Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 138 139 от Вавилон, като вторият има подчертано мистичен характер. Към така оформените основни религиозни писания на евреите по-късно се прибавят и т. нар. мидраши (на иврит мидраш значи равински коментар, написани през равинската епоха. Те включват хомилетични (те. отнасящи се до красноречието) и мистични коментари на някои, възприети като канонич- ни, книги. Голяма част от тези коментари, писани и преправяни в течение на цялото Средновековие, имат пряко отношение и общи допирни точки с еврейското учение на Кабалата. Важна роля за разпространението на еврейските религиозни писания играе гр. Александрия, където след 3 в. пр. Хр. по инициатива на Птоломей II Филаделф седемдесети двама еврейски тълковници превеждат Стария Заветна гръцки, наречен Септоагинта те. преводна седемдесетте. Именно чрез Септоагинтата първите християни в гръко-римския свят се запознават със Стария Завет, впоследствие включен в християнската Библия. Еврейските мистици приемат, че различните имена на Бога са своеобразни „откровения“, представляващи „проявени фор- ми“ на Неговите еманации, които могат да бъдат схванати от човека. Именно тази мистична нагласа сред еврейските религиозни мислители лежи в основата на юдейското виждане, че произнасянето на Божието име изисква добродетели и правилна употреба. Тук се визира и третата Божия заповед Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.“ 74 Магьосниците и мистиците от различни школи по света възприемат това еврейско схващане, интерпретирайки го като култ към магическата и ритуалната сила на свещените думи и символи. Този култ се проявява в множество езотерични форми и се използва при призоваването на магичните небесни сили, управляващи земните стихии. По същия начин символната космология на евреите, свързана с учението за светилището, според което първосвещеникът произнася скритото Имена Бога в Светая Светих, се възприема по специфичен начин от езотеризма. Тази особеност в еврейските учения е отбелязана и от историците Филон Александрийски и Йосиф Флавий. Храмът, отбелязва историкът Жан–Пол Корсети, изобразява космоса и е разделен натри части, съответстващи на небето, морето и земята. Тъкани, вътрешни украси и облеклата на свещениците напомнят четирите елемента седемте разклонения на свещения свещник препращат към седемте планети дванадесетте скъпоценни камъка, инкрустирани в плочката, която първосвещеникът носи на гърдите си, внушават присъствието на зодиакалните знаци, а по отношение наземното означават дванадесетте племена на Израел и т. н. Тайният езотеричен орден на франкмасонството следва този космически символизъм в разположението, наредбата и ориентацията на Ложата, която изобразява едновременно вътрешния храм за посвещаване и вселенския Храм. други символи, представляващи интерес за франкмасонството, са взети от изображенията на средновековните библии, крайъгълния камък например, като непосредствена връзка със Стария Завет. Тези няколко езотерични елемента, които могат да се извлекат от мистиката на Тората, както и от различните изясняващия коментари, по-късно са разширени, развити и умножени от вавилонските и палестинските глоси към Мишната и Гемарата. Мистиката на Талмуда съживява едно мистично умонастро- ение и позволява да се изработи истинска еврейска теософия от пъстрото мисловно съдържание. Точно като средновековната Кабала по-късно, тя утвърждава някои понятия, изказва някои идеи или се впуска в някои разсъждения от езотеричен характер. В крайна сметка, и това е забележителен факт, Талмудът и кабалистичните текстове са взаимосвързани, както еврейската мистика е езотерична още от първите коментари на Мишната в началото на нашата ера. Кабалистичното течение тръгва от Талмуда и равините мистици като Акива, Симон Бар Йокаи или Елеазар през 1 и 2 в, за да просъществува, както ще видим, до наши дни в Израел. И така, някои езотерични учения се зараждат в периода от 1 до 7 в. сл. Хр., като се почне от Танаимите – редактори на Мишната, та до Сабораимите – последните издатели на Талмуда. Сред тях са езотеричните учения Маасех Берешит (теории за сътворението) и Маасех Меркава (теории за колесницата).“ 75 По мнението на някои изследователи на езотеризма еврейското езотерично учение за сътворението е свързано с неоплато- ническата философия, представлявайки, от друга страна, едно |