Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 192 193 приличаха на фурии. Още по-наблизо бяха разположени друи- дите, прострели ръце към небесата и произнасящи неописуеми проклятия. Тази зловеща гледка едва не парализира римските войници. Те застинаха неподвижно и се превърнаха в удобна мишена за врага.“ 109 В Египет и древна Гърция магията е акт, узаконени произтичащ от херметизма и свързаните с него езотерични учения. В случая, описан от Тацит, виждаме какво ужасяващо влияние може да окаже една магия от този вид върху добре обучените и дисциплинирани римски войници. Само можем да предполагаме какво огромно значение е имала магията за келтските народи, сред които такава религия е била обектна законна вяра. Келтските духовни водачи (бардове) влияят над хората най-вече с произнасяните от тях магически думи и проклятия, които за тях имат собствена вътрешна сила, така както, такива думи имат подобна сила и в случая на вярващите в херметизма. В Ирландия напр. проводници на магическата сила са поетите. Тук поетът е символна духовна чистота, достояние и пример за подражание на всички хора. Тези, които обиждат и сторят някакво зло на поет, са третирани като престъпници и най-често се прогонват от общността – нещо като своебразно мистично отлъчване от езическата църква. В Англия обаче поезията няма такова значение. Тук тя се разглежда само като особено отражение на националната култура и затова играе съвсем незначителна роля в ежедневния живот на хората. В Ирландия поезията е особено явление в културата на мисленето на хората, извиращо от древната езическа келтска религия. Последната играе роля и заори- ентирането на ирландците към по-късните религиозни вярвания на католицизма, което способствате да запазят културната си идентичност, предпазвайки се от влиянията на английския роя- лизъм и протестантизъм. Тази чертана ирландската култура на мислене е и една от причините за т. нар. ирландски тероризъм в Северна Ирландия. Важна причина затова е, че поезията в Ирландия се третира като особена форма на магическо слово, което е нещо повече от съставна частна културата. Тук тя има мистични и пророчески основания и като такава тя стои много близо до организираната религия. Езикът, особено този на поезията, продължава да се смята за хранилище на вълшебството, на способността, за доброили лошо, да се омагьосва. Поезията е могъща. Каквото и омерзение да събуждат терористите от всички фракции в Северна Ирландия, все пак има нещо, което може да се каже в тяхна полза. За разлика от други фанатици, издаващи смъртни присъди срещу хора, посветили творческото си въображение написаното слово, терористите от Северна Ирландия винаги са показвали едно буквално религиозно уважение към магията насловото в сериозната литература.“ 110 Техните опоненти, също от Северна Ирландия, обаче произхождат от английския културен бекграунд. Различието в културите на мислене прави тези две ирландски общности непримирими врагове, въпреки общия за тях език, въпреки икономическото благоденствие и на двете нации. Непознавайки истинската същност на бедствията, идващи по линията на мистицизма и магията, изпадналите под влияние на херметизма, езотеризма и еретичните учения църковните и светски власти в Европа от този период на тъмното Средновековие, реагират хаотично на магьосничеството, осъждайки често на смърт неговите поддръжници. Напр. в началото на 9 в. Карл Велики прокарва строги закони срещу представителите на вредните учения с цел да се християнизират ида се укротят северногерманските езически племена. Тези закони представляват прецедент, послужил за основана последвалите гонения. Последните, породени от истерия или от цинична пресметливост, продължават до началото нави дори прекосяват океана. Примери затова могат да се открият в Салем, щата Масачузетс, и в голяма част от Латинска Америка. Това е тъжна глава в историята на западната цивилизация и християн- ството...“ 111 Интерес представлява и динамиката във взаимоотношенията между отделните езически религии, проводници на херме- тизма и езотеризма, както и тяхното взаимодействие с налагащата се християнска вяра. Когато една езическа религия надделее над друга, божествата на старата религия се превръщат в демони на религията, която я измества. Напр. Астарта, древната богиня-майка на финикийците, смятана за благородна Небесна Царица Морска звезда, се превръща по-късно в мъжкия бог- демон Ащарот. |