Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 282 283 Средновековието, превръщайки се по този начин в радетел на съгласуването между духовните култури на мислене, една тенденция, която по-късно прераства в идеята за обединението на религиите, разпространявана най-вече от тайните общества. Друг известен представителна ренесансовия херметизъм е англичанинът Джон Дий (1527–1608). Той принадлежи към генерацията на езотеричните мислители, които съдействат за утвърждаването на закъснелия в сравнение с континента английски ренесанс, допринесъл твърде много за представянето и издигането в култ на образа на кралица Елизабет I, олицетворена като неоплатоническа богиня. Английският ренесанс разцъфтява в епоха, когато в Западна Европа вече действа с пълна сила реакцията на католическата контрареформация срещу ренесансовия езотеризъм и херметизъм и техните окултни проявления. Издигането в култ на реформаторката Елизабет I е едно от големите предизвикателства към католицизма, защото английската кралица е едновременно страстна привърженичка на езотеричното учение. Заслуга за този неин интерес има Джон Дий, който през лятото на 1555 г. е вкаран за кратко време в затвора поради измяна към кралица Мери. С това той си спечелва благосклонността и влиянието над бъдещата кралица Елизабет. Когато тя заема престола през 1558 г, именно Дий е този, който подбира най-благоприятната от астрологическа гледна точка дата за коронясването През 1563 г. Дий издава най-известната си книга, озаглавена (Знакът на Единствения. В нея той прави опит да извлече от масивното тритомно изложение на Агрипа една-единствена математическа магическа формула, един-единствен символ или символично уравнение, в което да се концентрира цялата вселенска мъдрост на херметизма, нещо като езотеричен еквивалентна известната формула на Айнщайн Е=тс 2 . Този трудна Дий упражнява силно въздействие върху ро- зенкройцерското тайно учение, където въпросният универсален символ е използван в явен вид 191 Както вече споменахме, Джон Дий се занимава и с шпионска дейност, изпълнявайки множество тайни мисии, възложени от неговия близък приятел сър Франсис Уолсингъм, главен шпионин на кралица Елизабет I и държавен секретар от 1573 г. дог. Освен тази си дейност Дий изпитва интереси към математиката, атака също и към шифрите и тайнописа, които използва в шпионската си дейност. Съществуват предположения, че той има заслуга в разубеждаването на свещения римски император Рудолф да не участва в агресията на испанския крал Филип II срещу Англия, който е подготвил армията си и своята непобедима армада за ликвидирването на протестантския бунт на Острова. Джон Дий има голяма заслуга и за утвърждаването на британското имперско съзнание. Както вече отбелязахме, той ратува за създаването на постоянно действащ високо технологичен британски флот и същевременно издига идеята за създаването на световна британска империя. Дий е привърженик и на архитектурата от езотеричен тип, считайки, че тя е изкуство, чиято същина се съдържа в абстрактните принципи на математическите пропорции и космическата хармония“ 192 С подобни идеи Дий работи усилено за осъществяването на мистичния си копнеж да види Британия като водач в обединението на християнска Европа и настъпването на един нов златен век на цивилизацията. Като привърженик на свещения за езотериците император Рудолф той поддържа идеята за някаква мистична връзка между последния и кралицата-дева Елизабет, виждайки в тази връзка опора за спасяването на Европа от пристъпите на Контрареформацията. Вследствие на това Дий се скарва с кралския двор и по-късно бива обвинен в магьосничество и заклинателство. „Както подчертава Ф. Йейтс, интересен в живота на Джон Дий е най-вече фактът, че той въплъщава феномена на изчезването на Ренесанса в края на 16 всред вълните на демонични слухове. Две са обстоятелствата, които по този повод трябва да бъдат подчертани. От една страна, в края на ренесансовата епоха магията и окултната философия постепенно предизвикват религиозно и политическо заклеймяване отстрана на местните власти, което може да доведе до кладата. От друга страна, езо- теризмът е на път да се маргинализира, да стане контракултура. Това започва през 1600 г. с осъждането на Джордано Бруно и продължава през целия 17 в.“ 194 Италианецът Джордано Бруно (1548–1600) по същото време е по-известен като буен и необуздан маг, отколкото като учен, |