Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 204 205 росъвестно да приеме закона на Мохамед. Джон предлага също така да премахне християнството от Испания ида разпространи исляма из целия Иберийски полуостров.“ 121 Мюсюлманският владетел на Мароко отговаряна тези посланици с достойно писмо, в което между другото отбелязва: „Преди малко четох книга от един мъдър грък и християнин на име Павел, написана на гръцки, и неговите дела и думи много ми харесаха. Само едно нещо у него неми се нрави, а то ечене е съхранил вярата, с която сее родила е преминал в друга, подобно на дезертьори страхливец. Казвам ви това във връзка с вашия господар, краля на англичаните, готов да изостави благочестивата и чиста вяра на християните, с която сее родили желае, изпълнен с колебливости неувереност, да премине в нашата вяра.“ 122 По-нататък той добавя с впечатляващо благородство и достойнство своето заключение в писмото с думите: „Никога не съм чувал за крал, притежаващ процъфтяващо и вярно му кралство, готов по своя воля да се откаже от суверенитета си ида превърне във васал свободна страна, като даде собственото си притежание на непознати се подчини на волята му, сякаш е победен от него. Чел съм и съм чувал за мнозина люде, чеса готови да си извоюват свободата сцената на реки от кръв, което е достойно дело. Сега обаче научавам, че вашият недостоен господар, безделник, страхливец и жалък човек, иска да се превърне от свободен човек в роб – най-жалкото човешко същество.“ 123 Въпреки това печално събитие, накърняващо честта на английския благороден дух, останалите европейски монарси започват решителна борба срещу ислямското влияние в Испания. В течение наоколо години ислямът непрекъснато е атакуван от християнските сили и в крайна сметка той е изтласкан от Иберийския полуостров. Този процес е известен в историята под названието „Реконквиста“ (на исп. отвоюване). Той завършвана януари 1492 г. с превземането на последния мюсюлмански бастион в гр. Гренада, Южна Испания. С това се слага крайна години ислямско господство над този полуостров. Вторият пътна проникване на исляма в средновековна Европа се открива през 9 в. чрез завладяването на остров Сицилия, Южна Италия. Мюсюлманските завоеватели откриват на острова гръцки и византийски учения, които допълват техните езотерични знания. През 11 в. в гр. Сиракуза живее ислямският мислител Абуфалах, считан за един от най-големите мюсюлмански познавачи на алхимията, астрологията и херме- тизма. Завоюването на острова от християнските сили, съставени предимно от нормански рицари, продължава много години. Освобождението на Сицилия се обявява официално от папата за кръстоносен поход. За целта последният връчва специално знамена рицарите, под което да се води свещената война срещу исляма. През 1091 г. е превзета и последната мюсюлманска крепости на острова се основава нормандското Сицилианско кралство. Нормандските монарси са направо безразлични към религиозните въпроси, затова те възприемат лесно стила на животи културата на предшестващите ги арабски владетели, които живеели в разкошни дворци, обкръжени от подредени паркове, оранжерии с цветя и изкуствени езера. Новите християнски господари на острова също като арабите поддържат хареми, пазени от евнуси. Вечерите се посвещават на музика, поезия и танцьорки. Жените от благородно потекло, излизащи извън дворците, са облечени като мюсюлманки, с покривала и фереджета. По времена нормандското владичество Палермо съперничи на испанските градове като интелектуално и културно средище, тъй като се радвана плодовете едновременно на християнската, мюсюлманската и иудейската наука. Християнски, мюсюлмански е еврейски учени работят съвместно, превеждат от латински, пишат коментарии на чужди трудове и собствени произведения. В Сицилия, както и в Испания, херметизмът процъфтява. Не след дълго пресича протока Месина и навлиза в Италия.“ 124 Напредъкът на херметизма в южната частна Италия продължава и благодарение на политиката на своенравния император на Свещената Римска империя Фридрих II Хохенщауфен, който се възкачвана този престол през 1220 г. Той използва отслабената от норманското владичество Сицилия като база за предприемането на свой собствен кръстоносен поход към Свещените места в Йерусалим, където през 1229 г. по дипломатичен път |