Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 194 195 На много места в Европа християнската църква не успява да изкорени напълно старите езически вярвания и вместо това започва да възприема и християнизира някои от техните ритуали и обреди. Типичен пример затова са някои от обредите, възприети в българската православна църква, заимствани от древни езически тракийски вярвания. В Германия селяните присъстват на задължителните богослужения в неделен ден, съобразяват се с празниците, определени от църквата, демонстрират необходимата почит към църковната йерархия и си плащат църковните данъци. В същото време, докато духовенството си затваря очите, продължават да практикуват обредите на Старата религия. Вследствие на това оцеляват ритуали като Walpurgisnacht, „Валпургиевата нощ или Вещерският сабат“ с неговите сексуални оргии и ползване насилен халюциноген, предизвикващ усещане за летене.“ 112 През 7 в. папа Григорий издава едикт, с който налага особена религиозна политика, съгласно която християнски черкви, манастири и катедрали поправило могат да се изграждат върху езически култови места. Езическите идоли се унищожават, но храмовете само се поръсват със светена вода и в тях се поставят олтари и християнски реликви. Езическите богини-майки често са обектна християнизиране. Напр., повечето католически черкви във Франция, посветени на св. Богородица, са надстройки върху древни центрове за езическо поклонение на Изида (в Ле Пюи), на Розмерта (богиня-пазителка нарека Мьоза), или на Ардуина (богиня на Ардените). Дори свещеният за комунистите празник 1 май е произлязъл от европейската езическа култура на мислене. Напр., в средновековна Англия, както и другаде в Европа, 1 май е празник на плодородието, на който се празнува завръщането на пролетта, обновяването на годината, плодородието на земята, потвърждаващи вярата във вечното обновление на живота чрез цикличността на природните явления и процеси. За тогавашното селячество май е ден на сексуална свобода, на неограничавана от нищо оргия. Майският стълб, издигнат насред площада, е чисто фалически символ. Майската царица е неприкрито въплъщение на езическата богиня-майка от Вика и други дохрис- тиянски религии. Тя и другите селски девственици се отправят към най-близката гора, където ги посрещат „Робин от Зелената гора и неговите весели момчета. При последвалите веселби и лудории „Робин“ посвещава девойките в тайните на секса. В някои случаи благославя чифтосването на вече сгодили се девойки. Девет месеца по-късно селото се изпълва с реколта от извънбрачни деца, известни като децата на Робин“. Името Робинсън често е следствие от тези ритуали.“ 112 Употребата на камбани в християнските църкви също има в известен смисъл езическо потекло. Едно от най-ранните описания на християнски камбани е това на Григорий от Тур в края на 6 в. Описаните от него камбани са малки и ръчни и се използват предимно за отбелязване навремето за молитви. При езическите празници от типа на посрещането на пролетта или лятото, или по времена Валпургиевата нощ, камбаните бият през нощта, за да смутят злокобната магия. Херметично настроени езичници приемат, че камбаните могат да прогонват болести, предизвикани от зли духовни сили. През 10 в. в християнските църкви се появяват големи камбани, окачени в камбанарии. Индустрията за отливане на камбани от бронз бързо се развива и по-късно прераства в индустрия за отливане на оръдия. Възприема се обичаят за освещаване и даване на имена на големите камбани (напр. Цар колоколь“ в Кремъл, Москва). Камбаните имат и определен психически ефект върху вярващите християни през Средновековието. Камбанният звън е разсейвал непрестанния и натрапчив ужас, в който живеят благочестивите християни. Човешките поселения през тъмните векове на Средновековието са сравнително малко наброй и отдалечени едно от друго. Между тях се простират огромни, необитавани и страшни гори. Потайният мрак на тази дива природа е изпълнен с безброй физически и духовни опасности зли духове, върколаци, демони, предрешили се като езически богове и богини, с безброй други нечисти и задгробни сили, както естествено и с диви зверове, с избягали престъпници, грабители и езичници, враждебно настроени към Църквата. Всяко християнско поселение представлява самотен и уязвим анклав, разположен в пустошта и обграден отвсякъде от множество потенциални заплахи, действителни и въображаеми. Тези заплахи са отблъсквани от кънтежа на камбаната, образуваща защитен |