Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 200 201 лия Иберийски полуостров, с изключение на един християнски анклав в Галиция. Малко след това арабска армия прекосява Пиренеите, навлиза във Франция и през 719 г. завзема Нарбона, която се превръща в провинциална столица. От Нарбона ислямът продължава похода си по долината на Рона и навлиза в сърцето на Франция. Напредъкът му е спрян в битката при Поатие през 732 г. от християнски сили под командването на франкския владетел Карл Мартел, дядо на владетеля, по-късно известен като Карл Велики. Поатие отбелязва предела на настъплението на исляма в Западна Европа. Оттам е върнат обратно. През 759 г. след седемгодишна обсада Нарбона е превзета от християнските армии и арабите се оттеглят отвъд Пиренеите. Междувременно през 750 г. династията на Омаядите е свалена от съперничещия ѝ родна Абасидите. Един от последните омаядски принцове избягва в Испания, където неговите потомци остават на власт още три века, управлявайки от своята столица Кордова. Останалата част от ислямския свят, обаче, остава в ръцете на Абасидите. Те изоставят столицата на своите предшественици – Дамаски си изграждат нова. Тази столица официално създадена през 762 г, смятана за благоприятна от астролозите – е Багдад. През следващите петстотин години, докато Европа вегетира през така наречените Тъмни векове, Багдад е най-културният и цивилизован градски център на запад от индийския субконтинент.“ 117 Центърът на херметичната култура по това време е преместен в селището Харан, което е включено във Византийската империя, но се намира близо до границата с Багдадския халифат. Арабската култура междувременно е наследила и древната вавилонска езическа културна система, тъй като столицата Багдад е разположена близо до мястото, където е бил разположени древен Вавилон. Арабската астрология черпи от извора на най- старите човешки култури, концентрирани в Месопотамия по времето на Древния Шумери Вавилон. Оттам тя преминава в наследилите вавилонската цивилизация империи от Средния Изток и след това процъфтява в гр. Александрия и Египет. С постулата си, че планетите и звездите оказват въздействие върху земните процесии явления, древната астрология се възприема като основна илюстрация и изява на херметичния постулат завръзката между макрокосмоса и микрокосмоса, между понятията горе и „долу“. В селището Харан се появява и нов текст на херметичното учение, който определя насоката на развитието на цялостната херметична култура на мислене. Този текст е преведени на арабски език подзаглавието, което в превод означава „Целта намъдрите. На Запад тази книга е известна като Picatrix вследствие на неправилна транскрипция на името на арабския автор, от чиято книга се прави и европейският превод, приписващ погрешно авторството на арабския източник. „В Харан Picatrix се обединява с други херметични писания, сътворени в Александрия и други части на гръцкия свят, в Сирия и в Едеса, както и взети от доислямски арабски източници. От Харан херметизмът се просмуква в основното течение на ислямската култура и упражнява въздействие върху ислямската наука и математика. Харан всъщност се превръща в хранилище, чрез което херметичните знания на Александрия достигат до самото сърце на ислямската цивилизация. Според един изследовател „Херметизмът трябва да се приеме като един от основните фактори за изграждането на мюсюлманския светоглед.“ 118 През 10 в. Багдад се превръща в културен център на целия ислямски свят. В града живеят и творят много видни арабски философи, учени, писатели и богослови. Багдад също е място и на една многочислена еврейска община, наброяваща около 40 000 души. Всред местните евреи има и учени, които създават философията и много от ученията на еврейската Кабала. Тук възникват и множество юдейски алхимични школи, потвърждаващи съществуването на традиционна връзка между херме- тизма и юдейската езотерична култура на мислене. В Багдад обаче херметизмът съдейства и за устатновяването на много допирни точки между исляма и юдеизма, в резултатна което саи множеството общи оценки и в двете религии по отношение наличността на Иисус Христос и на някои от пророците в Стария Завет. В резултатна това своеобразно междурелигиозно сътрудничество в ислямската култура на мислене започва да се отдава предпочитание на мистиката, на теософията и на езотеризма, предшествано от едно важно културно явление – усвояването |