Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 154 155 предварително откровение. Приема сече разумът сам по себе си не може да изрази всички възможни връзки междузвездния свят, разглеждан като носител на божествеността, и атрибутите, обуславящи човека и обкръжаващата го природа. Допълнението на празнотите в тези връзки идва от молитвите, заклинанията и естествената магия. Велики езотерици като Корнелий Агрипа и Парацелз превръщат тези дейности в научни занимания, а преди тях, през Средновековието, това правят астролозите, алхимиците и проявяващите интерес към езотеризма богослови. По времена магичен обред окултистът и лекар от Трал Тесалий получава откровение за тайната на съответствията между растенията, планетите и зодиакалните знаци. От такъв тип откровения се раждат и окултните науки (от думата окултен – скрит, потаен. В тези науки, от една страна, предметът на изследване е скрит, потаена от друга страна, за разкриването му са необходими магични действия, част от които са молитвата, култът и заклинанието. По този начин окултните науки заедно с езоте- ризма се оформят като съставни части на голямата херметична наука. В същото време привидно противопоставящото сена хер- метизма гностично учение си поставя за цел да преодолее песимизма, царящ в неговата система. В това отношение гностицизмът има сравнително малки възможности за успешен изход, за разлика от херметизма, чийто космологичен и богословски строеж разширява възможностите му благодарение на посредниците, установени от него между различните страни на творението човека, природата и духовния свят. Гностичното учение също се опитва да въведе посредници, но уязвимата в това учение идея – дуалистичната визия за същността на вселената обезсмисля в крайна сметка тяхната (на гностичните посредници) функция. Строгият дуализъм, който води неизбежно до трагичен край, дава предимство насилите на злото и ограничава волята на Бога с превес на огромния товарна греха. Демиургът, чието съществуване се постулира в гностицизма, и който се разглежда като творец на видимата греховна вселена, лишава хората от благодатта на Бога, от Неговото съжаление, тъй като лошият демиург“ е поел върху себе си и тежестта на целия механизъм на нашите прегрешения. Следователно, има дисбаланс между доброто и злото в света и човекът може да се освободи от злото, като се откъсне от причината му, която гностиците идентифицират с природата. Въпреки това очевидно различие с херметизма гностичното учение се явява езотерично по отношение на последния, защото и тук се отхвърля хегемонията на елинския разум, докато богословието в случая придобива определено апофатичен характер. Понятието „апо- фатичен“ означава отрицателен. Апофатично е онова богословие, в което се говори по един неразумен (отрицателен) начин за божествеността, разкривайки ни я чрез това, което тя не е. В случая се използва своеобразна аналогия, описваща нещата в Божието битие с характеристики, които всъщност не са присъщи на него. Това понятие често се използва в езотеризма от херметичен път. С други думи, за да бъде Бог опознат, считат гнос- тиците, е необходимо свръхестествено озарение и полученото от него познание е изразимо само в апофатични (отрицателни) термини. Това становище няма нищо общо с херметичния възглед, изразен чрез известната фраза „novit qui о (онзи, който обича Бога, се учи да знае, подчиняващо познанието за Бога на молитвата, аскетизма и мълчанието 83 Следователно, общото между гностичния и херметичния езотеризъм може да се определи като мъдрост чрез вяра, те. мъдрост, основана на познание, идващо от вярата, откровенията, молитвите и различните култове, едно познание, което свободно плува във водите на пантеизма и идеята за човешкото всесилие и възможности за изравняване с Божието битие чрез познание и духовно извисяване. „Да се посочи това измерение на гностицизма не намалява с нищо предизвикания от него интерес тъкмо в сблъсъка му с младата Църква (има се предвид ранната християнска Църква – бел. авт.) и в отношенията му с херметизма. Всъщност със своето влечение към мита, с новия прочитна Стария Завет в светлината на късния елинизъм и с вкуса си към отворената на Изток метафизика той внася оригинален елемент в назряващия езотеризъм. Гностицизмът наистина участва в този процеси е отправна точка на неговото зараждане. Същевременно той е създател на образи, на образно пространство, което показва, че е трудно да се живее ида се съществува пълноценно в един свят |