Град в Русия, административен център на Спаски район в Република Татарстан

Население 8,3 хил. (2009).

Болгар е разположен на левия бряг на Волга, на 140 км от столицата Казан.

Историята си градът води от село Болгари, получило името си заради намиращите се в покрайнините му многобройни развалини на древния едноименен български град – столица на някогашната Волжко-Камска България. До революцията влиза в състава на Казанската губерния, а после в Куйбишевски район на ТАССР. При образуването на Куйбишевското водохранилище се наложило населението и администрацията на административния център Куйбишев да се преселят в Болгар. От 1957 г. Болгар става административен център на Куйбишевски район и е преименуван на Куйбишев. През 1991 г. отново е върнато старото му име – Болгар в чест на древната българска столица.

 ВОЛЖСКИ БЪЛГАРИ И ДНЕС ТАЧАТ БОГ ТАНГРА

Максим КАРАДЖОВ, Цветан ТОМЧЕВ

Щом излезеш от Казан, столицата на днешен Татарстан, попадаш в безгрижието на степта - няма график на автобуси, селата са на 100 км едно от друго... Ето на това място се озова експедицията на в. “Нощен Труд” до Татарстан, осъществена с финансовата подкрепа на фондация “Отворено общество”.

Първо стигаме Чистопол, като минаваме река Кама с ферибот - огромна, мътна и силна, - пред нея Дунав ни прилича на Перловската река. След два дни път от Казан с джип по черните друмища стигаме село Билярск. Директорката на музея Любов Салникова е била на Златните пясъци преди 20 години и сега ние сякаш я връщаме в младостта. Мигновено зарязва всичко, изтрива и съветско-татарската научност от знанията си за древния Биляр и започва да разказва.

Наблизо минавал пътят на коприната

Край столицата на волжките българи, основана в IX век, минавал пътят на коприната. Сведенията за Биляр са предимно от арабски пътешественици и търговци. Затова и името Болгар се е запазило в хрониките с арабската транскрибция - Биляр. И сега около селцето има камари от кости на камили. Биляр стигнал разцвета си през XII век, когато бил третият по големина град в Европа и Близкия изток - разположен върху 700 хектара. (Париж тогава е бил 430 хектара, Самарканд - 218, Багдад 750, Киев - 150, а Константинопол - 1600 хектара.)

Волжките българи приели исляма от арабите в 922 г., за да получат от тях помощ в отпора си срещу хазарите. “У нас ислямът уби българското, у вас - православието!” - казва историкът от Казан Фаргат Нурутдинов.

На 4 км от града и днес е живо светилището на бог Тангра. В гъста дъбова гора, на възвишение се намира хилядолетен дъб - символ на Бога. В подножието му е изворът “Святой ключ”, така го наричат руснаците. Те не знаят, че това е тангристко светилище, но всички си пълнят тубите от лековитата вода.

Навсякъде се натъкнахме на поверието, че където са отсядали древните българи, там водата после става лековита. Съзираме семейство с 10-ина годишна дъщеря да рие с лопатка около свещения дъб. “Глината тук също е целебна за кожата, за стомаха. През Отечествената война хората са яли само нея и така са оживели” - разказва водачката ни Любов Салникова, директор на музея в Билярск.

Доскоро това чудо на архитектурата било скривано под името село Куйбишев /да не се бърка с град Куйбишев - б.а./. Дотам може да се стигне само по Волга. На 114 км южно от Казан корабът ни акостира на малко спретнато пристанище с нов величав надпис “Болгарьi”. След 4-5 км из гората излизаме пред традиционна съветска деревня. Чак в края на калната улица прозираме белокаменните куполи на древни български мавзолеи и дворци.

Овалният мавзолей е гробницата на победителя над Чингиз хан - цар Челбир. Вътре са струпани надгробните плочи и на други волжко-български владетели. Пред мавзолея заварваме богомолци, които идват тук на Хадж. Велики Болгар се смята за “Северната Мека на мюсюлманите" и хора се стичат от цял Татарстан, Чувашия, Башкортостан, Марий Ел и други бивши съветски републики.

Зам.-директорката на архитектурно-историческия комплекс г-жа Раиля Симошева ни съобщава, че в началото на юни 1997 г. в Болгар се проведе среща-конференция на всички места, назовани с името Болгар. “Сега, казва тя, все по-често ни питат: “Българи ли сме, кой ни забрани да се наричаме българи?” Аз се ровя в историята и какво се оказва? Петър I е идвал тук и дори е издал царски указ за съхраняването на архитектурата на Болгар. Екатерина Велика също е идвала и е наричала хората тук болгари. През XIX век тук са се назовавали мюсюлмани или българи, но никога татари. Това име се появи през XX век”, твърди Раиля Симошева.

За конференцията в Болгар се обадили жители от незнаен остров на устието на Волга до Астрахан. Те пишели, че селцето им също се казва Болгарьi. В момента били около 500 жители, потомци на бягащи от болшевиките през 1917 г. На острова очевидно не достигнали указанията на Сталин и хората си запазили името!

На снимката: Велики Болгар - мавзолеят на българския цар Челбир, победил ордите на Чингиз хан. Фото: Цветан Томчев

Заличаването на националността

Смехотворно е днес да избуява сляп национализъм на базата татари или българи. Царизмът, а после и сталинизмът са туширали възможността поне за цвят тук да се съхрани българска етническа група. От 1928 г. българският език е забранен в училищата, а паспортите на всички са подменени и в графа националност съветските другари са изтрили “болгар” и са написали “татар”, “чуваш”, “мордвин” и др. Бащицата на народите специално работил върху изчезването на българите. Над 50 хиляди са разстреляни, други са разселени в съседни републики, а останалите до 1939 г. са със сменени паспорти. Проблемът е, че когато Иван Грозни превзема Волжка България, е подписан договор за анексията й, но в него не бил упоменат срок за изтичането му. И днес, ако съществуваше монолитна българска общност в Татарстан, тя би имала юридическо право да търси право на суверенитет... Затова Москва не преименува местните люде и в монголи - има Монголия, а в събирателното име татари.

Пътят на юг от Казан, столицата на Татарстан, след 200 км опира във Волга и свършва. Мост и брод няма. Точно там като в задънена улица е градчето Болгар.

"След нашия град никъде не можеш да отидеш. При нас можеш да се отбиеш, но какъв е смисълът?", казва 29-годишната учителка Наталия. Тя разказва с тъга, че в Болгар няма никакъв поминък и младите хора бягат в големите градове. Около това типично градче от дълбоката руска провинция обаче витае духът на една изчезнала през Средновековието велика държава - Волжка България.

Този дух събира в древната й столица Болгар историци, археолози, космически инженери и стотици туристи.

"Тук всичко е смайващо - от мавзолея до съборната джамия. Стъпваш по земя, на която хората са живели дълго преди аз да се родя. Това са хиляда и повече години!", казва космическият специалист Николай Антимонов. Вече 12-и сезон той идва в Болгар, за да помага като доброволец на археолозите (виж интервюто с него).

Българите са донесли държавност. Земята около реките Волга и Кама много напомня на Дунавската равнина. Ширнали са се равнини и дъбови гори. През лятото вятърът разлюлява като морски вълни натежалата пшеница. Подобно на Аспаруховите българи край Дунав след разпадането на Кубратовата Велика България други българи идват край Волга. През IX-X век основават държава, която в продължение на няколко века е пъпната връв на Европа с Азия.

"Приносът на българите не е за подценяване. Той е огромен. Това е една от първите държави в Източна Европа. Местното население, заварено от тях тук, е било на по-ниска степен на развитие. Българите донесли държавност, занаяти, развили търговия", разказва археологът от Института по история на Татарстан Арат Губайдулин.

Волжка България заемала територия върху 9 от днешните руски области. Наричали я страна на градовете. Досега археолозите са открили 190 древни български селища в Татарстан.

"Някои са малки градове, други са били големи с отбранителни съоръжения. И още нещо - Волжка България е северната крепост на исляма, най-северната земя, в която той е приет официално през 920 г.", казва Рифан Шарифулин.

Находките разказват Шарифулин и Губайдулин от години всяко лято водят разкопките на древния Болгар. Според тях няма запазени български писмени източници от онова време, но други летописи, а и самите находки дават доста сведения.

Кой например е носил златния пръстен, открит този месец и определен като "уникален"? И дали на него е изобразен бог Тангра, почитан от прабългарите? Смята се, че пръстенът е принадлежал на знатен българин и вероятно е бил изгубен. "Може би изображението е познато на българските археолози", казва Шарифулин. Находката е от пласт, датиран между XIV и XVII век, но за това има обяснение.

"Животът тук не е прекъсвал. По-ранните слоеве са преработвани от следващото население. Те са живеели, строили, сеели. Затова много находки, които ясно са датирани отпреди монголското нашествие, се намират в слоя на Златната орда или даже в по-късен", казва археологът.

Първата столица на Волжка България - Болгар, възниква около Х в. на левия бряг на Волга на 40 км южно от мястото, където се влива Кама. В края на XIII в. градът е превзет от монголите и опожарен. Един от внуците на Чингиз хан - Бату хан, го изгражда отново и го прави първа столица на Златната орда. Именно в Болгар монголите започват да секат първите си монети. Градът от 25 ха се разраства до 400 хектара, укрепен е със стена.

Монети, мъниста, керамика и оръдия на труда са най-честите находки в Болгар. Златни съкровища като в България няма, но и и най-малкото парче керамика носи ценна информация.

"На единия скат керамиката бе около 70% с уралски облик и 30% салтовска, близка до вашата (българската - б.а.). А на другия намерихме 70% салтовска керамика и 30% уралска. Това означава, че населението тепърва е пристигало и започвало да се смесва", разказва Шарифулин.

ЦВЕТАНА КРЪСТЕВА, КОРЕСПОНДЕНТ НА БНТ В МОСКВА

Сондирам метър по метър

31-ви Юли 2009, автор: 24 Часа;

- Преди години в ръцете ми попадна аерофотоснимка и в резултат на обработката й беше открито, че на около 20-25 м от съборната джамия има обект. Тъй като тук идвам вече не един сезон, и съм се наслушал на история и легенди за ханския дворец (от XII-XIV в., вероятно на монголския Бату хан - б.а.), според историческите хроники мястото съвпада с това, което се описва в историята. Археолозите поискаха потвърждение и след получаване на космически снимки на тази територия миналия август такова потвърждение се намери.

- Трябваше материалът да бъде обработен, да бъде направен отчет. С Института по история на Татарстан подписахме протокол и им предоставихме снимките. Беше взето решение да бъдат направени разкопки.

- Това не е пръчка, а самоделна сонда. С нейна помощ минавам през всеки метър и сондирам почвата, за да мога поне приблизително да установя профила на това, което лежи тук под земята. Натискате сондата в земята. На определена дълбочина тя спира. Усещате камъчетата, замервате и записвате.

- Да не говорим за предполагаем дворец, а за предполагаем археологически обект. Обикновено на дълбочина до метър първите камъни на всеки строеж излизат. На разкопките ще видите със собствените си очи, че там камъни излизат от равнището на земята до половин метър, на други места по-малко, на други повече. Това е всичко.

- Скучно е да се копае земята. Веднъж намериш монета, втори път изкопаеш гърне, трети път - още нещо. Но аз работя в тази сфера, която позволява да се направят предварителни изследвания. Всичко е закономерно.

- За тази снимка се плаща много по-малко, отколкото ако пращаш експедиции да копаят, понякога напразно. Ако повървите по останките от древния Болгар, минимум три разкопки ще откриете празни. А с помощта на снимката виждаш, че тук можеш да копаеш, тук не. Това е смисълът.

- За един ден вероятно няма да бъде намерено. Първо трябва да знаеш какво снимаш, защото ако просто снимаш площи, после трябва много труд, за да се обработи информацията. А ако археолозите дадат предваритените координати за снимки, това е друга работа. Може конкретно да се снима и да се види има ли там обект или не.

- Става въпрос и за способността на човек да види асоциативни рисунки, кръгчета, квадрачета. Това горе-долу е същото. Ако виждате нещо, то го виждате. Ако не го виждате, да се научите е почти невъзможно. Затова цялата технология е човек да може да види това, което не виждат другите. Зад отделни линии се виждат или геологически строения, или още нещо, но да се научиш на това е доста трудно.

От Скандинавия до Близкия изток волжките българи се славели като войни. В Болгар са откривани гюлета за оръдия и мини, които те хвърляли на пътя на вражеските конници. Руски летопис разказва как руснаци пленяват волжки българи, но ги пускат, защото са с ботуши - символ на знатност.

Волжките българи помагали на Русия с хляб, когато там имало глад, а стоките им - от керамика до кожи, намирали пазар на хиляди километри. Волжките българи първи в Европа започват да използват чугуна. И дори след като са покорени от монголите, те не губят влиянието си.

"Сега правим разкопки в Нижни Новгород и там под руския пласт се открива български. По цяла Волга, където е имало градове на Златната орда, те се оказват български селища. Чак до Украйна ги има", казва директорът на Института по история на Татарстан Рафаел Хакимов.

 

190 български паметници

От над 3000 археологически паметника в Татарстан 190 са от времето на волжките българи. Много от тях обаче трябва да бъдат спасявани от реката, обяснява Искандер Гайнулин от същия институт. Това лято той обикаля поречието на Волга с джи пи ес, за да направи нова карта на паметниците. И макар че Болгар е в добро състояние, Гайнулин съжалява, че не е попаднал в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

"Казанският Кремъл бе одобрен, но според мен трябваше да включат Болгар. В сравнение с него Казанският Кремъл е вторичен, по-млад", каза Гайнулин.

 

Окото на спътника

Въпреки че Болгар е изследван вече близо век, досега са проучени едва 3% от територията на комплекса. Очаква се обаче работата да потръгне, след като за първи път в Русия именно в Болгар се прилага нова технология за откриване от Космоса на археологически обекти.

"Почнахме преди няколко години и ни трябваха три сезона за справяне с техническите проблеми, но тази година вече има резултати", каза Шарифулин.

Общо три неизвестни обекта са забелязани в Болгар от сателитна снимка, направена миналия август. "Петното" предизвикало сензация, тъй като можело да се окаже хански дворец от XIV в. Догодина на него - край съборната джамия, започват разкопки. Според директора Хакимов това е дворецът на Бату хан.

"Това е то столицата. Ханът не просто е дошъл и разпънал шатрите. Влянието на българите се е проявило и в това", каза той.

 

Има ли българи?

Според татарстанските историци няма данни за това дали макар и далечните роднини край Дунав и в Татарстан са поддържали специални връзки през Средновековието. Местните хора обаче смятат, че заедно с татаро-монголската в тях тече и българска кръв.

"Ние сме българи, корените ни са едни - хуните. Българите са западни, а татарите - източни хуни", обяснява Хакимов. Според него волжките българи в Русия са наричани "болгари" или "булгари", за да се различават на руски от българите в България.

От 90-те г. в Татарстан действа движение, което настояваше автономната република да се преименува на България, а в паспортите да се впише националност "болгар" или "булгар". Сега това движение не е така дейно.