Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 276 277 критика медицинското учение на Аристотел. Разграничавайки се от медицинските авторитети по онова време, той се заема да създаде една съвсем нова медицинска наука. Неговите методи, разработени с такава цел, хората започват да проумяват ида оценяват по достойнства една в днешно време. Парацелз наистина име сериозен практически и в известен смисъл теоретически принос за развитието на истинската медицина, но неговите обяснения, интерпретации и тълкувания на собствените му открития остават върху примитивния план на херметизма, който той обожествява. Оценката на Парацелз затова древно учение е недвусмислена, което личи от собствените му думи В древната изумрудена плочка се съдържа много повече знание и опит в областта на философията, алхимията, магията и дру- ги...“ 186 От гледна точка на съвременната наука подходът на Парацелз би могъл да се окачестви като „холистичен“. Той обяснява този свой подход с помощта на херметичната философия, допускайки единството на човека и природата. Парацелз приема, че човекът по самата си същност е част от последната. Така той започва да разглежда човешкия организъм в контекста на връзките му с неговата заобикаляща го среда. И наистина, според един от постулатите на херметизма всичко е взаимосвързано и следователно, човекът може да се разглежда като микрокосмос във вселената. Всеки аспект на човешкото битие от такава гледна точка би следвало да се разглежда като микрокосмос в цялостния макрокосмос на обкръжаващия ни свят. Човекът е цялост, представляващ част от една по-голяма цялост. Той е жив организъма не е прост механизъм или машина, съставен от отделни, независими една от друга части. Подобно на някои съвременни представители на херметизма и езотеризма, като напр. руските учени Ви Т. Тихоплав, Парацелз споделя мнението, че за да се опознаят и разберат човешкият организъм и неговите болести, трябва да се разберат и осмислят преди всичко нашите знания за цялото, в което този организъм участва като неразривно свързана част. Той вижда функциите на лекаря не като специализирал се в определена област професионалиста преди всичко като психотерапевт и философ, познаващ цялостната природа на нещата в дълбочина и в ширина, която му позволява да предприема подходящи експерименти. Парацелз, подобно на Ви Т. Тихоплав и на руския академик Грабовой, възприема вселената като жив организъм, който по подобие на човека трябва да бъде третиран по подходящ начин. В основата на цялостното (холистично) третиране на човека напр. съвременните херме- тици залагат духовните аспекти на човешката природа, считайки, че има тясна връзка между заболяванията и патологиите надуха. Парацелз, от своя страна, счита, че традиционните лекари пренебрегват природата като една естествена, цялостна среда, свързана неразривно с човешкия организъм, залагайки изключително на разума си и на логиката, за да третират само несъществения аспект на отделните части и органи на този органи- зъм. „Според Парацелз пътят към тайните на природата е маркиран от Хермес Трисмегист и най-успешното средство за изследването му е алхимията. Като прави известния стар паралел между алхимика и ботаника, пояснява, че алхимикът разкрива това, което в природата е само в латентно състояние. Медицината се възприема в крайна сметка като форма на алхимична магия, използваща взаимовръзките между микрокосмоса и макрокосмоса. Така, както лекарят въвежда полезните свойства на билките в болния, за да излекува неговата болест, така магът въвежда в човека небесните добродетели, които е извлякъл. Магът е в състояние да извлича добродетели от небесата ида ги въвежда в определен субект. Имали причини да не сме в състояние да откриваме сили, предизвикващи здраве или болест?“ 187 С тезиси възгледи за медицината, може да се каже, че Парацелз се явява един вид предвестник на модерната информационна медицина, основана на новата теория ФБ. Същността на тази медицина се свежда до това, че лекарят е длъжен да знае: човекът не е само физическо тяло, а изключително сложен информационен комплекс тяло Душа Дух, и въздействието на лекаря върху човека трябва да е специфично. Истинският лекар, ако е лекар, е длъжен да разбере причините за възникването на болести, а не да действа като работник по ремонта, стремейки се да поправи повредения апарат, те. организма.“ 188 Традиционната медицина третира човешкото тяло като сложен часовников механизъм, състоящ се от механични детайли |