Грижи за бебето и детето

267. Болно ли е. През първите месеци кърмачетата настиват и получават чревни инфекции, но това са прояви с хрема, кашлица или с диария. Други инфекции са доста редки. Ако бебето не само плаче, но е променило цвета си, премерете температурата му и го заведете на лекар.

268. Дали плаче, защото се е подмокрило или се е изходило. Много рядко малките бебета не се чувствуват добре, защото са мокри или изцапани. Повечето от тях не реагират на това. Във всеки случай можете да смените пеленките.

269. Дали причината е безопасната игла? Това се случва извънредно рядко, но можете да проверите.

270. Дали има диспепсия. Можете да опитате да се оригне, въпреки че вече е сторило това. Диспепсията, съпроводена с повръщане и редки зелени изпражнения, е разгледана в т. 290,коликите в т. 275.

271. Дали е разглезено. По-големите бебета могат да са разглезени (т. 279), но през първия месец можете да приемете, че кърмачето не плаче, защото е разглезено.

272. Умора. Когато кърмачето е било будно необикновено дълго време или е възбудено от чужди хора или от непознато място или от игра с родителите, то може да реагира, като става нервно и раздразнително. Вместо да заспи по-лесно, то заспива по-трудно. Ако родителите или непознатите започнат да го успокояват с повече игри, говор или друсане, положението може да се влоши.

Някои малки бебета като че ли така са устроени, че никога не могат спокойно да заспят. Накрая на всеки период на бодърствуване умората предизвиква нервно напрежение, което те трябва да превъзмогнат, преди да заспят. Те трябва да поплачат. Някои от тях направо пищят. След това постепенно или изведнъж плачът стихва и те заспиват. Ако вашето бебе плаче на края на всеки период, когато е будно и след като е нахранено, приемете, че е уморено и го сложете да легне. Ако се наложи, оставете го да плаче 15 до 30 минути. Някои бебета заспиват по-бързо, ако се оставят В креватчето и В крайна сметка трябва да се стремите към това. Други преуморени кърмачета се успокояват по-бързо при леко движение - с люлеене в кошче на колелца или в количка, или като се държат на ръце и се разхожда спокойно, за предпочитане в затъмнена стая. Съветвам ви от време на време, когато необичайно много ПИЩИ, да разхождате бебето (или да го люлеете), но не и да го приспивате редовно по този начин. То може да започне да разчита на това и винаги да иска да го приспиват. На вас рано или късно това ще ви дотегне.

273. Плачливи бебета. Повечето бебета, особено първите дена, изкарват няколко плачливи периода през първите седмици. Някой бебета са много плачливи в определени дни или през по-голяма част от времето. Тези плачливи периоди могат да се редуват с необикновено дълги периоди на непробуден сън, който много трудно може да бъде прекъснат. Ние не знаем каква е точната причина, дали това са храносмилателни смущения поради недоразвита храносмилателна система или пък е раздразнителност и нестабилност във връзка с неустойчивата нервна система. Тази тенденция не означава нищо сериозно и с времето минава, но докато трае, тя затруднява родителите.

Ето някои неща, които можете да направите: опитайте да давате биберон-залъгалка между храненията, ако лекарят одобрява това. Опитайте плътно да завиете кърмачето в одеялце. Някои майки и опитни медицински сестри твърдят, че плачливите и нервните бебета спят много по-добре на малко пространство - малко кошче, бебешка пътна торба, даже в картонен кашон с дюшече от нагънато одеяло и стени, облицовани отвътре с одеяло. Ако имате количка или можете да вземете от някого люлка, можете да опитате дали люлеенето не го успокоява. Возенето в кола има чудно въздействие върху повечето плачливи кърмачета, но неприятностите могат да започнат веднага щом се върнете в къщи или дори при всяко спиране. Може да се успокои от грейка (т. 276). Опитайте и музика. Прочетете т.277.

274. Възбудимото кърмаче е необикновено нервно и неспокойно през първите седмици. Тялото му не се отпуска добре. Такова бебе прекомерно се стряска при лек шум или при промяна на положението му. То силно се стряска, ако напр. лежи на гръб върху твърда повърхност и се търкули на една страна или пък ако не се държи здраво в ръцете, или ако човекът, който го държи, изведнъж го премести. През първите два месеца може да мрази къпането във ваничка. Възбудените бебета може също да имат колики или пък периодичен раздразнителен плач.

Те обикновено се чувствуват най-добре при спокоен режим: тиха стая, малко гости, ниски гласове, бавни движения при повиване. Такова бебе обича да го държат здраво при носене. При сменяне на пеленките и при изтриване с гъба поставяйте кърмачето върху голяма възглавница (покрита с мушама), за да не се търкаля; през по-голямата част от времето го дръжте увито в одеялце, поставяйте го да лежи по корем в леглото и да спи в малко кошче (вж. Т. 273 и 277). Лекарите често предписват успокоителни.

275. Коликите през първите три месеца и "периодичният раздразнителен плач". В тази точка ще разгледам две донякъде сходни състояния, които могат да бъдат свързани едно с друго. Първото е коликите (остри болки в червата). Коремът на бебето се издува от газове, то се свива или изпъва крака, пищи и може да пуска газове през ануса. Второто състояние аз наричам периодичен раздразнителен плач. Кърмачето, въпреки че е добре нахранено, плаче жално в продължение на часове в едно и също време на деня без определени признаци на болки или наличието на газове. То може да се успокои, ако го държите на ръце и разхождате. Някои бебета имат колики, други раздразнителен плач, а трети - и двете заедно. Тези две състояния могат да бъдат свързани едно с друго, защото обикновено започват към втората-четвъртата седмица след раждането и преминават към края на третия месец. И двете състояния най-често се проявяват между 18 и 22 часа.

Обикновено историята е следната: в родилния дом казват, че бебето е тихо и спокойно, но няколко дни след завръщане в къщи то изведнъж започва да плаче в продължение на 3- 4 часа. Майката му сменя пеленките, обръща го, дава му вода, но нищо не го успокоява задълго. След два часа тя започва да мисли, че е гладно, защото то се мъчи да напъха всичко в устата си. Тя затопля шише мляко, отначало то започва да се храни с желание, но преди да изпие млякото, отпуска биберона и отново плаче. Понякога то пищи в продължение на целия четиричасов интервал между две хранения. След изпиването на следващото редовно шише то може изведнъж да се успокои.

Много бебета имат само няколко такива пристъпи през първите месеци. Но, от друга страна, има кърмачета, които до края на третия месец имат такива пристъпи всяка вечер (затова тежките случаи се наричат тримесечни колики).

Някои кърмачета редовно получават колики или пристъпи от раздразнителен плач. Бебето може да спи като ангел след всяко хранене с изключение на едно и винаги да пищи от 18 до 22 часа или от 14 до 18 часа. При друго кърмаче това състояние е по-дълго и майката казва: "Цяла нощ спи като агънце, но през половината от деня плаче". Това не е толкова лошо в сравнение с бебето, което спи през целия ден и плаче половината нощ. При някои неспокойното състояние започва през деня и постепенно се измества през нощта или обратно. Плачът вследствие на колики най-често започва след хранене, понякога веднага, понякога около половин час по-късно, този плач се различава от плача на гладното бебе, който винаги започва преди хранене.

Майката се измъчва от това състояние на кърмачето и мисли, че се е случило нещо ужасно. Тя се запитва: колко може да продължи този плач, без да се изтощи бебето, и колко дълго тя самата може да издържи. Най-странното е, че кърмачето, което получава колики или пристъп от плач, обикновено се развива добре физически. Въпреки плача с часове, то продължава да наддава на тегло, и то повече от нормалното. То е гладно бебе, изгълтва цялата си храна и като че ли винаги иска повече.

Когато се появят коликите, първата мисъл на майката е, че с храненето нещо не е в ред. Ако е на кърма, тя смята, че млякото и е виновно. Ако е на изкуствено хранене, тя се пита дали няма нужда от съществена промяна - например от заменяне на сгъстеното мляко с прясно или пък на кристалната захар с друга, която използуват съседите за тяхното бебе. Измененията в млечната смес донасят подобрения в много малко случаи. Ясно е, че качеството на храната не е главната причина за коликите. Защо тогава бебето прекрасно смила млякото четири от петте пъти и получава колики само вечерта? Коликите се появяват при хранене с майчино мляко, с краве мляко и всички видове млечни смеси, приготвени по рецепта. В редки случаи майките се съмняват, че портокаловият сок е причината за коликите.

Основната причина за повечето случаи от колики и раздразнителен плач не е известна. Едно предположение е, че и двете състояния се дължат на периодично напрежение в незрялата нервна система на кърмачето. Някои от тези кърмачета са възбудени през цялото време (т. 274). Фактът, че това смущение се явява най-често вечер или късно следобед, подсказва, че и умората играе роля. Много кърмачета до тримесечна възраст са нервни, преди да заспят. Вместо тихичко да заспят, те непременно ще изпищят поне няколко пъти.

276. Лекуване на коликите. Най-важното за майката и бащата е те да разберат, че това състояние се среща доста често и че не предизвиква трайни увреждания, а напротив, най-често се проявява у добре развиващи се бебета и преминава до края на третия месец, понякога и по-рано, без да изтощи кърмачето. Ако родителите приемат това състояние спокойно и се примирят, половината битка е спечелена.

Някои кърмачета с колики (възбудените) са значително по-добре, когато водят тих и спокоен живот: когато спят в тиха стая, когато ги повиват внимателно и бавно, когато им се говори нежно, когато не виждат посетители (поне отблизо), когато не ги гъделичкат или закачат, когато не ги водят на шумни места навън, и в крайни случаи, когато бебетата изобщо не се извеждат в града до преминаване на коликите. Кърмачето с колики като всички бебета се нуждае от компания, от прегръдки и от усмивки, но всичко това може да се прави внимателно. След хранене е важно бебето да изкарва навън погълнатия въздух. Майката трябва да бъде в тясна връзка с лекаря. Той може да предпише успокоителни средства. Правилно предписани, те не са вредни и даже при дълга употреба бебето не се пристрастява към тях. Но да предположим, че не е възможно да се свърже с лекар, какви домашни средства помагат.

При много случаи биберонът-залъгалка е най-ефикасното средство, но някои родители и лекари не я одобряват (т. 329).

Кърмачето с колики обикновено се чувствува по-добре, като лежи по корем. Положението му може още да се облекчи, като се сложи по корем върху коляното на майката или върху грейка и се разтрива гърбът му.

Грейка. Трябва да може спокойно да допрете вътрешната страна на китката до грейката. След това като допълнително предпазно средство я увиете в пелена или кърпа, преди да сложите бебето изцяло или отчасти да легне върху нея.

При изключително силни колики една топла клизма може невероятно бързо да облекчи състоянието (вж. "Клизми", т. 610). Но това средство не трябва да се използува редовно, а само при изключително тежки случаи.

Трябва ли бебето да се вземе, да се люлее или да се носи на ръце, когато има колики. Даже и да се успокоява по този начин, няма ли да се разглези? Днес не се плашим толкова много от опасността да разглезим бебето, колкото в миналото. Ако кърмачето се успокоява, когато не е добре, то обикновено не търси успокояване, когато е добре. Ако кърмачето пищи от колики или от раздразнение, а държането на ръце или люлеенето го успокоява, тогава го взимайте и люлейте. Но ако това няма никакъв ефект, тогава не го носете, за да не го привиквате към това (т. 278).

Необикновено плачливите и нервни бебета трябва да са под непрекъснат медицински контрол. Повечето от тях постепенно се справят с възрастта, но първите два-три месеца са много трудни за самите тях и за родителите им.

277. Трудно е за родителите на бебета с колики, на плачливи, възбудими или раздразнителни бебета. Ако вашето бебе има колики или е раздразнително, то може да се успокои при вземане на ръце. Но след няколко минути то ще пищи още по-силно. То размахва ръце и рита с крака. То не само отказва да бъде успокоено, но се държи така, като че се ядосва от вашите опити. Тези реакции са мъчителни за вас. Поне отначало вие го съжалявате, но започвате да се чувствувате все по-безпомощни, защото не можете да направите нищо, за да го облекчите. След това то започва да се ядосва все повече и вие чувствувате, че ви отхвърля като родител. При това, без да искате, вие вътрешно сте вбесени. Но ядът ви към малкото бебе ви кара да се срамувате от себе си и вие правите усилие да потиснете това чувство. Това ви нервира още повече.

В такива случаи всеки родител се ядосва и няма смисъл да се чувствувате виновна. Ако можете да признаете чувството си и да се посмеете за това със съпруга си, тогава ще понесете всичко много по-леко. Друго нещо, което трябва да помните, е, че кърмачето не се ядосва на вас. То още не знае, че вие сте човек или че то е човек. През първия месец то е само един вързоп органи и нерви. Някаква болка в неговия организъм автоматично кара крайниците му да се размахват точно така, както лекото почукване по коляното ще ги накара автоматично да ритне.

Ако вашето бебе въпреки всички ваши усилия и усилията на лекаря плаче много от колики или раздразнение, вие ще трябва да помислите и за себе си.

Много добре е, ако сте от тези майки, които не се безпокоят много, след като са разбрали, че няма нищо сериозно и са направили всичко възможно, за да облекчат бебето. Но много майки се изтощават и вбесяват от плача на кърмачето, особено при първо дете. Трябва да направите усилия поне два пъти седмично да се откъсвате от къщи и от бебето за по няколко часа - ако можете и по-често. Наемете някого или помолете приятел или съсед да идва и да ви отменя. Повечето хора се стесняват да направят това. "Защо да задължавам някой друг да гледа бебето. Освен това няма да бъда спокойна, като не съм при него толкова време". Но не гледайте на почивката като на лично удоволствие. Както за вас, така и за бебето, а и за съпруга ви е много важно да не сте изтощена и депримирана. Ако няма кой да идва, оставяйте съпруга си да гледа бебето веднъж, два пъти седмично, а вие отивайте на гости или на кино. Нека и той също да излиза един-два пъти седмично. Бебето не се нуждае да го слушат двама разтревожени родители. Канете и приятели да ви идват на гости. Помнете, че всичко, което ви помага да запазите душевното си равновесие и да не се занимавате само с бебето, в крайна сметка помага на бебето и на останалите членове от семейството.

279. Към третия месец може повече да се съмнявате. Причините за физическа болка - колики, раздразнителен плач, в повечето случаи изчезват до края на третия месец. (Много малко кърмачета имат остри колики до четвъртия или петия месец.) Вие забелязвате, че кърмачето, което е имало колики, вече не се събужда изведнъж с болки и подут корем. Бебето, което е имало пристъп от раздразнителен плач, вече не страда и вече не се редуват периоди на жален плач и на спокойствие. Естествено някои от кърмачетата, които са държани на ръце и носени в продължение на три месеца, са малко разглезени. Те искат компания и носене на ръце. Разумно е сега да станете малко по-твърди. Не искам да кажа изведнъж да станете съвсем строги. Но когато дойде време за сън, кажете приветливо, но твърдо на бебето, че трябва да спи и че вие трябва да си отидете, дори и да поплаче няколко минути. (По-тежките форми на този проблем са разгледани в точка 284.)

Съществуват и други пътища към разглезването, по които майката постепенно тръгва към средата и края на първата година.

280. Родител, който премного забавлява бебето. До леко разглезване може да се стигне, когато майката (бащата или бабата) е така очарована от бебето, че когато то е будно, редовно си играе с него: носи го, танцува с него, друса го на колене, играе на "пляс-пляс ръчички" или го разсмива. (Всеки прави това по малко.) Постепенно бебето забравя да се забавлява само. Когато е само, то се чувствува отегчено, изоставено и нещастно и плаче за внимание. Това, което отначало е било приятно за майката, се превръща в безкрайно задължение.

281. Родители, които лесно се подчиняват. Ако майката взема бебето и го носи на ръце веднага щом като се разплаче, след два месеца то непрекъснато ще плаче и ще протяга ръчички да го вземе, когато е будно. Ако тя продължава да отстъпва, след време то разбира, че може да й се налага, става все по-тиранично и иска да го носят. Майката, без да иска, негодува срещу това поведение и започва да се ядосва на бебето. Това я кара да се чувствува виновна и освен това тя не знае как да излезе от затруднението.

282. Някои причини за разглезване. Защо родителите разглезват децата по този начин? Първо, това става обикновено с първото бебе и повечето от нас малко или много разглезват първото си дете. За повечето хора първородното е най-обаятелното същество, с което могат да играят. Ако за известно време мъжът може да бъде изцяло погълнат от нова кола, а жената от кожено палто, лесно е да се разбере защо в продължение на месеци бебето може да поглъща цялото им внимание. Но очарованието не е единственият фактор. Родителите са склонни да пренасят върху първородното си дете всички свои несбъднати надежди и опасения. У тях съществува и тревогата, непознатото чувство, че са изцяло отговорни за безопасността и щастието на едно безпомощно човешко същество. Неговият плач ви кара да направите нещо. При второто бебе вие сте по-сигурни и имате чувство за мярка. Вие знаете, че за доброто на детето трябва да му отказвате някои неща, и не се чувствувате виновни, когато, уверени в правотата си, проявявате коравосърдечие.

Някои родители са по-склонни към разглезване на децата в сравнение с други: напр. родители, които дълго са чакали бебе и се съмняват дали ще имат второ; родители с ниско самочувствие, които доброволно стават роби на детето и очакват то да стане това, което те никога не са могли да бъдат; родители, които са осиновили дете и смятат, че трябва да полагат свръх-човешки усилия, за да бъдат като истински родители; родители, които са изучавали детска психология в университета или са учили в сестринско училище; родители, завършили медицина или работили професионално в тази област, се чувствуват длъжни да покажат своите способности (впрочем работата е много по-трудна, когато знаеш теорията); родители, които се срамуват, че са се карали на бебето и се стремят да компенсират това, като му дават всичко, което поиска; родители, които се чувствуват ядосани или виновни, когато чуят бебето да плаче и не могат да понасят този плач (вж. т. 497).

Независимо от мотивите всички тези родители са готови да жертвуват собственото си удобство и права и да дадат на бебето всичко, което поиска. Това не би било лошо, ако бебето знаеше какво е разумно, за да го пожелае. Но то не знае кое е полезно за него. По природа то очаква родителите да го насочват. Това го успокоява. Когато те се колебаят, то е неспокойно. Ако те винаги разтревожени го вземат на ръце, когато плаче - като че ли би било ужасно да го оставят там, то също добива чувството, че наистина това би било ужасно. И колкото повече се подчиняват на неговите заповеди, толкова по-взискателно става то. (Всеки човек независимо от възрастта се налага над по-отстъпчивия.)

283. Как се оправят разглезените деца. Колкото по-рано разберете това, толкова по-лесно ще го постигнете. Но затова е необходима голяма воля и до известна степен коравосърдечие. За да изпаднете в подходящо настроение, трябва да помните, че прекомерната взискателност и излишната зависимост са в крайна сметка по-лоши за бебето, отколкото за вас. Те го правят неприятно за околните и за самото него. Така че вие го превъзпитавате за негово собствено добро.

Съставете си програма (ако е необходимо, я напишете), според която трябва да се занимавате с домакинска работа или с нещо друго през по-голямата част от времето, когато бебето е будно. Изпълнявайте я усърдно, за да създадете съответен навик у бебето и у себе си. Когато то заплаче и протегне ръчички, обяснете му дружелюбно, но твърдо, че непременно трябва да свършите тези работи през този следобед. Въпреки че не разбира думите, то разбира интонацията на гласа. Продължавайте работата си. Най-труден е първият час на първия ден. Някои бебета приемат промяната по-добре. ако отначало през по-голяма част от времето те не виждат и не чуват майка си. Това им помага да се задълбочат в нещо друго. Други се приспособяват по-лесно, ако поне виждат майка си и тя им говори, въпреки че не ги взема на ръце. Когато донесете на бебето играчка и му покажете как се играе с нея или в края на следобеда решите, че е време да поиграете малко с него, седнете на пода до него. Разрешете му, ако иска, да се покатери в ръцете ви, но не възвръщайте навика да го разхождате. Ако сте на пода с него, то може да изпълзи от вас, след като разбере, че няма да го разхождате на ръце. Ако го вземете и го разхождате, то шумно ще протестира в момента, в който поискате да го оставите. Ако продължава да негодува, когато седнете с него на пода, заемете се с друга работа.

284. Хроничната съпротива при поставяне на кърмачето да спи. Това затруднение възниква незабелязано, и то в повечето случаи при кърмачета с колики или с пристъпи от раздразнителен плач. На това може да се гледа като на форма на разглезване. Бебето страда от колики почти всяка вечер през първите два-три месеца. Майката открива, че то се успокоява, когато го носи на ръце. Това успокоява и нея. Но към три-четири месечна възраст тя постепенно разбира, че бебето вече няма болки и не страда - сега неговият плач е сърдит и настойчив. То иска да го носят, понеже е свикнало, и смята, че му се полага. То почти начумерено гледа майка си, когато тя седне да почива, като че ли й казва: "Хайде, ставай"!

Кърмачето, което всяка вечер упорито иска да бъде носено, постепенно се научава да стои будно все по-дълго време - отначало до 21 часа, после до 22, 23 часа и даже до полунощ. Майката казва, че клепачите му често се затварят и главата му увисва, докато го носи, но щом се опита да го сложи в леглото, то се събуждало с негодуващ плач.

Такъв проблем при заспиване е изтощителен и за бебето, и за родителите. То става по-раздразнително през деня и може да започне да се храни по-лошо. Родителите, без да искат, се дразнят и негодуват все повече. Кърмачето не трябва по този начин да разиграва възрастните всяка вечер. Те съзнават това, но не знаят какво да правят. Струва ми се, че и бебето чувствува, че не трябва да му се разрешава такова налагане. Лесно е да се отучи от този навик, щом като родителите разберат, че е вреден както за него, така и за тях. Средството е просто: сложете бебето да легне в приличен час, кажете лека нощ нежно, но решително, излезте от стаята и не се връщайте. Повечето бебета ще плачат ожесточено 20-30 минути първата вечер и когато видят, че нищо не става, те изведнъж заспиват. Втората вечер ще плачат само 10 минути. Третата обикновено няма плач.

За родителите с меко сърце е трудно, докато бебето плаче.

Те си представят най-лошото: че си е заклещило главата в перилата на креватчето, че е повърнало и лежи сред изцапаните завивки или поне, че се страхува от това, че са го изоставили. От бързината, с която този проблем може да бъде ликвидиран през първата година, и от това, че то веднага става по-щастливо, съм убеден, че в тази възраст то плаче само от гняв. Важно е да не влизате при бебето на пръсти, за да видите дали всичко е наред или да го успокоите, че сте наблизо. Това само го ядосва повече и то плаче по-дълго (вж. т. 497).