Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 122 123 ществата в химичните реакции, при които се получават нови съчетания, нови смеси на реалните неща, обусловени от възможните взаимовръзки, съществуващи между духовната и физическата реалност. Именно процеса на постигането на тези промени хората определят като магия или още като форма, произтичаща от теорията и практиката на теургията, която в схващанията на мислителите от света на АС се възприема като синонимна магията, представляваща практически действия и процедури за влизане във връзка със скритите сили на вселената, те. сбити- ето на Бога, за да се потърси и използва Неговата Сила и Мощ. И всичко това, според херметиците от Александрия, може да стане главно с помощта на вълшебните символи и Словото. Методологията на херметиците за постигане на свещените знания се свежда до умозрителни действия над човешките умствени и физиологични процеси, като напр. медитацията, тренирането на паметта и контрола над дихателната дейност, както и практически занимания с псевдонауки като алхимията и ас- трологията. В херметичната култура на мислене се заражда и антрополо- гичната същност намита и легендите за Озирис, бог на мъртвите и на доброто, в които се описва възкресението на този бог от сестра му Изида, както и на неговото родство с бога Хорус и на смъртта му, дължаща сена убийство на Озирис от брат му Сет. Тези легенди и митове напомнят гръцките митове за Орфей, както и за възкресението на светците в различните религии по света. В египетско-херметичните митове обаче възкресението се основавана слънчевия ритуал, с който се демонстрира вярата, че именно слънцето и неговите годишни цикли възраждат угасналата сила на бога. В този смисъл бог Озирис олицетворява и цикличността в живота на човека и природата. Прословутите мистерии, рожби наподобен род учения и религиозни вярвания, описват странстванията на душата в света на светлината, представени от ритуали с преображения, възкресения, които са пряко вдъхновени от въпросните митове и легенди. Така митовете внасят своеобразна динамика в херметичното учение, хвърляйки мост между човека и природата, между човека и битието на Бога. Озирис, в разбиранията на египтяните се сравнява със слънцето, с растение, с птица или животно, утвърждавайки по този начин идеята за съществуването след смъртта ведно ново рождение. Религията, генерирана от херметичната култура на мислене, следователно, има по-скоро антропологични (те. човешки) измерения, отколкото божествени. Нейната теология е теология на възкресението, съдържаща се в мита за Озирис, олицетворяващ цикличността на процесите в живота и приро- дата. Символизмът, възприет от мислителите в света на АС, се свързва най-вече с идеята за съществуването наедно изначално слово, което предполага разкриване на тайните, заключаващи се в света на духовните сили. Словото, според учението на херме- тиците, има съзидателна сила, затова то е върховно, божествено и свещено. То крие в себе си тайни, разкрива връзката между видимото и невидимото, и подрежда света в една неповторима хармония. Сред херметиците много популярен е изразът Да имаш, значи да създадеш. Прословутата идея за тайното познание, която винаги е запалвала интереса на хората към езотеризма и окултните науки, произхожда именно от това египетско-херметично вярване в силата насловото. Тайното познание е причината, богове като Тот да подреждат света подобно на магьосник, криещ в себе си тайните на това познание, даващо му власт над всички останали богове (Тот е главното египетско божество, отъждествявано от някои със самия Хермес Трисмегист). Статутът, приписван на Тот, му дава право да извършва магически обреди ида упражнява теургична по своята същност власт над света. Така бог Тот се явява като висш представителна боговете, опериращи врели- гиозното пространство на Египет, който записва мъдростите им върху дървото на живота. Тот (те. Хермес Трисмегист) се възприема и като създател на алхимията, която на арабски означава Египет (ел-кимия на арабски идва от думата „кем“, означаваща черната страна, която е Египет. В папируса, известен под названието Еберс, вероятно произхождащ от средите на александрийските библиотеки, се твърди, че Тот е създателят на медицината. Тот е създатели на астрологията, на астрологическото обожествяване и на много други знания с херметична насоченост. Това е причината представители на гръцката култура на мислене като философите Демокрит, Зосим и Олимпиодор по-късно да огла- |