Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 98 99 рано и измерено. В своите коментарии тя винаги изтъкваше, че една нова тенденция в научното пазнание е внесла известна яснота по въпроса за научното обяснение на духовните явления. А що се отнася до истината за силата на вярата в духовните процесии явления, тази истина ни бе разкрита за първи път от Божия Син Иисус Христос. В своите проповеди Той винаги подчертава предимствата на искрената вяра в Силата и Всемогъществото на Бога. Тази сила, залегнала в основата и на лечителската способност на христовите последователи, е изразена в Новия Завет последния начин А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.“ 52 Вторият извод от КВТТП е, че физическият свят е фундаментално различен от духовния свят. Това още означава, че законите, управляващи сега съществуващата физическа вселена, не могат да бъдат сведени или редуцирани по никакъв начин към законите на духовната реалности обратното. Напредна от целите на проф. Шипов в неговата теория на физическия ва- куум, е обединението на торсионното поле с всички останали физически полета (електромагнитно, гравитационно, силно и слабо. Той твърди, че от уравненията на торсионното поле могат да се изведат и уравненията на движението на всички останали фундаментални физични взаимодействия. Това означава, че Шипов се опитва да докаже единството на физическия и духовния свят. В добавка на тези резултати, Шипов достига и до извода, че по този начин той е открили прословутите скрити параметри, възвръщащи строго детерминирания характерна квантовите явления и процеси. Този резултат обаче е във фундаментално противоречие с теоремата на фон Нойман, която разкрива фундаментално статистическия характерна квантовия свят. С други думи, тази теорема оповестява, че статистическата те. вероятностната) природа на квантовите явления не може да бъде опровергана по принцип чрез определянето на някакъв по- дълбок слой във физическия свят, който би могъл да съдържа въпросните скрити параметри. Този именно притеснителен факт, разкрит в теорията на Шипов, наложи разработването на КВТТП. Изводът за несводимостта на физичната към духовната реалност по същество представлява едно своеобразно обобщение на теоремата на фон Нойман. Интерпретирайки физичните параметри на ТП като изразна въпросните скрити параметри, Шипов фактически заставана позицията на традиционните херметични, езотерични и окултни учения за устройството на света. Скритите параметри в теорията на руския учен означават обединение на сегашния физически свят с духовната реалност, обусловена от ТП. Така Шипов фактически става защитник на философията на пантеизма, а неговата теория се налага като продължителна вековната херметична традиция, оповестяваща единството на това, което е горе, с това, което е долу“. На езика на КВТТП обобщението на теоремата на фон Нойман може да се формулира и последния начин В обективната действителност съществува нов слой на реалността, описван чрез уравнения и модели, характерни за физическата наука, една принципно нова реалност, обусловена от параметри, нямащи нищо общо с физическия квантов свят. Това определено означава, че този нов слой в обективната реалност не може да бъде обединен по принципи с физическата реалност като цяло, неотменна съставна частна която се явява квантовият свят. По този начин духовният остава фундаментално отделeн от физическия свят. ТП обаче в никакъв случай не описва цялостната духовна действителност, а е само част от нейната многолика същност. За древните мислители, какъвто е Хермес Трисмегист, небето е символизирало духовния свят. Изразът това, което е долу, е аналогично на онова, което е горе може да се преведе в такъв случай и като това, което е на небето (те. в духовния свят) е аналогично на това, което е на земята (те. във физическия свят. От гледна точка на КВТТП това твърдение е принципно погрешно. Истината е, че нещата стоят тъкмо обратното – това, което е долу, не е аналогично на това, което е горе. С други думи, духовният и физическият свят не могат да бъдат обединени по принцип. Освен това за древните мислители небето сее отъждествявало в известен смисъл със звездите, изпълнили небесния простор. Небето, по този начин, сее разглеждало като част от единството на съвкупната, цялостна вселена, поставяйки на |