Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 158 159 принизява постепенно, докато накрая самата идея за съществуването на Бога се отхвърля. В този смисъл се развиват събитията и в човешкото разбиране за естеството на самото познание. Отначало то се разглежда въз основана вярата, че Бог е сътворил човека по начин, който ни позволява да разбираме Неговия замисъл за света. Но успехите на физиката и математиката в класическия период от тяхното развитие са толкова впечатляващи, че учените на Запад започват да отричат необходимостта от намесата на чужд авторитет, гарантиращ възможността низа познание. Например, те възприемат гръцкото подух становище, че математиката и логико-дедуктивният метод са самодостатъчни фактори в познанието като цяло, даващи възможност за придобиване по рационален пътна безпогрешно, логически непротиворечиво и следователно истинно познание. През въпросния период човешкият разум е въздигнат в култ, отреждайки му неограничена сила и възможност за постигането на върховните истини по самостоятелен път. Постепенно се налага мнението, че човешката способност за познание на природните явления и закони прави излишна идеята за съществуването на Бога. Така се заражда традиционният научен светоглед, представляващ в известен смисъл рожба на въпросните гръцки философски школи. По отношение на гледището за всесилието на човешкия разум, основан на математическото познание, гръцкото становище намира верен съюзник в лицето на езотеризма. В този пункт двете големи култури на мислене – гръцката и херметичната – започват да се приближават една към друга. Но докато езотериз- мът се опитва да включи в рационалната схема на математиката и естествените науки ирационалното битие на Бога, хората на чистата светска наука започват да променят становището си по въпроса какво е рационално знание Насърчени от силата на човешкия разум, учените насочват вниманието си изключително към онези области на науката, които се подчиняват на рационалния ред, установен от математиката и физиката. Всичко останало се отхвърля като излишно, ирационалното е подложено на съмнение и се категоризира като недопустимо явление в научното познание. Законите на природата, разбирани като математическа необходимост, се разглеждат като категории, изключващи божествените свръхестествени чудеса. Налага се идеята, че дори ида съществува, Бог не би могъл да промени природните закони, които Той Самият е създал. По този начин негласно се отрича силата и свободната воля на Бога. Сега Той вече е същност, подчинена на Собственото Си творение – природата, – по същия начин, по който са подчинени и хората. Вселената, разглеждана като огромна машина, се възприема като ограничено вместилище, в което няма място за свобода и нравствена отговорност на хората, основана на свободната им воля. Сега теса превърнати в прости винтчета в един напълно механизиран свят. Вярата в християнския Бог и в Словото Му, дадено ни в Библията, в която се формулира категорията на християнския морали се описват свръхестествени явления (наричани чудеса, представляващи проявления на свободната воля на Бога, драстично нарушаващи познатите природни закони, се разглеждат като съществено ненаучни, ирационални и поради това недопустими в сферата на науката проявления. Подобно на библейските израилтяни, отхвърлили навремето Живия и Благороден Син на Бога Иисус Христос, западната философия на науката започва също да се отрича от извора сина вдъхновение и насърчение вярата в Живия и Личностен Бог на християните. В ранното Средновековие сред християнските богословие особено популярна философията на Аристотел. Възниква дори направление в християнството, което се нарича християнски аристотелизъм. Според историка на науката А. К. Кромби аристотеловото разбиране за вселената е, че тя е предопределена по необходимост еманация на Божия разума не като свободно творение на Неговата воля, както учи християнското богословие“ 85 В природата, следователно, са заложени необходими, абсолютни, окончателни рационални връзки и причини за нещата, заложени във и обусловени от Божия разум, които могат да бъдат разкрити в човешкото познание и че именно Аристотел е откривателят на тези причини. Това означава още, че вселената по необходимост трябва да бъде такава, каквато е описана от него, и няма начин да бъде друга. От тази аристотелова подух концепция следват най-мал- ко два много важни извода. Първо, законите и принципите в устройството и реда във вселената трябва да представляват една |