Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 210 211 заличават. На мястото на примитивното магьосничество и ша- манизма на Тъмните векове се разгръща магия с динамични и сложни измерения. Взета в съчетание с науката и технологията, тя започва да придобива облика на изкуството да караш нещата да се случват. Западният човек, макари да продължава словесно да отдава почит на християнството, решително поема пътя, отвеждащ го към състоянието на Фауст.“ 127 Очевидно, още е твърде рано за назряването на условия, благоприятстващи появата на научни съображения, които биха могли да се противопоставят на проникването на езотеризма в християнството, предизвикано от въпросните влияния, идващи по линията на исляма. Затова проникване твърде много съдейства и самото развитие на ислямската езотерична мисъл, насърчена от предоставената ѝ свобода в рамките на свещения Ал Куран, както и от прословутата ислямска толерантност към пророците на другите религии, между които е и самият Хермес Трисмегист. Човек остава с впечатление, че ислямът е създаден, за да улесни навлизането на херметизма в християнството. Затова тук ние накратко ще разгледаме някои от тези ислямски езотерични разработки. Един от известните на Запад арабски езотерици и херметици е Ябир Ибн Хаян, познат в Европа под името Гебер. Измежду известните съчинения на този мислител са трудовете му Стои двадесет книги, Седемдесет книги, Десет книги на поправките и Четири книги за везните. В тях могат да се открият алхимически текстове, приписвани на Хермес Трисмегист, чиито първи намерени учения са именно от арабския им превод в тези книги. Според Гебер в реалността съществуват четири първични природи топлина, студ, суша и влага. Според него металите са се породили в земята под влияние на планетите и благодарение на съединенията на живака, пораждащи студеното и влажното, и на сярата, пораждащи топлото и сухото. Гебер въвежда в алхимичната си лаборатория употребата на животински и растителни продукти – кръв, мозък, кост, конски косъм, лисича урина и др., както и маслини, лук, ясмин, джинджифил и полска къклица. Повечето от тези вещества се възприемат и от бъдещите вещици в Европа, използвани като отрови, вълшебни питиета, за нуждите на различни магии и за лечение. Арабските езотерици имат съществен приноси в астрологията. Тук те въвеждат точно алгебрично определяне на някои от характеристиките в Птоломеевата система и доразвиват теорията за четирите ъгъла в същата система. Построяват по-усъ- вършенствани астролаби и пресмятат датите на небесните промени. Арабите са създатели инат. нар. магическа астрология, основана на херметичната теория за съответствията, според която на всяка планета съответстват метали и свързаните с тях знаци. Това уточнение в астрологията позволява използването на амулети и талисмани, увеличаващи силата на звездите. Тези процедури са описани в книгата Picatrix, оказала особено влияние върху западното езотерично мислене. През 8 в. възниква влиятелната езотерична мюсюлманска секта на исмаилтяните, родена в средата на шиитското движение. В тази секта се допуска, че седмият имам – Исмаил, един ден ще се появи отново като месия (madhi) и ще накаже потомците на Али, които преследват исляма (Али, братовчеди зет на Пророка, е убит от неговата вдовица в Куфа). Смъртта му бележи разцеплението между сунитския и шиитския ислям от арабски chi’a – партия на Али). За исмаилтяните Мохамед е единият от цял кръг пророци и следователно не е последният. Те смятат също, че всички религии притежават истинни характеристики, които трябва да се възприемат. един от клоновете на исмаилтянството е този на хашишите, или убийците, наречен така, защото те поглъщали наркотик, преди да отидат да се бият или да изпълнят заповедите на своя началник – оня, когото кръстоносците ще нарекат Стареца на планината“.“ 128 По този начин езотеризмът успява да прокара в ислямското учение и месианската идея, която тук е призвана да реши само един тес- но религиозен конфликт. Същата идея в християнството обаче има фундаментален характери този факт определя едно друго основно различие между християнството и исляма. Опонент на исмаилтянската философия и теософия е арабският алхимик Абу Бакр Мохамед ибн Закария, наречен още Ал Рази или Разес (864–932). Той е известен преподавател, управителна болници, философ, лекари музиковед. Авторе на известната Книга за тайната на тайните, която представлява трактат по практическа алхимия. Разес отхвърля исмаилтянската теосо- |