във високостъблени са 24000 ха (25%), а изкуствено създадените иглолистни култури - 7700 ха (8,5%). Малко горски масиви в Европа могат да се похвалят с такава висока естественост. 3.1.3. Разпределение на горите по възраст Днешната възрастова структура на горите в Странджа е повлияна от три неблагоприятни фактора: - пресилено изсичане на възрастни гори в периода 1952-1975 г.; - стародавно нискостъблено стопанство за добив на въглища; - активна залесителна дейност след 1960 год. В резултат на тези дейности горските масиви на Странджа са подмладени - 49,5% са с възраст до 60 години, а над 100 годишни са 27% от тяхната площ. Намаляването на залесителната дейност и на окончателните сечи през последното десетилетие намали дисбаланса - през 1994 год. до 60 год. са били 54%, а над 100 год.възраст - 25%. Данните за страната сочат: 25% до 20 години и 75% до 60 годишна възраст, а над 100 години са 9% от общата площ на горите в България. 3.1.4.Средни растежни показатели на горите Осреднените растежни показатели на горите в Странджа са значително по-високи от тези за цялата страна. Средната възраст на горите е 72 години при 45 години за страната. За резерватите Силкосия и Узунбужак тя е съответно 113 години и 126 години - висока възраст за европейски гори. Средният бонитет на гората, който отразява реализираните възможности на горските месторастения е III(2,8). Висока средна пълнота имат странджанските гори - 0,76, което показва, че те са в нормално екологично състояние, за реализиране както на дървопроизводствени, така и на социални функции. Средният дървесен запас на горите в Странджа е 191 куб.м. - по-висок от този за страната - 141 куб.м. Средният дървесен запас на горите в Узунбужак, където са запазени в еталон старите гори на Странджа, отпреди голямата сеч през 50-те години е 318 куб.м. Средногодишният прираст на хектар горска площ е 3,20 куб.м.; при 3.80 за страната. Той отразява реализираната продуктивност на месторастенията и ефективността на провежданите лесовъдски мероприятия в горите - подпомагане на естественото възобновяване, съответствие между дървесните видове и месторастенията, редовно извеждане на отгледни и санитарни сечи в младите насаждения. Общият годишен прираст на странджанските гори е 252 900 куб.м. 3.1.5. Здравословно състояние Здравословното състояние на странджанските гори е добро. Нападенията от черен имел се локализираха във възрастните билни насаждения, в които се водят санитарни и възобновителни сечи при прогресивно отслабване и изсъхване на дърветата. Проблеми имат иглолистните култури, особено тези, в които не са водени отгледни грижи - снеголомите и снеговалите са често явление. Обезпокоителни са съхненията на малки площи в издънковите гори, независимо от качеството на месторастенията. Комплекс от причини - качеството на пъните и броя на ротациите, отглеждането на насажденията, състав и строеж на насажденията и тяхната възраст, се отчитат като фактори за определяне бъдещето на издънковите гори за превръщане и избор на момента за започване на възобновителните сечи. Периодични засъхвания на храсти при странджанската зеленика, в периферията на нейното разпостранение по височина на склоновете, бяха отбелязани през последното десетилетие, при сух есенно-зимен период. С подобряване на валежната обстановка се наблюдава възстановяване на храстите. Изсъхвания на храсти се отбелязват и при съобществата на пирен и калуна, при тяхното застаряване. Наблюденията показват, че те не се възстановяват. При изсичане на храстите преди да са напълно изсъхнали, обаче те се възстановяват с млади издънки-мероприятие, което се препоръчва и в атлантическите калунови формации. 3.2. Дървесни запаси и ползуване от горите Общите дървесни запаси на горите в парк Странджа възлизат на 16 970 000 куб м. Те са сравнително неравномерно разпределени по възраст - подмладени поради посочени по-горе причини . До 60 годишна възраст са 33% от дървесните запаси, а над 100 годишна възраст - 31%. В резерватите са съсредоточени 1 500 000 куб.м. - около 10% от общия дървесен запас. Предвиденото при последните измервания на горите (1996-1998 год.) ползуване на дървесина в горите на парка възлиза на 150 000 куб.м., от които съответно едра дървесина 16%, средна - 17%, дребна - 11% и дърва за горене 56%. Това съотношение на категориите дървесина и ниският процент на едрата строителна дървесина сочи едно сравнително обезкръвено дъбово стопанство, в резултат на пресиленото ползуване през 50-те и 60-те години. По изследвания на Опитна станция по дъбови гори възможностите на горските месторастения в Странджа позволяват върху 18-20% от дъбовите и букови гори да се постави цел за производство на специална дървесина, при висока (за този район) възраст - 160-180 години и сложен строеж на насажденията. Постигането на тази цел изисква отгледни грижи по метода на ранната индивидуализация - избор на дървета на бъдещето и поддържане на богато видово разнообразие за създаване на сложен строеж и състав на съобществата. Възобновителните сечи в странджанските гори са теоретично разработени и приложени в практиката на естественото възобновяване на дъбовите и източнобуковите гори. Постепенно-котловинната и постепенната сеч с удължен период на възобновяване са в основата на успешно възобновените горски масиви. При нормално ползуване от гората и грижливо маркиране на насажденията за сеч, за обсеменяване или отглеждане на младите поници и подраст, се осигурява естествено възпроизводство на горите. Поставянето на странджанските гори на режим на специално ползуване в природен парк, изисква спазване на доказаните от практиката мероприятия, свързани с климатичните особености на района и генетичните особености на дъбовете и източния бук - редки семеношения (през 5-8 години) при често засушливи вегетационни сезони. По-високата възраст на сеч, за постигане целта на дъбовото стопанство и удълженият период на възобновяване до 40-50 години за успешно появяване и растеж на младия подраст, са в унисон с изискванията за запазване на биологичното разнообразие и на другите социални функции на гората. Особено внимание изискват източнобуковите гори с подлес от зеленика при 100% покритие. Препоръчваните за тях в Кавказ и Турция сечи, както и от наши специалисти са изборни, но такива не са приложени в Странджа - експериментираните постепенни сечи, голи сечи и котловинно-постепенни с изкуствено възобновяване, не дадоха положителни резултати и доведоха до деградация на месторастенията и флористично замърсяване на тези съобщества. Трябва да се преосмисли ползуването в тях и поради високата им природозащитна, водорегулираща и социална стойност. Ако се предвидят ползувания, те ще бъдат много скъпо струващо мероприятие, при изборен модел на сечи специална технология на извоз на дървения материал. Ограничената площ на тези съобщества /около 5000 ха при 100% покритие /единствено представени в Европа и намаленото ползуване през последните две десетилетия от горите на Странджа дават основание за временно спиране на ползуването в тези гори. Това ще увеличи вниманието, грижата и разходите в останалите дъбови и букови гори, като се отделят повече средства за строеж и ремонт на комуникациите. През последното десетилетие странджанските гори бяха с намалено спрямо лесоустройствените проекти ползуване, която тенденция се запази и през 1998 год. - първата година след новото измерване на горите. Добитата през 1998 год. дървесина представлява 85% от възможното ползуване. Спазено е и съотношението по категории дървесина - за едра 74%, средна - 72% и дребна - 60%. Делът на дървата за горене е 87% от предвиденото по проект. Неблагоприятна е тенденцията на неизпълнение на дела на отгледните сечи - 77%, който процес се задълбочава и води до влошаване качеството на гората. Планирането на ползуването от горите на Странджа трябва да се съобрази и с изискванията за достъпност на гората. Разположените по границата с Турция и задграничните съоръжения гори, трябва да бъдат под ограничен режим на ползуване, до създаване на условия за спазване на нормални технологии. Заедно с това определените като относително недостъпни гори, поради липса на пътища трябва да отпаднат от годишното планиране на ползуването, докато не се премахнат причините за тяхната недостъпност. За нормално ползуване от гората за следващото десетилетие 1998 - 2008 г. са предвидени изграждане на нови пътища и основен ремонт на стари стабилизирани пътища - 99 км. Решаването на този въпрос със забрана на ползването, докато не се нормализират комуникациите е крайно необходимо за планината. Горските пътища в Странджа са построени предимно през 50-те и 60-те години, чакълирани и с дървени мостове. Въпреки козметичните ремонти в по-голямата си част те са напълно амортизирани, някои са непроходими, поради паднали мостове, свлачища или други разрушения /р.Младежка - Тракийски лагер - Качул - Шоповци; Българи - Трионски дол; Ограш - Зеленковска река и др./. Лошото техническо състояние на пътищата е и в резултат на неправилно избрани технически параметри и некачествено строителство на трасетата и съоръженията. Горските пътища в ПП “Странджа”Младежко-Бяла река Младежко - Тракийски лагер - Качул Качул - Шоповци - Кости - Бродилово Шоповци - Рудиново Тракийски лагер - Стоилово Тракийски лагер - Заберново Суха река - Калово Заберново - Стръмница Папазова нива - Дяволски дол Бродилово - Меликоп Одерето - Резово Бродилово - Ахтопол Одерето - Сливарово - Маврова нива М.Търново - Вълчанов мост М.Търново - Остра чука Стоилово - Горнака - Церът Бръшлян - Чурка река - Гръцки гроб Ковач - Моряне Българи - Трионски дол Ограш - Зеленковска река Кална нива - Витаново Визица - Студена вода Звездец - Петрова нива - Тракийски лагер Макевци- Лопушница – Яньовица Ябълките –Ликуди Дряньовица – Витаново Технологиите за сеч и извоз на дървесината в Странджа са традиционни - моторни триони, животинска тяга, модифицирани селскостопански трактори и 1-2 въжени линии. Това е съчетано с изграждане на значителна мрежа от временни извозни пътища, които на много места вече предизвикват значителни екологични проблеми . Погрешно е битуващото мнение, че странджанските гори са с леки по отношение на дърводобива терени. Това важи частично само за района на Царево и в известна степен за Кости и Граматиково. Самият факт, че 46% от горските терени са стръмни и много стръмни, означава избор на специална технология за извоз. Прокарването по стръмните горски склонове, години поред, на тракторни пътища води до значителни негативни последици - осушаване на месторастенията и намаляване на потенциалните им продуктивни възможности, влошаване условията за растеж на мезофилните видове, особено зелениката и масовото й изсъхване, увеличаване на директната и потенциална ерозия, опасно увеличаване на свлачищата в райони с неустойчиви основни скали - около с.Младежко, с.Бръшлян, Узунбуджак. Успешното използуване в миналото и направените нови проучвания показват, че късометражните въжени линии и лебедки в съчетания с животинска тяга стоят в основата на технологията, която съчетава икономическите интереси, със запазване на горските месторастения и видовото разнообразие в тях. 3.3. Други ползувания от горите Многовековното ползуване на горите за паша на домашни животни е било в основата на поминъка на странджанското население. По исторически данни в началото на века е имало над 150 - 200 000 животни, които след преминаването на този район към царство България прогресивно намаляват, за да достигнат към 1939 г. - 70 000. Негативните последици от това върху горите са в тяхното деградиране, около селата и големите колибарски райони и върху опростяването на техния състав. Приетите през 1996/98г. горски планове, съгласувани с общини и кметства разрешават традиционно за паша в планината 40 000 ха, което е 48% от горската площ. По нормативи върху тази площ могат да пашуват 30 800 броя едър добитък или 180 000 дребен добитък. Тези огромни цифри никога не са били изпълнени в ново време и не са необходими. По данни към 1.6.1999 год. в Малко Търновска и Царевска община има 770 броя едър добитък и 15 000 бр.дребен добитък, от които 6000 броя кози. Това показва, че необходимостта от горска паша е значително намаляла, което налага преоценка на определени в миналото площи за паша. Това се налага и от преразглеждане на горските площи за паша, свързано с опазване на редки и защитени видове и подобряване на възпроизводствените възможности на горите. На особено регулиране подлежи пашуването на кози и прасета, за което е необходимо цялостно преразглеждане на разрешените за паша площи, повишаване културата на животновъдството и задействане на селскостопанските земи за производство на фуражи и културна паша. Ползуването на други горски продукти (гъби, билки, плодове) е непостоянно и в значителна степен досега хаотично. Няма извършена инвентаризация и картиране на находищата и запасите на стопански ценните гъби и плодове и на разрешените и забранени за бране растения от горите и в поземления фонд. Не се води точен отчет, умишлено се укриват количества и се бракониерства със забранени растения, което води до реална опасност за популациите на защитени видове. Регламентирането на тази дейност е от съдбовна важност за някои от тях. Брането на гъби и плодове не е стопански устойчиво, поради честите засушавания, които компрометират реколтите. Трябва да се повишава културата на ползувателите и информацията за туристите за отровните гъби и растения за избягване на нещастни случаи. 4. Финансови източници за развитието на горското стопанство Финансирането на дейностите свързани със стопанисването и охраната на горите в парк “Странджа” се осъществява от фонд “Българска гора”. Приходите в този фонд се набират съгласно наредба, в която са посочени и направленията и мероприятията, които се финансират по дейности, в държавните лесничейства и Дирекцията на парка. От 1999 год. влезе в сила изпълнението на новия Закон за горите, приет през 1997 год., поради което анализ на финансираните дейности ще бъде направен за 1999 год., а анализ на приходите от горите за последната завършена година - 1998. Приход от всички ползувания в горите по тарифни такси общо 1998 год. - 1 389 844 лв.
Делът на приходите от горите за 1998 год. от ползуване на дървесина от местното население и от други странични ползувания - паша, събиране на билки, гъби и др. е незначителен (по 0,2%) в общия приход от горите, който се реализира основно от добив на дървесина при възобновителни и отгледни сечи. Ангажираните работници в стопанската дейност на територията на парка (сеч и извоз на дървесина, товарене, ремонти, транспорт и други обслужващи) в ДЛ Царево, Кости, Граматиково, М.Търново и Звездец за 1998 год. са били около 250 човека, предимно живеещи в региона. За 1999 год. предвидените разходи по мероприятия в ДЛ Царево, Кости, Граматиково, М.Търново, Звездец и в Управлението на парк Странджа в М.Търново са както следва: - За лесокултурна дейност (залесяване и отглеждане култури) - 90 000 лв. - За стопанисване на горите (отглеждане млади насаждения, маркиране и дендрариуми) - 170 000 лв. - За защитени природни територии - 39 000 лв. - За противопожарна дейност - 20 000 лв. - За охрана на горите - 150 000 лв. - За издръжка на ДЛ и УНП - 519 000 лв. в т.ч. горски стражари - 150 000 лв. Общо разходи 988 000 лв. Ангажираните работници в осъществяването на мероприятията по стопанисването на горите в парк “Странджа” за 1999 год. са 51 човека. Посочените данни за приходите и разходите в ДЛ на територията на парк “Странджа” сочат положителен баланс от около 400 000 лева между получените приходи за 1998 год. и предвидените разходи за 1999 година.
След присъединяването на вътрешна Странджа към царство България през 1913 год. се създава лесничейство в гр.Василико (Царево). През 1914 год. се създава лесничейство в гр.Малко Търново, а в 1936 год., във връзка с организирането на стопанско ползуване от горите, се създават лесничейства в Грамитиково, Звездец и Кости, в днешните териториални граници към Бургаската районна горска инспекция. През 1941 год. се създава Странджанска районна горска инспекция със седалище М.Търново, която ръководи дейността на лесничействата. Тази инспекция се закрива през 1952 г. и те преминават към Бургаско окръжно управление на горите. В държавните лесничейства и в Управлението на парка работят 159 служители и специалисти по щат съответно - с висше и средно специално образование - 64 - горски стражари - 57 - други служители - 38 Функциите и задачите на държавните лесничейства и Управлението на парка са определени съгласно Закона за горите и правилника за неговото приложение. За осъществяване на тази дейност на територията на парка от 1936 год.- до днес са построени и се използуват административни сгради в Царево, Кости, Граматиково, М.Търново и Звездец и кантони: в Макевци, Кондолово, Визица, Петрова поляна, Калово, Качул, Бръшлян, Стоилово и Босна. Необходимо е да бъдат изградени кантони в Сливарово и Резово, за да се обхване цялата територия на парка. 6. Обезпеченост на горското стопанство с работници и специалисти На територията на парка има недостиг на работна ръка за осъществяване на мероприятията в горите и стопанската дейност. Този недостиг е хроничен за последните 30 години, поради активната миграция на населението. Ангажираните понастоящем работници са предимно пенсионери и цигани. Това води до недостатъчно добра мотивация за работа, пропуски в качеството на извършваните мероприятия, а ниската култура и квалификация на малцинствата - и до недобросъвестно и на ниско ниво, често в противоречие с научните предвиждания, изпълнение на горскостопанската дейност. Ограничаването на дейностите не е решение - мероприятията в горите са необходими за тяхното устойчиво стопанисване. Привличането на работници в горите е заложено в целта за създаването на парка, а постигането на житейски комфорт и атрактивност на работата, ще осигури работници за дейностите в горите. Този въпрос е комплексен и има както икономически (добри приходи в семействата), така и емоционален аспект (организация на живота, особено на младите семейства). Необходимите специалисти с висше образование, за работа в държавните лесничейства и управлението на парка, не са достатъчни, независимо, че има осигурен щат. Отдалечеността на района в крайграничната зона, миграцията и намаляването на социалния комфорт на селищата, ограничават желаещите да работят в този район. Основно противоречие се явява между нуждата от висококвалифицирани специалисти за работа в парка с многостранна подготовка, висока култура и обществена отговорност и заплащането на труда и условията за фамилен живот. За решаване на това противоречие трябва да се изработи специална програма. Работещите в администрацията и обслужването в горското стопанство в парка трябва да присъстват трайно на неговата територия - живеейки там те мотивират своето семейство и последователно устояват целите поставени за постигане : социален възход на района и привличане на посетители и туристи в него. 7.Научно обслужване на Управлението на парк “Странджа” План за научно-изследователска работа в парк Странджа липсва. Научните изследвания върху флората и фауната, върху горите и историческото наследство датират от първите години след включването на този район в пределите на царство България. Монографии върху флората и горите от региона са публикували акад. Борис Стефанов (1924 г.), акад.Даки Йорданов (1938/39 г.), които представиха пред европейската наука този уникален растителен район. В по-късните години много изследователи допълваха тази информация. Обобщения върху научните изследвания за Странджа бяха осъществени през 80-те години, с програмата “Странджа-Сакар”, публикувани в многотомник и монография за Странджа. Обобщения върху научните изследвания за Странджа бяха осъществени през 80те години с програмата Странджа-Сакар, публикувани в многотомник и монография за Странджа. След този период, през 90-те години по проекти с Монако и Швейцария бяха извършени допълнителни научни изследвания и обобщения върху флората и фауната, а по проект, подкрепени от Комитета по горите - и в резерватите Витаново и Узунбуджак. Опитите за стационарни изследвания в резерватите Узунбуджак и Силкосия не бяха успешни, по субективни и обективни причини, бяха прекратени, за съжаление и остават като една важна необходимост в бъдещото управление на парка. По отделни въпроси свързани със стопанисването на горите изследователска дейност е осъществена от Опитна станция по дъбовите гори Бургас, Института за гората - София и Висшия лесотехнически институт, публикувани в специализирани издания и доклади. За изпълнение на поставените цели пред Управлението на парка е необходимо изготвяне на научноизследователски план: - за идентификация на редките и защитени видове и горски растителни съобщества, - мониторинг за тяхното състояние и динамика, - природната среда и промените в екосистемите, -възстановителни дейности върху застрашени видове и горски съобщества и нарушени екосистеми, - лесовъдски системи за устойчиво стопанисване на горите по видове гори и функционално зониране.
Натрупаната научна информация за горските съобщества и месторастения в Странджа е едно от големите предимства при осъществяването и прилагането на нови мерки за тяхното стопанисване и опазване. Независимо от това в тази научна основа има редица слабости и празноти: - недостатъчна информация за богатството от горски видове, разпространението, плътността и динамиката на съобществата и за уникални видове - странджански дъб, странджанска боровинка, съобществата на източния бук, за дъбовите гори с подлес от медитерански храсти и др. - недостатъчна информация за въздействието и последиците от различните антропогеннии заплахи върху горите, методите за смекчаване на това въздействие и възстановителни действия. - липса на достатъчни знания за възможните странични ползувания от билки и гъби в границите на парка - липса на дългосрочен биологичен и екологичен мониторинг в редките реликтни горски съобщества - остаряла информация в Червената книга и необходимост от вписване на нови видове (колхидски джел) и нови граници на местообитания – (странджанска боровинка, лавровишня, звъника багрилна, тамянка и др.) - липса на инвентаризационни списъци на растителното богатство в някои резервати - Тисовица, Средока и защитени местности - липса на достатъчно информация за превръщането на издънковите гори във високостъблени - методи и действия във времето - липса на координация и ясни критерии при планирането на изследователските проекти между научните институти и финансиращите институции - неподходяща процедура и необезпечена със средства за организиране и публикуване на научната информация - не е организирано трайно трансгранично сътрудничество с Турция по проблемите на стопанисването на странджанските гори и съхраняване на водите - необходимо е да се създадат възможности и организация за обучение и повишаване на познанията на работещия в парка горски персонал - да се използува ефективно в научноизследователската и приложна дейност Опитна станция по дъбовите гори - Бургас. 9. Дървопреработвателна дейност в ПП “Странджа” През 30-те години, със започването на стопанска експлоатация в горите, са създадени последователно дървопреработвателни предприятия към горския кооперативен съюз и частни във: Визица, Кондолово, Кости, Качул, Босна, Звездец, бележещи индустриализацията на района. След национализацията те постепенно се уедряват в посока на гр.Бургас и цех в гр.Царево. През 90-те години възникнаха и нови частни предприятия, при което днес на територията на парк “Странджа” преработка на обла дървесина се осъществява във: - ЕООД “Тимбер – 92” – гр.Царево – с капацитет около 3000 мз едра дървесина - “Ивком” – Граматиково 2000 мз - “Тарда” – Малко Търново – 2500 мз едра и средна дървесина - “Странджа лес” – Босна с капацитет 1700 мз едра дървесина - “Странджа лес” – М.Търново 1000 мз - “Странджа лес” Кости не работи Общо 10200 мз В тези дървопреработващи предприятия неравномерно са заангажирани около 150 работници, със спирания на производството през определени периоди поради затруднения в пазара на основните производи – паркетина, паркет и палети. Дървопреработвателните предприятия на територията на парк Странджа са в състояние да преработят 50% от добиваната едра дървесина от горите (около 20000 мз). Използуваните машини в тези предприятия са стари (с изключение на Ивком – Граматиково) амортизирани, технологично изостанали. Техническите съоръжения за събиране и почистване на отпадъците са несъвършени и общото замърсяване на работните площадки е голямо. Поради малкия капацитет на тези предприятия общата заета технологична площ е незначителна, при което ако се модернизират, те не биха представлявали опасност за замърсяване на територията на парка. Тяхното присъствие в селищата на парка е необходимо за създаване на работни места, чрез преработка на добиваната дървесина от горите. Местното население за собствени нужди (строителство, отопление) ползва годишно около 1000 мз строителна дървесина и 10000 мз дърва за горене (около 15% от добива през 1998 год.). Друго направление в преработката на дървесина на територията на парк Странджа е въглищарството. Огромното по мащаби производство през 20-те и 30-те години, достигащо до 20-50 хиляди тона, постепенно замира и през последните десетилетия въглища са добивани в различни количества в М.Търново, Кости, Бродилово. Трайно се запази добива на дървени въглища в района на Царево, където добива през последното десетилетие е около 500-700 тона годишно, в района на Писменово и Синеморец. Произведените въглища се изнасят за Гърция и Турция. Производството на дървени въглища е стар местен занаят, при него се оползотворява дребна дървесина, добита от отгледни сечи, представлява атракция и за посетителите на парка. Неговото присъствие в парка би могло да остане, с изработване на специална програма за използваната технология и терените, които да бъдат предоставени за изграждане на жижните извън населените места. 10. Състояние и ползване на горите в прилежащите на парка територии Прилежащите на парка гори в българската територия на планината са част от ДГФ на ДЛ “Средец”, ДЛ “Ново Паничарево” и ДЛ “Царево”, общински гори на община Приморско, кооперативни гори на кооперация “Бяла вода” и реституирани частни гори. Всички площи от прилежащите на парка гори са разположени във водосборните басейни на язовирите “Ново Паничарево”, “Ясна Поляна”, “Индже Войвода” и “Раков дол”. През последните години поради засушаване на климата и забавяне на действията за превръщане на издънковите гори във високостъблени се наблюдава влошаване на здравословното състояние на тези гори. Разширява се съхненето на черборовите култури и на издънковите гори за превръщане, което влошава поначало добрия горски климат в тези територии. Досегашното ползване на горите в прилежащите на парка територии е било регламентирано с лесоустройствените проекти и прилаганите системи на ползване са били идентични с тези на горите от ПП “Странджа”. Същевременно стопанското въздействие върху тези гори е било по-високо през последното столетие, поради тяхната близост до консуматорите на дървесина в Бургас. В съседните на парка селища са изградени около 10 частни дървообработващи предприятия с годишен капацитет на всяко около 2000 м3 едра дървесина за производство на паркет. Основен консуматор на технологична дървесина – до 880000 т годишно, предимно от иглолистни дървесни видове, е завод “Кроношпан – България” ЕООД. Ползването на широколистната технологична дървесина и дърва за огрев напоследък намалява, поради затруднената им реализация. Възстановяването на собствеността върху горите на общини и частни лица вероятно ще увеличи натискът за ползване, особено в издънковите за превръщане в семенни гори и ще засили конкуренцията на пазара на дървесина. Поради намаляване на броя на домашните животни в прилежащите на парка територии ползването за паша е ограничено, като се наблюдават същите тенденции на неконтролирана паша на свине и кози. Не са редки случаите на навлизане на външни стада в парка. Натискът върху природни ресурси, като билки, гъби и горски плодове се ръководи в голяма степен от пазарната конюнктура. С преобразуването на ДЛ “Граматиково” в ДДС и присъединяване към нея на ловностопански комплекс “Чуплака” от ДЛ “Ново Паничарево” се очаква да настъпи подобряване на опазването и стопанисването на едрите копитни в тази част от територията и създаване на по-добри условия за развитие на международен ловен туризъм, който в една или друга степен се осъществява в ловен участък “Дуденово” от общинска гора Ново Паничарево и частните гори на Кобарелови. Поради неустойчивите и нерегламентирани с договори контакти с горскостопанските органи от Р.Турция (РУГ – Истанбул) информацията за ползванията от горите на турска територия не е достатъчна. Общото впечатление е, че въпреки липсата на гори със специално предназначение, прилежащите на парка гори от турска Странджа се стопанисват устойчиво и създават добър горски климат. 11. Управление на горите за устойчиво стопанисване - основни насоки и препоръки Под устойчиво управление на горите се подразбира стопанисването и използуването на горите и горските земи в посока и степен, които запазват тяхното биоразнообразие, продуктивност, възобновителна способност, жизненост и техния потенциал да изпълнят сега и в бъдеще съответните екологични, икономически и социални функции на локално, национално и глобално нива, без това да навреди на други екосистеми. Вземайки под внимание шестте критерии, с които може да бъде постигната устойчивост в стопанисването на горите, а именно: 1. поддържане и подходящо увеличаване на горските ресурси и техният принос в глобалния кръговрат на въглерода. 2. поддържане на горските екосистеми жизнени и в добро здравословно състояние. 3. поддържане и подобряване на продуктивността на горите (дървесина и други продукти) 4.поддържане, запазване и подходящо увеличаване на биологичното разнообразие в горските екосистеми. 5.поддържане и подходящо увеличаване на защитните функции в управлението на горите (специално почвите и водите). 6. поддържане на други социално икономически функции и условия. Бихме могли да приемем, че с изключение на първия критерий, който има глобален характер, останалите са особено важни за територията на парк “Странджа”. А. Поддържане на горските екосистеми жизнени и в добро здравословно състояние Предпоставки за изпълнението на този критерий са: 1. Високият процент на горите с естествен произход (семенни и издънкови) и наличието на относително първични горски съобщества, съхранени като еталонни в горските резервати. Създадените горски култури (предимно иглолистни) са проблемни. В тях настъпват промени под влияние на биотични и абиотични фактори - съхнене, насекомни вредители, снеголоми, пожари. Посоката на въздействие - възстановяване на коренните горски съобщества. Възможности
2. Липсват активни въздушни и почвени замърсители. Върху горската растителност няма видими повреди от глобални замърсявания. Извършените краткотрайни измервания на въздуха и валежите показват спорадични замърсявания от далечен пренос. Проблемни са периодичните летни и зимни засушавания - водещи при провежданите мероприятия за запазване на влагата в горите и предпазващи растителността от изсъхване. 3. Липсват сериозни проблеми от пожари Топографията на парка, мозаичното създаване на иглолистните култури и добрата противопожарна защита, ограничават опасността от разрушителни пожари. 4. Необходимост от последователно ограничаване на бракониерството, незаконната сеч, увреждане и бране на защитени растения, унищожаване на животински видове. 5. Необходимост от мониторинг върху природните показатели и върху растителните съобщества - по зони и топографски деления. Б. Поддържане и подобряване на продуктивността на горите Главен индикатор за изпълнението на този критерий е балансът между прираста и ползуването от горите. Последните 20 години този баланс не е нарушен в странджанските гори. Други индикатори:
В.Поддържане, запазване и подходящо увеличаване на биологичното разнообразие в горските екосистеми 1. Многообразието на горските съобщества - от влажни източнобукови колхидски гори до сухи медитерански съобщества при различни хабитати, носят завидно биоразнообразие. Сложните многоетажни съобщества изискват стопанисване, водещо към природосъобразен модел за тяхното възпроизводство. 2. Задълбочаване на изследванията и допълнителна информация върху разпределението на горските видове и инвентаризация на редките и защитени видове. Детайлизиране на горските съобщества за прецизиране на мероприятията по запазване на застрашени видове. 3. Възстановителни действия в унищожени и повредени съобщества при изкуствените залесявания с иглолистни видове. Разширяване на популациите на застрашени от изчезване горски видове - тис, кримски чай, странджанска боровинка и нетрадиционни действия върху съобществата от калуна и пирен /периодични сечи и паша/ за подмладяване. Г. Поддържане и подходящо увеличаване на защитните функции в управлението на горите Странджанските горски масиви притежават висока почвозащитна и влагозащитна стойност - ерозирани са по-малко от 1% от горските територии. Важен фактор за това е високата лесистост - над 80%. Защитата на почвите и запазване на влагозащитните функции на горите в бъдеще зависи от действия в управлението на парка, насочени към поддържане на този индикатор. 1. Приложение на комплексните почвени проучвания за картиране на месторастенията и горските съобщества. Картиране на териториите с напреднала степен на ерозия. 2. Проучвания върху свлачищните процеси в района на парк Странджа - Младежко, Тъмните габъри, Лопушница, Узунбуджак; 3. Ограничаване на ползуването в относително недостъпни съобщества до изграждане на подходяща, екологосъобразна инфраструктура /дълбоки долове, съобщества с вечнозелена растителност, с висока влагозащитна стойност/. Ограничаване изграждането на временни горски пътища по склоновете. 4. Използуване на горски системи поддържащи постоянен горски склоп /покритие/ - изборни сечи, удължен период на възобновяване, стопанисване по насаждения, възобновителни сечи върху малки площи. 5. Наличност на достатъчен по брой и добре обучен лесовъдски състав, познаващ местните видове и съобщества и техните екологически изисквания. Д. Поддържане на други социално икономически функции и условия 1. Висока атрактивност на странджанското черноморско крайбрежие заради естествените горски масиви, обграждащи плажовете и селищата. Същото се отнася и за селищата от вътрешността на планината. 2. Горите са задоволявали и задоволяват нуждите на населението от дървесина за собствени нужди, други ползи и отглеждане на домашни животни. 3. Комплексните климатични показатели, природни забележителности и богата растителност, благоприятстват развитието на планински и оздравителен туризъм във вътрешността на планината. 4. Необходимо е да се подобри състоянието на крайселищните гори и зелени зони. Да се ограничи замърсяването и изготви програма за манипулиране с битовите и промишлени отпадъци край селищата, пътищата и в горите.
Странджанският район се характеризира с голямо разнообразие на горски растителни видове и съобщества и съдържа почти всички главни типове месторастения, които се срещат в Европа. Между тях са редица уникални и представителни съобщества и екосистеми, които са особено ценни по отношение на биологичното разнообразие, а именно:
// статията „Горите в Природен парк “Странджа”” е предоставена за нуждите на ПУ от ст.н.с. д-р Дико Патронов управление// |