Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
§1.3.2. Езотеризмът и Ислямът. Арабски херметизъм, алхимия
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
§1.3.2. Езотеризмът и Ислямът. Арабски херметизъм, алхимия и астрология. Религиозната философия на Ибн Сина. Трите пътя на проникване на езотеризма в средновековна Европа. В края на 10 в. херметизмът и някои езотерични учения започват да навлизат масово в Западна Европа. Главна заслуга затова имат херметизираните ислямски учения, внесени при нашествието на мюсюлманските армии в Испания и в Сицилия. Кръстоносните походи в Близкия Изток и Светата земя допълват тези два пътя за проникване на езотеризма. Но за да се разбере този важен момент от историята на европейския езотеризъм, първо трябва да се направи анализ на процеса на взаимодействието между двете големи култури на мислене – херметичната и ислямската. Основател на мюсюлманската религия е арабският пророк Мохамед. През определен период от неговия живот той започва да има духовни видения, като често се оттегля за молитва и медитиране в пустинните пещери на Арабския полуостров. Твърди, че Сам Архангел Гавраил му се явява и му нарежда да проповядва борба с ширещото се по онова време между арабите 198 199 идолопоклонничество, подчертавайки върховенството на един- единствен Бог – Аллах. Основна теза в учението на Мохамед е твърдение, че никой човек не може да бъде издигнат като бог, включвайки в това число и Божия Син Иисус Христос. По този начин още в самото си основание тази религия се налага като враждебна на християнството. Мохамед проповядва, че на върховния и единствен Бог – Аллах всеки вярващ дължи смирено покорство (на арабски думата ислям означава покорство. През 630 г. заедно с многобройните си последователи Мохамед превзема свещения за арабите град Мека, разположен в днешна Саудитска Арабия. Езическите символи в града са разрушени, а свещеното място за поклонение Кааба – голям черен камък от метеоритен произход – е обявено за мюсюлманско светилище. Мохамед предприема кампания за разпространение на новата вяра дори и чрез т. нар. джихат (свещена война. През 632 г. той умира, без да посочи своя наследник. Това става повод за дълбоко разцепление между последователите му, което продължава и до ден днешен. Арабски легенди сочат, че Мохамед сее възнесъл на небето от мястото, където днес се намира известната джамия Ал Акса“, построена скоро след смъртта на пророка (637 г) на мястото на свещения храм на евреите в Йерусалим. Това възнесение обаче не е така убедително засвидетелствано в религиозните описания отстрана напреки свидетели на събитието, така както са засвидетелствани събитията около кръстната смърт, възкресението и възнесението на Божия Син Иисус Христос. Неопределеността в наследството на Мохамед се превръща в обектна религиозен спорна интриги и убийствени сблъсъци. Религиозната вяра, че Мохамед не е бога обикновен човек, избран от Бога, подронва авторитета на потенциалните наследници и спорът придобива често човешки измерения. Докато разцеплението в християнските църкви се дължи единствено на догматични разногласия и стремеж на хората да опазят чистотата на християнското учението разцеплението в исляма има чисто човешки измерения и се изразява в оформянето надве основни течения – шиитско и сунитско. Шиитите приемат за наследник Али, един от най-близките съратници и зет на пророка Мохамед. Днес те съставляват около 1/10 от всички правоверни мюсюлмани. Шиитското движение понастоящем обединява всички секти, движения и групи, които приемат, че пророк Али и неговото потомство имат единственото и изключително право да ръководят правоверните в Исляма. Сунитите представляват основното направление в Исляма, обхващащо близо 9/10 от всички мюсюлмани. Привържениците на това течение се назовават „ахл сунна уа-джамия“ (на арабски хора на сунната и общността. Тук религиозните решения се основават върху Корана, а важните и спорни решения се вземат от четирима избрани с гласуване праведни халифи, считани за наследници на големите пророци Абу Бакр, Омар, Осман и Али. Сунитите се смятат за ортодоксално, каноническо направление, но за разлика от водещата християнска католическа църква нямат свой център. Това обстоятелство обуславя до голяма степен непрекъснатите сблъсъци с шиизма, водещи през вековете до войни и кървави съперничества. Днес тези конфликти до голяма степен са избегнати. В свещеното писание на мюсюлманите Ал Куран“ Аллах сочи себе си като творец на видимия и невидимия свят. Сам Аллах е и този, който ще определи техния край, възкресявайки мъртвите в Съдния ден. Отсъждайки според деянията им, Аллах ще отправи цялото човечество за вечно пребиваване в рая или ада, като възможността муза създаване на нов свят тук е само леко загатната. В Ал Куран“ Аллах никъде не обявява себе си като Бог на любовта. По тези именно пунктове възникват големите, фундаментални различия между Исляма и Християнството. Докато в последното ученията за НЦ и Божията Любов са централни, в Исляма същите учения почти не са застъпени. В свещения Ал Куран“ освен това е посочено, че Аллах е този, който определя границите на битието във времето и пространството, стоейки над цялото видимо и невидимо свое творение, управлявайки го непосредствено със своята воля 116 „От 661 дог. ислямската теократическа империя е управлявана от династията на Омаядите, потомци на аристократичен род от Мека. На моменти владенията им се простират от Гибралтар на Запад до Самарканд и Пенджаб на Изток. През 711 г. нахлуват в Испания. Към 714 г. вече са завзели це- |