Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 278 279 като напр. органите, химичните вещества, ензимите, бактериите и т. н. Човекът обаче е нещо много повече от сбора на химичните съединения, съставящи физическото му тяло. Новата медицина, отговаряща в известен смисъл навижданията на Парацелз, и която произтича от НЛНП, трябва да има подчертано информационен и съществено интегрален (холистичен, цялостен) характер, при което лекарите трябва да се съобразяват със свойствата на фината духовна субстанция, открита и описана от новата фи- зика. В учението на Парацелз обаче херметизмът и езотеризмът постепенно придобиват очертанията на една позитивна и експериментална наука, в основата на която трябва да се намират непосредственото наблюдение на природата, съобразено с херметичната, неоплатоническата и неопитагорейската философия. И най-вече, специалният интерес към прибягването до химията и алхимията, възприети като ключ. към по-мащабните проблеми на Вселената.“ 189 Тези възгледи на Парацелз, според английския изследовател Дибъс, произтичат най-вече от връзката им с идеята за природната (естествената или още божествената) магия, издигната по времето на Ренесанса. Тази идея в случая на Парацелз и неговата нова медицина се превръща в един от изворите на новата светска наука, която, както ще видим в следващия раздел от книгата, много бързо започва да се освобождава от опеката на древните учения, придобивайки типичния за нея атеистичен характер. Със своето обръщане към наблюдението и емпирическото опитното) експериментиране, Парацелз извършва революция не само в медицината, но и в науката като цяло. Той е вдъхновители на съвременните практикуващи холисти, които като него смятат, че човешкото същество трябва да се лекува цялостно (те. холистично), обръщайки внимание не само на симптомите на болестта, но и на нейните причини. Така Парацелз открива и пътя към бъдещата алотропна (хомеопатична) медицина. Той е един от първите, който прилага химичните вещества за лечение, вярвайки, че лекарствата, изготвени по химичен път, могат да имат също целебен ефект, подобно на естествените лекарства, получени от растителни и животински продукти. Парацелз е и първият лекар, използвал активните съставки на мака под формата на опиатна тинктура, която се използва и до ден днешен като обезболяващо средство, под формата на морфин. Той първи изказва и идеята за кръвообращението сто години преди Харви да открие тази функция на организма ни през те години на 17 в. Парацелз е първият, който използва и магнита за определени полезни въздействия върху човешкия организъм. Той обаче недостига до верни изводи за същността на т. нар. животински магнетизъм, проправяйки само пътя на Месмер и по-късно на Фройд за техните открития в тази област. Прилагайки херметичния принцип за взаимовръзката между нещата, той установява и изследва връзката между психическото и физическото състояние на човешкия организъм. Въз основана това Парацелз постига известни резултати влечението на истерията и психосоматичните заболявания. Изследва също така и ролята на волята и въображението в лечебния процес. Той отхвърля съществуващото поверие за обладаването от демони, описано в Библията и препоръчва магията като практическо приложение в лечебната практика. Вярата в силата на магията за Парацелз означава вяра във възможността за взаимодействие между психиката и тялото, както и вяра в способността надуха да отстранява неравновесията в човешкия организъм. Според него способността за внушение (или сугестия) може да засили или съответно да отслаби решимостта на хората. Така те стават управляеми от маговете, които по-късно възприемат сугестивните методи и откриват пътя за развитието на модерната психо- логия. Друг виден представителна ренесансовия херметизъм е италианецът Джовани Пико делла Мирандола (1463–1494). В херметичните среди той е известен просто като Пико. Той е автор на известните 900 тезиса „Conclusiones“, които се обсъждат официално в Рим през 1477 г. Много от тезисите тогава са обявени за еретични. По тази причина Пико трябва да се яви пред съда на Инквизицията, но той успява да избяга във Франция, където е арестувани затворен в кулата Венсен. В Тезисите Пико разкрива своите херметични възгледи, които са примесени със Зороастрова философия и кабализъм. Той използва методите на природната и кабалистичната магия, за да разкрие божествеността на Иисус Христос, но тези му |