Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 284 285 поставил основите на модерната наука. На годишна възраст той става монах в доминикански манастир. Но поради буйния си нрав бързо се скарва с началниците си и избягва от манастира, където служи, отдавайки сена скиталчество, изпълнено с непрестанни спорове с официалната църква и непрекъснато бягство от църковните преследвания. През 1585 г. Бруно публикува в Лондон своите две най-из- вестни езотерични произведения – „Cena de le ceneri“ и „Spaccio della bestia trionfante“. В Англия той се радвана добър прием. Тук той излага и защищава теорията на Коперник, полагайки по този начин основите на модерната астрономия. Според историчката Ф. Йейтс Бруно смята, че египетският херметизъм е по-добър от християнството. Като отхвърля християнството и възприема страстно египетския херметизъм, Бруно прави крачка назад в посока към по-мрачната средновековна некромантия.“ 195 В своята дейност като посветен наделото на херметизма Бруно си поставя две основни цели Първо, да разработи една конкретна функционираща методология, с чиято помощ маговете да могат да превръщат своя разум в приемник и източник на космическа енергия. И второ, той се стреми към установяването на една нова световна религия, представяйки последната като осъвременен вариант на древната религия, известна като „хер- метически синкретизъм на Александрия“. Бруно се обявява против опитите на Фичино и Пико да християнизират херметизма, търсейки общото в тези две големи духовни култури. Аргументът му е, че християнството е отрекло класическите божества и магическите учения на Древния Египет. Така той се превръща в радетел на идеята за възвръщането на ренесансовия езотеризъм към нейния свещен езически извор. Бруно възхвалява почитането на божественото начало във всички неща, опирайки сена основния херметичен принцип за съществуването на единна и всеобхватна цялост, в която всичко е взаимосвързано. Той твърди, че единственото и просто божество, съдържащо се във всички неща. излъчва блясъка си по различни начини и има различни имена...“ 196 Бруно издига и идеята за настъпването на нова епоха на реформи, до която ще се достигне чрез използването на небесните сили, от които зависят всички неща под тях. Тези реформи ще доведат до установяването на един коренно различен нов световен ред (НСР), постигнат чрез магическото използване на херметичните съответствия и взаимовръзки между микрокосмоса и макрокосмоса. След установяването на този херметичен НСР човекът и най-вече магът практически се превръща в бог. По този начин Бруно има по-скоро нагласата на месия на херметизма, отколкото научен, посветил живота сина задълбоченото научно изследване. Но подобно на Дий той не е чужди на светските дела. Бруно, подобно на Агрипа, посвещава голяма част от времето си за основаването на мрежа от тайни организации, за което бива преследван от Инквизицията. Според Ф. Йейтс Бруно и Дий имат отношение към възникването на масонството. По този повод тя пише следното „... хората започват да търсят в религиозния херметизъм път за намиране на толерантност между враждуващи секти. И ето, появява се Джордано Бруно с неговите възгледи, основани изцяло върху магическия египетски херметизъм, и проповядва своеобразна египетска контрареформация, завръщане към египетското начало, при което религиозните различия ще изчезнат при намирането наедно ново решение. Проповядва същевременно и морална реформа, като поставя ударението върху полезните за обществото дела, както и етика, основана върху общественото благо. Къде другаде може да се открие подобно съчетание между религиозна толерантност, емоционална връзка със средновековното минало, наблягане върху добрите дела, полезни задругите и наситена с въображение привързаност към религията и символиката на египтяните В масонството – това е единственият отговор...“ 198 През целия си живот Джордано Бруно проявява агресивности дързост, често граничещи с едно крайно неблагоразумие. Месианската му нагласа създава у него усещане за неуязвимост, едно чувство, което в крайна сметка го погубва. През 1600 г, след като отказва да се покае ида се откаже от идеите си, той е осъден от Инквизицията и изгорен наклада като еретик. Неговата смърт го превръща в очите на идните поколения езо- терици в мъченик, жертвал се вимето на идеите на херметизма и загинал, борейки се срещу тиранията на католическото християнско духовенство. |