Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 188 189 Във всички тези учения на известни и по-малко известни средновековни християнски богослови ние виждаме едно непрекъснато влияние отстрана на ученията на херметизма, езотериз- ма, гностицизма и неопитагорейството. Но тенденцията е към постепенно намаляване на това влияние, което проличава ясно от философските и богословски учения на богословите Максим Изповедник (580 – 662), Изидор от Севиля (? – 638) и най-вече в учението на Йоан Скот Ериугена (Максим Изповедник се счита за основоположник на антро- пософията, която се доразвива от мислителите на Ренесанса, а в началото нави от Рудолф Щайнер. В учението на Максим откриваме две отличителни черти. Той счита, че идеята за очистването е изворна свобода за душата и в такъв случай тя позволявана „богомъдрия“ да види надежда за възстановяване, наречено в езотеризма „повторно приобщаване“. Любовта, която дава Бог на съумелия да проумее тази истина, според Максим, му помага по-добре да се посвети на незнайното, помагащо му да разбере и Божието единство на вселената. Единството свързва вярващия не само с Бога, но и със земните твари, с ближния. Така се осъществява възстановяването на творенията в Бога, връщането им в Неговото лоно. Втората отличителна черта в учението на Максим е неговият оптимизъм. Той вижда в лицето на Иисус първообраза на въпросното възстановяване. Иисус е неговият първообрази обещание за спасението. Като Него човек трябва да се стреми към единение с Бога и с Него да се издигне към божественото, чиято субстанция е Той. Човекът, според Максим, не е изгнаник в една затворена вселена и има възможност да напредне сам по пътищата, които Бог е начертал пред него. В този пункт от учението на Максим личи ясно влиянието на херметизма и езотеризма върху неговите възгледи. Изидор от Севиля, християнски епископ награда, защитава една друга идея на езотеризма. В книгата си Етимологии той описва природата като пълна със знаци и на добронамерения човек се пада честта да разчете тази гора от символи, един израз, заимстван от известното стихотворение на Бодлер Съответствия. Под етимология самият Изидор разбира това, което днес наричаме лексикография, разглеждайки я като средство запознаване на нещата, едно непроизволно, а рационално качество на човешкия език. Йоан Скот Ериугена е един от последните богослови в сле- давгустинианската епоха на Средновековието, който изиграва важна роля за оформянето стила и културата на мислене на християнските богослови през 12 в. Неговото учение засяга същността на една философия на природата, в която откриваме редица рационални зърна. Неговите езотерични възгледи са по-умерени, но оказват влияние върху някои бъдещи теософски и илюминистки течения. Ериугена е образован ирландски монах, живял в една критична за Западноевропейската цивилизация епоха. Западът е застрашен от арабските нашественици, които постепенно превземат голяма част от Испания и завладяват много острови от Средиземноморието. Християнският свят изглежда като несигурен бастион, дължащ оцеляването сина дезорганизацията на своите врагове от изток и север – славяни, унгарци и викинги, и на ограничените съобщителни връзки на исляма.“ 107 В католическа Европа по това време се разгръща и монашеският орден на св. Бенедикт (480–574), патриарх на монашеското движение в Западна Европа, въплътило в себе си духовния идеална Католическата Християнска Църква. В своето главно произведение „De divisione naturae“ (За разделението на природата Ериугена ни разкрива една своеобразна интерпретация на християнския теоцентризъм (учение, поставящо в центъра на света Бог, напомнящ в известен смисъл за платоновия теоцентризъм. В спора с монаха Готшалк, поддържащ идеята за „двойното предопределение“ тена избраните и отхвърлените, Ериугена опонира в стила на езотерици- те, твърдейки, че тази двойнственост е несъвместима с Божията същност, която е единна и неделима. Тъй като Бог е единствената причина и същевременно е обладаващ качеството „благо- родство“, Той може да сътвори само едно следствие – доброто. Неговата книга „De praedestinatione“ (За предопределението, в която се излага това гледище, е осъдена на събора в Чързи през 849 г. В натурфилософското си учение Ериугена нарича Бог едновременно начало, среда и крайна Битието на Вселената. Оттук започва според него и всяка истинна философия на природата, |