Грижи за бебето и детето

Желателно е от самото начало да свикнете бебето да спи по корем, ако това му харесва. По-нататък, когато може само да се обръща, то може да промени положението си.

249. Опитайте се да накарате кърмачето да спи до по-късно сутрин или да седи спокойно в леглото си. Към средата на първата година повечето кърмачета започват да се будят по-късно [след пет или шест часа - този "варварски" час, който те така много обичат в началото. Впрочем повечето родители така свикват да чуват бебето, когато спят, и да скачат от леглото при първия негов звук, че не му дават възможност отново да заспи, ако то поиска, или пък да свикне само да се забавлява известно време. В резултат на това, дори и когато детето стане на две или на три години, то все още става преди 7 часа, а детето, свикнало с компания, от рано сутринта ще продължава да я търси. Така че, ако искате да спите до 7 или до 8 часа, вместо бебето използувайте отново будилника. Нагласете го да звъни пет минути след обичайното време за будене и през няколко дни го нагласявайте с още пет минути по-късно. Ако бебето се събуди преди будилника, може, без да го чуете, то да заспи отново или може да се научи все по-дълго време да си лежи спокойно. Ако заплаче почакайте и вижте дали няма да се успокои. Разбира се, ако започне да плаче неспирно, ще трябва да станете. Но след един месец опитайте пак.

250. При възможност към шестия месец кърмачето трябва да се премести от стаята на родителите. От самото си раждане детето може да спи в отделна стая, ако е удобно, стига родителите да са достатъчно близо, за да го чуват, когато плаче. Ако отначало то спи с тях, към шестия месец трябва да се премести. То е достатъчно силно, за да се грижи доста добре за себе си, а още няма предпочитания къде да бъде. Желателно е след деветмесечна възраст да не спи с родителите си. В противен случай има опасност да стане зависимо от този ред, да се страхува и да не иска да спи другаде. Колкото по-голямо става, толкова по-трудно може да се окаже преместването му.

Друго неудобство е, че малкото дете може да се разстрои от половите сношения на родителите, които не разбира и от които се плаши. Родителите смятат, че няма опасност, ако са проверили, че детето спи. Но детски психиатри са открили случаи, при които детето се е събуждало и е било много обезпокоено, без родителите да са подозирали това. Впрочем опасността детето да стане зависимо или да се разстрои, ако продължава да спи в една стая с родителите, не е толкова голяма, че те да се безпокоят, ако нямат други възможности. Може би ще се намери място за параван между леглата.

Дали детето трябва да спи само или с друго дете е до голяма степен практически въпрос. Най-добре е, ако е възможно, всяко дете да си има отделна стая, особено когато стане по-голямо. Там то може да държи своите неща и да остава само, когато поиска. Главното неудобство, когато две деца са в една стая е, че се будят едно друго в неподходящо време.

251. По-добре е да не пускате детето в леглото си. Понякога, когато малкото дете се буди изплашено нощно време (може непрекъснато да идва в стаята на родителите или настойчиво да плаче), родителите го вземат в леглото си, така че всички да могат да поспят. В такъв момент това изглежда най-практичното разрешение на въпроса, но обикновено се оказва погрешно.

Даже през следващите седмици детето и да престане да се страхува нощно време, то не иска да се откъсне от сигурността на родителското легло и много трудно се отвиква. Така че винаги връщайте детето в собственото му креватче. Като правило е разумно да не вземате детето в леглото си по никаква причина (даже и когато бащата е в командировка).
ВРЕМЕ ЗА ИГРА
252. Бъдете общителни с вашето бебе. Когато сте с вашето бебе, дръжте се спокойно и дружелюбно. То добива чувство за това, колко много значите един за друг през времето, когато го храните или къпете, когато го обличате и подсушавате, когато го държите или просто седите с него в стаята. Когато го прегръщате или му говорите, когато му показвате, че го смятате за най-прекрасното бебе на света, неговият дух израства така, както костите му растат от млякото, Ето защо ние, възрастните, инстинктивно говорим по бебешки и клатим глава, когато се обръщаме към бебе, даже и такива възрастни, които иначе се държат с достойнство и резервираност.

Неопитният родител има следният недостатък: толкова сериозно приема своите задължения, че забравя да се радва. Тогава и той, и бебето губят нещо.

Разбира се, не искам да кажа, че непрекъснато трябва да му говорите, когато е будно, или постоянно да го друсате или гъделичкате. Това би го изморило и в крайна сметка ще го възбужда и разглези. В 90% от времето, което прекарвате заедно, можете да мълчите. Именно нежното и непринудено общуване е полезно за него и за вас. Това е успокоението, което чувствува, когато го вземете на ръце, любящият и спокоен израз на лицето, което го гледа, и нежният глас, който му говори.

253. Общуване без разглезване. Въпреки че е полезно по време на игра бебето да бъде близко до майка си (заедно с братчета и сестричета, ако има такива), така че да може да я вижда, да й гука, да я чува как му говори, понякога да му показва как да си играе с нещо, не е нито необходимо, нито разумно то да седи само в скута й или в ръцете й и да иска да го забавлява през по-голямата част от времето. То може да се радва на нейната компания, да извлича полза от нея и все пак да се учи как само да се занимава. Ако младата майка така се радва на своето бебе, че го държи на ръце или играе с него през по-голяма част от времето, когато е будно, то няма да иска да стои само и ще настоява за още по-голямо внимание (вж. т. 280, 281).

254. Неща за разглеждане и играчки. Малките бебета след обяд започват все по-рано да се събуждат. Тогава те искат да правят нещо и търсят известно общуване. На два, три и четири месеца им е приятно да гледат ярко оцветени или държащи се предмети. Навън обичат да наблюдават листата или сенките. В къщи те си разглеждат ръцете, картините по стените. Можете да купите наниз от ярко оцветени пластмасови предмети, които да закачите между най-горните перила на креватчето. Сложете ги така, че когато бебето се протегне, да може да ги стига, а не точно над лицето му. Можете и сами да нарежете от картон различни форми, които да облепите с цветна хартия и да ги окачите на тавана или на лампата, така че при движение на въздуха да се въртят (обикновено те не са достатъчно здрави, за да си играе бебето с тях, нито пък са безвредни за дъвкане). Можете също да окачите подходящи домакински предмети, така че кърмачето да може да ги достига, напр. лъжици, пластмасови чаши. И не забравяйте, че след време всичко това ще влезе в устата на бебето. Към 6-месечна възраст най-голямото удоволствие на бебето е да хваща и да лапа различни предмети, нанизи от пластмасови предмети (подходящи за неговата възраст), дрънкалки, пръстени, плюшени животни и кукли, домакински предмети, които не могат да го наранят. Не допускайте кърмачето и малкото дете да си играят с предмети или мебели, боядисани с оловна боя, или с играчки от тънък целулоид, който може да бъде сдъвкан на малки, остри парченца, или пък с малки стъклени мъниста и други предмети, с които може да се задави. Извадете металните свирки на гумените животни.

Всеки следобед, когато бебето се отегчи да седи в креватчето, поставяйте го в кошарката близко до мястото, където работите или почивате. Ако ще използувате кошарка, бебето трябва на три-четири месеца да свикне с нея, преди да се е научило да сяда или да пълзи и преди да е изпитало свободата, придвижвайки се по пода. В противен случай то от самото начало гледа на нея като на затвор. Когато започва да сяда и да пълзи, интересно му е да се стреми към неща, които са на един-два метра от него, да хваща по-големи предмети, като готварски лъжици, тенджери, цедки. Когато се отегчи в кошарката, можете, да го сложите да седне на пружиниращо столче или столче с масичка. Добре е накрая свободно да попълзи.

255. Кога да вземете кошарка. Не е необходимо непременно да имате кошарка. Някои психолози и лекари са против, защото смятат, че тя лишава пълзящото бебе от възможности да опознава и да добива самостоятелност. Аз разбирам това теоретично възражение, но ми се струва, че няма доказателства нито за, нито против. Обикновено съм предлагал кошарка от чисто практични съображения, като голямо улеснение, особено за заетата майка. Поставена във всекидневната или в кухнята, където майката работи, тя осигурява на бебето компания, която не може да има в своята стая, и възможност да вижда всичко, което става. По-късно му става интересно да слага играчки извън кошарката и отново да ги прибира. Когато започне да се изправя, то може да се държи за перилата на кошарката и има твърда основа под краката си. При хубаво време то може да седи в кошарката си на верандата и да наблюдава околния свят.

256. Пружиниращият стол е също полезен, след като бебето се е научило да сяда с изправен гръб и преди да е проходило. При някои от тези столчета основата, която ляга на пода, не стига достатъчно напред, така че когато бебето започне много да се друса, може да обърне стола напред. Бащата може да поправи това, като постави по-дълги дървени релси на основата. Друг начин да се ограничи изхвърлянето нагоре е да се върже задната част на пружините към основата, така че седалката да не може да се вдига много високо. Не ви съветвам да държите детето на стол през цялото време, когато е будно. То трябва да има възможност да пълзи и да се научи да се изправя.

258. Естествено храненото кърмаче може да има много или само няколко изпражнения. В първите седмици естествено храненото кърмаче обикновено се изхожда по няколко пъти на ден. Някои деца се изхождат след всяко кърмене. Изпражненията са обикновено светложълти на цвят. Те могат да имат по-своеобразна консистенция или наподобяват гъста крем-супа. Никога не са много твърди. Много естествено хранени кърмачета започват да ходят по-рядко, когато станат на 1,2 или 3 месеца. Някои ходят веднъж на ден, други веднъж на два дни и даже по-рядко. Това сигурно ще разтревожи майката, която смята, че всеки човек трябва да ходи поне веднъж на ден. Но няма защо да се безпокоите, стига на бебето да му е добре. Изпражненията на естествено храненото кърмаче остават меки дори и когато то ходи веднъж на 2 - 3 дни.

Някои от тези естествено хранени кърмачета, които ходят рядко, започват да пъшкат и да се напъват като минат два-три дни, а когато изпражненията излязат, те са като крем-супа. Единственото обяснение, което мога да дам, е че изпражненията са течни и не предизвикват нужния натиск върху вътрешността на ануса, откъдето излизат. По този въпрос се съветвайте с лекаря. Обикновено помага прибавянето на малко твърди храни, въпреки че бебето още не се нуждае от тях. Две до четири чаени лъжички пюре от сини сливи дневно (варени или консервирани) обикновено действуват добре. В такива случаи няма нужда от очистително. По-добре е да не използувате редовно супозитории и клизма, защото бебето може да започне да разчита само на тях- Опитайте се да разрешите въпроса със сини сливи или други твърди храни.

259. Изпражненията на изкуствено храненото кърмаче. Бебето, хранено с краве мляко, отначало ходи от 1 до 4 пъти дневно, а може и до 6 пъти. С увеличаване на възрастта броят на изпражненията се намалява на 1 или 2 дневно. Броят не е важен, ако консистенцията на изпражненията е добра и ако кърмачето се развива добре. Изпражненията от краве мляко представляват бледожълта или жълтеникаво кафява паста. Изпражненията на някои кърмачета приличат на бъркани яйца - на малки бучици, свързани с по-рядка материя. Това няма значение, ако бебето е добре и наддава. При кърмачетата, хранени с краве мляко, най-често смущение в изхожданията е склонността към твърди изпражнения. То е описано в точката за запека (т. 292).

През първите месеци много малко изкуствено хранени бебета са склонни към редки, зелени, зърнести изпражнения. Тази тенденция се усилва при прибавянето на повече захар към млякото. Всеки тежък случай трябва да бъде под непрекъснато лекарско наблюдение. Ако не можете да се свържете с лекар, изобщо не слагайте захар в млякото. Ако обаче изпражненията на бебето са винаги по-редки, не обръщайте внимание, стига бебето да е добре, да наддава и лекарят да не намира нищо нередно.

260. Промени в изпражненията. Виждате, че няма значение, ако изпражненията на едно кърмаче са винаги малко по-различни от изпражненията на друго бебе, стига то да се развива добре. Би имало значение и би трябвало да се консултирате с лекаря, ако изпражненията се променят значително. Ако те са били пастообразни и стават зърнести, малко по-редки и по-чести, това може да означава храносмилателно разстройство или лека чревна инфекция. Ако изпражненията са постоянно редки, чести, зеленикави и станат миризливи, почти сигурно е, че това се дължи на лека или тежка чревна инфекция (диария). Когато изхождането се забави и след това изпражненията са необикновено твърди, това може понякога да означава началото на простудно заболяване, ангина или друго заболяване, но не винаги. (Инфекцията забавя изхождането, както и намалява апетита.) Общо взето, измененията в броя на изхожданията и в цвета на изпражненията са по-маловажни от измененията в консистенцията и миризмата.

Слуз в изпражненията се среща често при диария и това е още един показател, че червата са раздразнени. Същото може да се случи и при храносмилателно разстройство. Тази слуз може да дойде и от по-горе, от гърлото и бронхите при простудно заболяване или при здраво новородено. През първите седмици някои бебета отделят голямо количество слуз.

Когато към храната се прибави нов зеленчук (много по-рядко други храни), част от него излиза в същия вид, в който е приет. Ако има и признаци на раздразване, като диария и слуз, следващия път намалете количеството. Ако няма такива признаци, продължавайте да давате същото количество или бавно го увеличавайте, докато бебето се научи да го смила добре. Цвеклото може да оцвети целите изпражнения в червено. Изпражненията, оставени на въздуха, могат да станат кафяви или зелени. Това няма никакво значение.

Малко кръв около изпражненията обикновено идва от спукване на ануса, причинено от твърди изпражнения. Самото кървене не е сериозно, но лекарят трябва да бъде уведомен, за да може своевременно да лекува запека. Това е важно по психологически причини (вж. т. 382). По-големи количества кръв в изпражненията се срещат рядко и могат да идват от аномалии в червата, от тежка диария или от втриване на черва едно в друго (т. 690). Трябва да повикате лекар или незабавно да заведете детето в болница.

Диарията е описана в т. 298, 299 и 300.

Повечето майки сменят пелените, когато вземат бебето за хранене, и отново, преди да го сложат в креватчето.

' У нас е възприет друг начин на повиване, чрез употреба на безопасни игли.

Още след излизането на бебето от родилния дом то се повива така, че ръчичките му остават свободни, т.е. с ризка и камизолка. До навършването на третия месец след раждането между крачетата на бебето се поставя правоъгълна тензухена пелена 60X100 см. сгъната 6 пъти по широчината, за да държи крачетата му малко разкрачени (с оглед да се предпази от вродено изкълчване на тазобедрената става). Тази пелена се прикрепва отгоре с друга сгъната на триъгълник тензухена пелена или по-добре с гащичките (пликче). При повдигане пелените се подреждат предварително. Най-отдолу върху масата за повиване се ПОСТИЛА голямата бархетна пелена, над нея - малката бархетна следва тензухената пелена, сгъната на триъгълник, и най-отгоре - тензухената пелена, сгъната 6 пъти, която се поставя между крачетата на бебето. От края на първия месец повиването е нецелесъобразно и се изоставя, кърмачето се нуждае от активно раздвижване, а пелените затрудняват движенията му. Затова върху тензухената пелена, нагъната 6 пъти, се обуват гащички (пликче) и отгоре ританки.

Заетите майки намират, че могат да спестят време и пране, като сменят само веднъж - преди или след всяко хранене. Повечето бебета не се безпокоят от това че са мокри. Но някои са много чувствителни и пелените трябва да се сменят по-често. Ако детето е добре завито, мократа пелена не му студенее. При излагане на мокрите дрехи на въздуха се получава изпарение, което ги охлажда. Ако кърмачето мокри себе си и леглото, струва си да използувате две пелени наведнъж. Ако втората пелена е сложена по същия начин като първата, ще бъде много обемисто. Може да я забодете около кръстчето като престилка.

Лигнинените пелени са удобни при пътуване. Някои майки ги намират подходящи за всекидневна употреба, ако допълнителният разход не представлява проблем. Големите са много обемисти. Малките, които се поместват в непромокаема обвивка, не попиват толкова урината, колкото памучните пелени, и не задържат достатъчно добре изпражненията.

При почистване на бебето след изхождане можете да използувате парченце памук с масло (бебешко масло или течен вазелин) или изтривалка, или памук, намокрен с вода. Ако е необходимо натъркайте малко сапун на памука или изтривалката и оберете сапуна с чиста вода. Не е необходимо кърмачето да се мие при всяка смяна на пелените.

262. Изпиране на пелените. Необходима ви е кофа с капак, пълна до някъде с вода, в която поставяте пелените, щом ги смените. Ако в нея има сапун (или прах за пране), това помага за премахване на петната. Той трябва да е добре разтворен, за да не останат парченца от него по пелените. При сменяне на изцапана пелена изстържете изпражненията с нож в клозета или я изплакнете с вода.

Пелените се перат с мек сапун или мек перилен препарат в перална машина или леген (разтворете сапуна добре) и се изплакват два до четири пъти. Те се плакнат, докато водата остане чиста. Ако кожата на вашето бебе не е чувствителна, две изплаквания са може би достатъчни. Ако бебето ви е склонно към подсичане, може да се наложи да вземете допълнителни мерки - поне по време на подсичането, а може би и редовно. Бактериите, които понякога се събират в пелените, образуват амоняк от урината. Той е главната причина за подсичането. Тези бактерии не се премахват напълно при пране. Ако подсичането е по-тежко, те могат да се унищожат чрез изваряване на пелените или чрез използуване на специални антисептични средства в последната вода при изплакването. Вашият лекар ще ви препоръча сигурно и подходящо антисептично средство за пелените.

Слънцето унищожава много от бактериите. Съществува много по-малка опасност от подсичане, ако простирате пелените на слънце. (Това се отнася и до всички дрехи, намокрени с урина: нощнички, ризки, чаршафи, подложки, мушами, непромокаеми гащи).(вж. т. 302).

263. Подплата за пелени. Има подплати за пелени, направени от хартия, които се поставят в пелената, когато се очаква бебето да ходи по голяма нужда, за да се предпази пелената от измърсяване. Има и подплати от специално обработен плат, който изсъхва бързо. Те са предназначени за предпазване на бебешката кожа от прекомерно мокрене.

264. Непромокаемите гащи или "попивки". Последните са плетени вълнени гащички; сложени върху пелените, ви помагат особено много, когато излезете с бебето. Можете да използувате (попивките) и в къщи, ако прането им не ви затруднява. Използуването на непромокаеми гащи в къщи зависи от това, как ги понася кожата на бебето. Когато бебето не е обуто с непромокаеми гащи, голяма част от урината в пелената се просмуква от дрехите или се изпарява. При използуване на непромокаеми гащи пелената в тях седи много по-мокра и топла и бактериите се събират в нея. Това благоприятствува образуването на амоняк и подсичането. Докато кожата на кърмачето в областта на пелената е чиста, можете да използувате непромокаеми гащички, колкото ви е необходимо. Не ги използувайте, когато бебето е подсечено. Добре е всеки ден да изпирате гащичките с вода и сапун и да ги простирате на слънце, за да се убиват микробите които образуват амоняк.

ПЛАЧ ПРЕЗ ПЪРВИТЕ СЕДМИЦИ

Вие си задавате няколко въпроса: Гладно ли е? Мокро ли е? Болно ли е? Стомахчето ли го боли? Безопасна ли го убоде? Глези ли се? Родителите не помислят за умората, но това е една от най-честите причини за плач. Лесно е да се отговори на всеки един от тези въпроси.

Но има плач, който не може да се обясни с нито една от тези причини. Впрочем към двеседмична възраст повечето бебета, особено първите деца, изпадат в периоди на плач, които могат да бъдат охарактеризирани, но не и точно обяснени. Когато бебето плаче редовно през определен период - следобед или вечер, наричаме го плач от колики (ако има болки, подуване на коремчето и газове) или периодичен плач (от раздразнение, ако няма подуване). Ако кърмачето плаче ни В туй, ни в онуй време, ние въздъхваме и казваме, че през този период то е плачливо бебе. Ако обикновено е нервно и се стряска, използуваме термина хипертонично бебе. Но ние не знаем какво се крие зад тези видове поведение. Само знаем, че те често се срещат и постепенно изчезват, обикновено към тримесечна възраст. Може би това са разновидности на едно и също състояние. Ние смътно разбираме, че периодът от раждането до края на 3-ия месец е период на приспособяване на незрялата нервна и незрялата храносмилателна система към живота във външния свят и че при много кърмачета този период на нагаждане не минава леко. Важно е да не забравяте, че тези обикновени видове плач през първите седмици са нещо временно и не са признак на нещо сериозно.

266. Глад. Независимо от това дали храните кърмачето по твърд режим или според желанието му, скоро добивате представа за неговия индивидуален образец - по кое време на деня иска да яде повече, кога е склонно да се буди по-рано. Това трябва да ви помогне да решите дали необикновеният плач се дължи на глад. Ако при последното хранене бебето е изяло по-малко от половината от обичайното за него количество, гладът може да е причина за неговото събуждане и плач след два часа вместо след три или четири. Но може и да не е така. Едно кърмаче, което е изяло много по-малко от обичайното за него количество, много често спи задоволено в продължение на четири часа. Ако при последното хранене кърмачето е поело нормално количество и след около два часа се събуди и плаче, още по-малко вероятно е то да е гладно. (Ако се събуди след един час, особено вечер или след обяд, най-вероятно е да има колики.) Ако се събуди 2 '/2 или 3 часа след последното хранене, най-напред смятайте, че е гладно.

Може би количеството млечна смес или кърма не му стигат или кърмата намалява? Това не става изведнъж за един ден. в продължение на няколко дни кърмачето е изпивало млякото си до капка и се е оглеждало за повече. То започва да се буди и да плаче малко по-рано от обикновено, но не много. В повечето случаи, след като се е будило по-рано от глад в продължение на няколко дни, чак тогава започва да плаче след хранене.

Обикновено кърмата се увеличава успоредно с повишените изисквания на бебето. По-пълното и често изпразване на гърдите ги стимулира да произвеждат повече мляко. Разбира се, понякога може да се случи майката да има по-малко мляко, ако е уморена или разтревожена. Мога да направя следното обобщение: ако бебето неутешимо плаче 15, или повече минути и са минали повече от два часа след последното хранене (даже и да са минали по-малко от два часа след едно оскъдно хранене), нахранете го. Ако се задоволи и заспи, значи сте намерили правилния отговор. Ако са минали по-малко от два часа след пълноценно хранене, вероятно бебето не е гладно. Оставете го да поплаче 15-20 или повече минути, ако можете да го понасяте, или му дайте биберон-залъгалка и вижте дали няма да заспи. Ако продължава неутешимо да плаче, няма нищо лошо в това да опитате да го нахраните. (Не давайте шише веднага щом се усъмните, че кърмата ви е недостатъчна, дайте му да суче).