Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 280 281 опити не получават одобрението на Църквата. Причината е, че Пико достига до изводи от типа, че никой смъртен грях не заслужава вечно наказание че Христос не е слизал действително в преизподнята че тайнството на причастието е само алегорично че кръстът не е обектна култ или на обожание и прочее. По този начин желанието на херметика Пико да се заеме с проблемите на християнската религия, разглеждайки ги през призмата на херметизма и кабализма, се превръща в доказателство, че езотеризмът и херметизмът не могат да бъдат по принцип в хармония и съгласие с християнството, както и че техните на езотеризма и херметизма) претенции да могат да докажат основните християнски принципи са напълно неоснователни. От опитите на Пико обаче се зараждат и парадоксалните учения от типа на християнския езотеризъм“ и християнския кабали- зъм“, които от самото начало показват черти, напълно противоречащи на истинното християнско учение. Чрез философията на Пико фактически се поставя крайна мирното съжителство между херметизма и християнството, продължило почти през целия 15 в. В своето учение Пико се очертава като радетел на една друга форма на магия, наречена „практическа кабала“, която по негово мнение допълва фундаменталната природна магия, последната, издигната в ранг на висше познание от самия Хермес Трисмегист. В новата допълваща форма на магията кабалистич- ните умозрения се комбинират с питагорейското и неоплатони- ческото учение, които сами по себе си включват и предполагат природната магия. Всъщност чрез това нововъведение в класическото учение на херметизма Пико продължава традицията наедно постоянно преосмисляне (разбирай изопачаване) на Библията и християнското учение, чрез въвеждането в последното на чужди за него елементи от различен произход, възникнали от синтеза на гръцка, арабската и еврейската култури на мислене. Езотериците от епохата на Пико възприемат неговото учение като своеобразно обогатяване на самата езотерична система, разширена с учението на т. нар. християнска Кабала. Чрез това разширение фактически се осъжда модерната по онова време магия, апелирайки заедно възвръщане към древната и свята магия, като по този начин се отхвърлят неясните и демонични средновековни спекулации. Самият Пико разбира природната магия като магия, основана на привличането и съответствието между небето и земята, представена като своеобразна форма надуха, представляващ необходим посредник в природата. Той счита, че магията остава неефикасна, ако не се допълни с еврейската езотерична и магична традиция. Пико има искреното желание да утвърди пресветата католическа вяра с помощта на древните еврейски тайнства. Той счита, че Кабалата е в състояние да изгради мост между неоплатонизма и християнството. Еврейските съображения на Пико обаче отсъстват в учението на неоплатоническия херметизъм на Флорентинската академия, към която той формално принадлежи. Чрез стремежа си за съгласуване с християнските традиции Пико фактически допринася за развитието на ренесансовия езотеризъм в посока на един разширен синтез на идеите, възникнали по-рано в древните учения от херметичен тип. Едно от достиженията на кабалистичната магия на Пико е претенцията ѝ за непосредственото достигане на първопричината (те. Бога, нещо непосилно напр. за магията на основателя на Флорентинската академия Фичино, която е предназначена да въздейства само върху междинните причините. звездите. Магията на Пико е предимно духовна, докато природната магия на Фичино е съществено езотерична, състояща се от действия, предизвикващи намесата на природни посредници, йерархии, съответствия и аналогии. Именно чрез magia cabalistica (каба- листична магия – бел. авт.) магията влиза направо в лоното на религията, точно там, където magia naturalis (природната магия – бел. авт.) е прокарала жалоните на близък, но все пак останал паралелен на религията, духовен опит. Чрез тези два аспекта ренесансовият маг се превръща в човек на познанията и вярата, за разлика от смешните заклинатели, вещери и магьосници, към които ще се опитат да го причислят.“ 190 По този начин Пико успява да интегрира природната магия, защитавана от Фичино, с кабалистичнита магия в един висш синтез, целящ да слее в един образ вярващия, мага и хуманиста. В учението си той достига и до едно ясно разграничение от примитивизма на закостенялата и демонична магия на |