Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 160 161 логически пълна, непротиворечива и достатъчно съдържателна система, от която по логически, дедуктивен път могат да се изведат всички нейни свойства и качества. Второ, тази система трябва да е достъпна за човешкото познание в цялата ѝ пълнота, при което този процес не се дискредитира от някакви вътрешни логически противоречия, формална непълнота и други подобни неугледности. Веднага трябва да отбележим, че в тези твърдения на аристотеловата философия се оформя и вратата, водеща към материалистическото схващане за света. И наистина, ако наборът от закони и принципи в устройството и реда на вселената представляват една всеобхватна логическа необходимост, то близко до ума е да предположим, че тези закони и принципи по-скоро съществуват вечно, както вечно съществува и самата материя. По този начин за тяхното обективно съществуване не се налага да приемем хипотезата за съществуването на Бога. Именно оттук произтича голяма част от многовековните заблуди, проникнали по една или друга линия в християнското учение. Този тип мислене, наложил се в християнството през ранното Средновековие, е причина за отваряне широко вратата на християнската система и към пагубните влияния на езотеризма, хер- метизма и окултизма, влияния, породили множество лъжеуче- ния, в които истинската и най-дълбока същност в крайна сметка е отричането на Личностния Единен и Всемогъщ Бог на християните и на Неговия Син Иисус Христос. Друга фундаментална заблуда, произтичаща от тези влияния, е, че светът, обединен с духовната сфера, е изцяло познаваем отстрана на човека, бидейки тъждествен с идеалната рационална необходимост, обуславяща единната вселана. А оттук до учението на езотериците, че битието на Бога е достъпно за човешкото познание, ни отделя само една крачка. Школата на неоплатонизма, от своя страна, също има твърде специфично влияние върху християнската култура на мислене. Докато християнската версия на аристотелизма акцентира върху Божията рационалност, неоплатонизмът поставя ударението върху вездесъщия Божи Дух, Който се проявява във и чрез материята. Във вижданията на неоплатониците Бог е изкусен майстор благодарение на Своя Дух, „най-добрият и най-подре- деният от всички майстори. През епохата на Възраждането с особена почит се ползват различните изкуства – музика, живопис, скулптура и др. Считало сечете са тайна на Духа, присъща на Бога и заложена в творците, създаващи изкуството. Така възникнали възгледът за Творението като своеобразно произведение на изкуството, в което Божият Дух се разкрива с езика на метафорите, символите и знаците. Разчитането на тези загадъчни кодове и проявления на Духа било залог за въвеждане в тайните на природата. Познанието се разглежда по-скоро като въпросна мистично просветление, произтичащо от активността на Духа, отколкото на логическо разсъждение. Както вече подчертахме, неоплатонизмът като философско учение се оформя в трудовете на Плотин, който успява да обедини в единна система гръцката култура на мислене и тази на херметизма. Учението на Плотин е същевременно съществено анимистично, пантеистично: във всяко нещо е вселен живот, всяко реално съществуване предполага и наличието на съответна душа. Според тази философия Вселената е самовъзпроиз- веждащо се същество с пасивна съставка (материята) и активна съставка (разумната Световна Душа, която вдъхва живот на всички природни процесии ги направлява. Подобно на аристо- телизма неоплатонизмът също разглежда света като организъм, само че поставя ударението другаде естествените процеси се обясняват не чрез разумните Форми, ас творческата мощна духовните сили. Тези сили обикновено били смятани за божествени или най-малкото за проводници на божественото действие в света.“ 86 Неоплатонизмът разглежда Бога като вездесъщ, изпълващ всичко реално съществуващо Дух, докато творението е Неговото тяло. Науката е процес на мистично прозрение, при което опознаваме духовете, вдъхващи живот на творението. Бог е източник на всяко интелектуално просветление, на всяко непосредствено, интуитивно прозрение. В тази философия източникът на добрите и злите прозрения е един и същ – Бог. Основната цел на вярващия в такава религия е да пребъдва в Духа, да търси озарение, да изгражда постепенно познанието си за духовния свят въз основана тези озарения и на мистичните прозрения, стремейки се чрез това познание и чрез духовно усъ- |