Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 148 149 всичко, което се проявява в безкрайния космос. Той е автори на идеята за една „неемпирична форма на телесността“, наречена от него „Oklema“. Идеята за духовната телесност е възприета по-късно от известния философ на езотеризма Бьоме, философията на който ще разгледаме по-късно. По този начин Прокъл поставяна равна нога Бога и природата, разглеждайки това странно единство като благо качество на всяко нещо. Бог в случая е своеобразен носител на невидимото, проявяващ се като действащ лъч, свързващ природата и самата душа в стремежа да се оприличи на Благия Абсолют. Оттук насетне става възможна и една езотерична подух философия на природата натурфилософия, основана на херметичните принципи на съответствието и аналогията. В ранното Средновековие, когато езотеризмът започва да дава изобилни плодове, израстнал стабилно от своите херметични и неоплатонистични корени, се сблъскват две противоположни учения. Едното изцяло попада в сферата на езотеризма, а другото се оформя под влияние на противоположната на него философия на гностицизма. В първото учение се издига идеята, че светът на природата е хубави благороден, защото божественият дух го изпълва. Като общува с природата, човек може да се доближи ида контактува непосредствено с Бога. Второто учение твърди обратното – светът е лошо устроен, защото не е сътворен от Благия Бог, Който винаги стои извън материята и може да бъде схванат само в трансцендентната му тайнственост. Постигането на божествеността тук се възприема като възможност да се потисне материалното в човешкото битие. Различните виждания за достижимостта на Божието битие в човешкото познание проличава и в размишленията на гръцките философи Платон, Сократ и предсократиците върху богословските въпроси. Те изследват същността на божественото, отъждествявайки рационално Бога с първата причина, която гърците най-често онагледяват с помощта на материален референт. При Талес това е водата, при Хераклит – огънят, при Анаксимен – въздухът. Само философът Анаксагор отнася тази първопричина към някакъв върховен ум, наричан „Nous“. Според Платон богословието има научни корени, зависими от познанията по астрономия, физика и геометрия. Той счита, че представата за съществуването на Бога произлиза най-напред от разума, те. от науката, но впоследствие тя трябва по необходимост да премине в набожност, основана на вярата. Типично в това отношение е следното негово обръщение към Сократ Но, Сократе, всички, които имат малко здрав разум, предприемат ли малка или голяма работа, винаги призовават някой бог. А ние, които се готвим да говорим за Вселената, как е сътворена или не е сътворена, необходимо е, ако съвсем не сме се побъркали, да призовем боговете и богините ида им се помолим всички наши речи да им допаднат изцяло, а пък ние да говорим логично.“ 82 Подобни идеи развива и другият голям гръцки философ – Аристотел. Философията на херметизма обаче пречупва и променя тези рационалистични по естество гръцки представи за същността на божественото, прибягвайки до вярата, че съдбата на хората има божествен произходи следователно мъдростта на Бога остава примесена с Провидението. В този смисъл някои от последователните херметици са склонни да приемат, че ако светът наистина е дело на по-нисш и злонамерен бог, в такъв случай става необходимо или Бог да се затвори в собствената си тайнственост, или да се умножи броят на посредниците между Него и света. Следователно, за човешкия разум е непосилно да разбере и обясни това божествено устройство на света и тайната, свързана с него. Бог трябва да се покаже ида се разкрие не в природата и не в рационалното умозрение. За тази цел са необходими видения, раждащи се само в култа и молитвата. В това се заключава и херметичното подух твърдение, че е необходима подмяна на разума с вяра и на познанието с вътрешно просветление. От тези мистични по характер схващания произлизат и херметичните учения за спасението, космологията, есхатологи- ята (учението за бъдещето на света, сотерологията (учението за изкуплението и спасението на душата) и др. Лично на мен силно впечатление ми прави фактът, че в течение на вековете дискусията около това как трябва да търсим и опознаваме Божието битие – с разуми рационално изградено познание или само с вяра и вътрешно просветление – винаги е бил разглеждан в светлината на езотеричното разбиране за същността на рационалистичния подход. И до ден днешен мнозинството |