Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 186 187 Гандийак няма сериозно изследване върху историята на духовността, което да не отделя място за влиянието на Дионисий“. Учението на този езотерист е известно още като учение на Псевдо–Дионисий. В него могат да се открият триосновни елемента Първият е свързан с особената интерпретация на ан- гелологията, която представлява наука, размишляваща и описваща по умозрителен път ангелите и небесните йерархии. Тук Дионисий подчертава откритостта на езотеризма към учението за медитацията, което произхожда от източните религии. Вторият елемент в учението на Дионисий са описаните от него аналогии, изразяващи традициите на херметизма и неоплато- низма, които тук са носители на мъдрост, защото този мъдрец превежда думата „analogos“ като съобразно със силите и заслугите на всеки. Третият и най-важен елемент в това учение е апофатичният характерна Дионисиевото богословие, което означава отрицаващо богословие. Под „апофатично богословие се разбира такова богословие, което разкрива божествеността по неблагоразумен, негативен начин, приближавайки ни към нея чрез това, което всъщност тя не е. В своята книга За божествените имена самият Дионисий обяснява това богословие последния начин И тук бихме се съгласили с богословите, оставайки (винаги) далеч от истината за нещата. Ето защо теса предпочели стръмния пътна отрицанията, понеже той извежда душата от естествените ѝ състояния, превежда я през всички божествени умосъзерцания, от които е откъснат онзи, който е над всяко име, всяка разсъдност и знание, за да се свърже с негов края на целия този (път, доколкото за нас е възможно да се съприкосновяваме с Бога.“ 105 Самият Дионисий се интересува и от въпроса за познанието на Бога, считайки го тясно свързано с изяснената от него подредба на световете, един типичен пример, илюстриращ езотеричното учение за посредниците и йерархиите. Според него съществуват два пътя, водещи до Бога и до съзерцанието на Неговата Мъдрост. Единият е позитивен, утвърждаващ (или катафичен), другият – негативен, отрицаващ (или апофатичен). Само вторият е съвършен, защото води самотния мистик до надмогване на противоречията и до причастие до изначалното единство на творението. Достигайки до тази светлина на истината, тази мъдрост, вярващият добива опит за истинската теософия (богомъдрие) и открива скритите за вулгарното принципи на божествената действителност.“ 106 С помощта на третия основен елемент в учението си Дионисий фактически отстранява играта на противоположностите, определяйки я като предметна светските науки и познание, и се устремява в изучаването на божественото единство, потъвайки във водовъртежа на херметичното подух учение за единството на духовния и физическия свят. Истинската философия, интерпретирана от Дионисий като theologia (богословие, трябва да търси съвършения (отрицаващия, апофатичния) пътна незнанието, който единствен би могъл да ни отведе до непознаваемото. Това е свят от идеи и размисли „по-скоро тъмен, отколкото светъл, на мълчанието“. По-късно, през 15 в, богословът Николай Кузански доразвива това учение. Той го нарича учение заученото незнание (docta ignorantia)“. Кузански разглежда полето на човешкото познание като изпъстрено от по-светли, от потъмни и от междинно сиви ивици, всичките отговарящи на различните степени на доближаването на знанието ни до Бога. Това са форми на познание, които са или по-близки до Бога (потъмните ивици, или поотдалечени от Него (по-светлите и междинно сивите ивици. За този богослов също отрицаващите, негативни, тъмни форми на познание насърчават издигането на душата на човека отвъд битието на реално съществуващото, откривайки ѝ пътя към чистото божествено единство. По този начин Кузански иска да убеди хората в необходимостта от повторно приобщаване на човека към Божието битие, което става възможно чрез силата, подпомагаща ни да се въздигнем сами от падението ида преоткрием изначалното единство на творението. За сравнение само ще напомним, че в истинното християнско учение се застъпва идеята за фундаменталната невъзможност на човека сам да се издигне до нивото на Бога чрез познание и духовно усъвършенстване, докато крайната фазана този процес не е плодна човешко пре- откриване на изначалното единство на творението, а е процес на дълбока, коренна промяна на цялата вселена, инициирани осъществен от Самия Бог. |