156 157 на спасението и в очакване накрая. Ако евентуално можем да говорим за гностичен езотеризъм, редно е да уточним неговото естество – суров, отчаяни трагичен. Той изисква тайно от върховния Бог воля и желание, способни да разкрият във и чрез човека едно свободно въжделение, едно прераждане.“ 84 Но за зла ирония на съдбата неяснотата в смесването надве- те зараждащи се течения в езотеризма – това на гностицизма и онова на херметизма – игнориращи извисяващите се все повече и повече контури на КР, усложнява неимоверно живота на хората в този наистина труден за живеене свят на греховността, свят на очакваното спасение и на очакването накрая, оформяйки групите на скептиците, на невярващите, влизащи в общия кръг на неправедните от гледна точка на истинната християнска религия, включващи групите на всички онези, които възприемат безрезервно езотеризма във всички негови форми. И това се дължина факта, че основните характеристики на езотеризма, изградени под влиянието на гръцките учения на неоплатонизма, аристотелизма, неопитагоризма, както и на херметизма и в известна степенна гностицизма, не се съгласуват с основните учения и постановки, разкрити ни от Божието Слово в Евангелията. Както ще видим от по-нататъшното изложение в книгата, новороденото и все още крехко в устоите си християнство през ранното Средновековие търпи различни влияния отстрана на всички тези учения, създавайки множество опорни точки за заблудите, ширещи се сред искрено вярващите в Бога хора в течение на вековете, влияния, които продължават да действат с пълна сила и до ден днешен. Особено влияние върху ранното християнство оказва и еврейската теософия и теология, имащи общ корен с християнската религия. Но основно и решаващо влияние над християнството оказват гръцките учения, които се превръщат в една от главните причини за появата на т. нар. християнски езо- теризъм, едно недоразумение в общата система на християнската духовност, причинило невероятни бедствия и изопачения в съкровената християнска религиозна вяра.
