Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 190 191 отразяваща идеята на езотеризма, съгласно която сътвореният природен свят се възвръща в божествения макрокосмос. Така природата вече не е средище на злото и греха, а е събрана в човека микрокосмос, който по такъв начин може да я отведе до първата, единствена и божествена причина. Стилът и мисленето на Ериугена напомня за платонизма. Той използва в арсенала си всеобщите архетипи, които той счита, че действат в сътворената и творяща природа, чрез идеи, различни от Бога и все пак отъждествими с Божието Слово. За човека идеите са начини на проява на Бога, Който Сам по Себе Си е непознаваем. Природата, от своя страна, е символно и знаково натоварена, което представлява един вид божествена азбука, даваща на човека да се възвърне към изначалното божествено единство на света. В сложната йерархия на световете Ериугена вижда изразна спускането на божествени дарове отгоре надолу към долните светове чрез посредничеството нагорните. Тази йерархия засяга както ангелите (те. чистите духове, така и материята и човека. Природата на човека е смесена общото с ангела е, че има ум, с животното – че има сетива, със семената – че притежава живот. Човешкото битие заема централно място в тази картина, защото всичко минава през него, включително и низшата материална природа, чиято причина е първородният грях. Ериугена приема, че падението на човека е повлякло духовния свят и той сее материализирал. Оттук следва и смисълът, който той влага в спасението и възкресението – възстановяване на природата в нейното начално идеално състояние чрез и в човека. Защитникът на езотеризма Жан – Пол Корсети оценява философията на Ериугена последния начин Оптимистичните възгледи на Йоан Скот Ериугена, неговата идея за възстановяването на природата вреда на творението и за посредническата функция, която тя поема, могат само да насърчат западния езо- теризъм. Те внушават, че тайните на вселената могат да бъдат схванати отвъд механичните явления. Така природата е обитавана и предлага спасителен път, тя е средище на познание и мъдрост. Същевременно тя изгражда някакъв човешки образ, слага ударение върху едно особено съществена – за езотериз- ма – форма на човешката чувствителност. Действеното въображение ще разгадае природата, ще схване нейните знаци и ще разбере връзките ѝ с Бога. Ериугена изгражда теория за ново присъединяване на природата, която предполага различна мисловна динамика и подбужда към търсене. Богословие и физика са предварително помирени и от този момент образуват нови отношения между Духа и живата природа, между твореца и творението. Точно на тези положения се опира езотеризмът: прочитна света в светлината на Откровението, прибягване до една динамика на съответствията и отхвърляне на противоречието между човека и божествеността.“ 108 Не ще и съмнение, че в тези разсъждения на Корсети по повод учението на Ериугена могат да се открият и първите кълнове на НЛНП, които за зла участ на съдбата в това учение ще отхвърлят основните принципи на езотеризма, основан на древния херметизъм и ще насочат вектора на науката към истинното християнско учение. Чрез новата наука ФБ се оказва, че тайните на вселената наистина могат да бъдат схванати отвъд механичните явления. Нов случая сближаването и помирението на богословието и физиката не се основавана едно действено в езотеричен смисъл въображение, а на един сериозен научен подход, описващ природата във вид, който се различава съществено от картината на единството на духовния и физическия свят, защитавана от Ериугена и езотеризма. В новата научна картина не намират приложение нито принципът на съответствията, нито методът на аналогиите, предлагани от херметизма и езотеризма като възможни подходи в познанието низа отвъдното. Разпространението на езотеризма в Европа има последици в редица други важни области в живота на народите, населяващи Стария континент. Локално възникналите езически религии само усилват ефекта от тези влияния. Голямата тежест на местните религиозни вярвания играе роля и в някои психологически отношения, определяйки същността на културния бекграунд фон, атмосфера) на тези народи. Един типичен пример от историята, потвърждаващ тази теза, е една битка между римската имперска армия и келтски бойци от 61 г. сл. Хр., описана от римския историк Тацит последния начин Противниците изпълниха цялото крайбрежие като гъста тълпа. Сред тях имаше жени, облечени в черно, с развети коси и факли в ръце, които |