Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 126 127 „След римското завоевание се появяват култове към римски божества и към романизирани гръцки божества. Самопровъзгласилият се за бог римски император също се радвана собствен официален култ. Широко е разпространени култът към източносредиземноморската богиня Кибела и нейните самокастрирали се жреци са честа гледка в Александрия. Съществува и култ към Ахура Мазда, централната фигура на персийския зороастризъм. Има и учители, и последователи на т. нар. „гимнософия“, тена индуизма, будизма и обслужващите ги философии, на внесени от Индия дисциплини и методологии, свързани с йогизма.“ 64 От тези факти става ясно, че религиите, породени от двете големи древни култури на мислене – египетско-херметич- ната и гръцката – са представлявали по-скоро отворени системи на вярвания, в които лесно прониквали чужди влияния. Безпринципното примесване на философските и теологичните им учения се дължало най-вече на факта, че тези системи извирали не от божествения изворна мъдростта, а от чисто човешката система на мислене и мъдрост, оформяща постепенно архитектурата на голямата КР. Появилите се по-късно монотеистични религии предприемат мерки за своето затваряне към чуждите влияния чрез абсолютизирането на техните основни религиозни доктрини и принципи, свързвайки ги с атрибутите на Божието битие. От една друга гръцко-египетска смес от този род били богът Тот–Хермес, съединил в единство египетското божество Тот и гръцкия бог Хермес. Тот е смятан за бог на луната, за инициатор на най-загадъчните мистерии и за повелителна човешката психика тена душата. Приписва му се изобретяването на писмеността, затова той често е изобразяван от древните художници с пръчица и табличка за писане. В някои второстепенни дейности делата на Тот се припокриват донякъде с тези на гръцкия бог Хермес. Това дало основание на Птоломеите да обединят тези две божества. Новият синкретичен Тот–Хермес вече се разглеждал като универсална космическа сила, творец на Небесата и Земята и всемогъщ господар на света. Хората вярвали, че той се разпореждал със съдбата и правораздаването и е бил господар на нощта и смъртта и на тайнствените ѝ последици. Мнозинството от херметиците отъждествяват този бог със самия Хермес Трисмегист. Във връзка с тези наши разглеждания уместно е да определим накратко и херметичните и езотерични аспекти на гръцката мистична култура на мислене. Западният езотеризъм често се позовавана посвещението, на тайната и на мистериите в гръцкия мистицизъм, виждайки в последния продължителна висшите египетски мистерии. Наченките на гръцкия мистицизъм откриваме в храма на Аполон, където делфийските жреци, наречени още оракули, и сибилата осъществяват връзката с бога, извършвайки заклинания над кръглия свещен камък „omphal- os“, символизиращ центъра на Земята. Известният мислител Плутарх, живял един век пр. Хр., е бил делфийски жрец. Той описва тези обреди, свързвайки ги смита за превъплъщенията на душата. В книгата си „Тимей“ философът Платон изтъква различието между тълкуващите предсказанията пророци ига- дателите, които разкриват с помощта на мистериите бъдещите съдбоносни събития. Друга типична проява на гръцкия мистицизъм са т. нар. „Елевсински мистерии“. „Елевсинското посвещаване често е било тълкувано от изследователите като езотеричен култ. То се цитира подобно на гаданията в Аполоновото светилище в продължение на повече от хилядолетие. Елевсинските мистерии произлизат от времето на беломорската пределинистична цивилизация и химнът в честна Деметра, стигнал до нас и със сигурност написан около началото на 6 в. пр. Хр., разказва мит, който е в основата на ритуали, посветени едновременно на земеделието и на погребалните церемонии. Не разполагаме с подробни сведения, защото изглежда тайната за свещенодействието е била добре пазена.“ 65 Постепенно някои от езотеричните митове, оформени в гръцката култура на мистериите, се превръщат в част от официалната религия на Древна Гърция. По-важните от тях разкриват посвещения и ясно оформена космография (те. описание на проявената вселена, свързана с цикличността в природата и идеята за изкуплението и възкресението. Важно място в гръцката мистична култура заемат и култовете и мистериите, свързани с бог Дионис. Те разкриват един нов |