Guidelines frpi
Изтегляне 0.77 Mb.
|
Свързани:
БЕЛ-Янкова
- Навигация на страницата:
- Жилищни сгради m2 19 026 656
- Жилищни сгради тон 1 065 184
Към настоящия момент едва 7% от площта на обитаваните жилищни сгради (построените след 2010 г. и обновените) е в съответствие със съвременните изисквания за ЕЕ (съгласно изготвен анализ на жилищния фонд, публикуван: https://www.mrrb.bg/bg/pregled-i-analiz-na-nacionalniya-jilisten-sgraden-fond-v-republika-bulgariya/). Според извършения преглед на необновените жилищни сгради по енергийни характеристики и потребление на енергия2, 90% от необновените сгради се характеризират с най-лоши енергийни характеристики – с класове на енергопотребление E, F и G. Постигането на целите за повишаване на енергийната ефективност е стратегически свързано с обновяването на сградния фонд. Фокусът на инвестиционната подмярка е върху многофамилните жилищни сгради на територията на цялата страна и цели да се стимулира обновяване, с което да се постигнат минимум 30% спестяване на първична енергия за обновените сгради. Обхватът на инвестиционната подмярка е избран в съответствие с целите на Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г., изработена съгласно Директива ЕС 844/2018 г. Следвайки изведената цел в стратегията за обновяване на повече от 19 млн. кв.м. жилищна площ до 2030 г. инвестицията подкрепя икономически-целесъобразно обновяване на сградите, при което се постига минимум клас B на енергопотребление. Очакванията, свързани с изпълнението на инвестицията за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд, спрямо заложените цели в Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради (с хоризонт до 2050 г.) са, че след прилагането на мерки за енергийна ефективност до 2026 г. ще бъдат постигнати 405 GWh/год. понижаване на годишното потребление на първична енергия в резултат на енергоспестяващите мерки и намаляване на емисиите от парникови газове (CO2) със 79 ktCO2/год. Съгласно одобрения План за възстановяване и устойчивост на Република България, инвестицията за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд е в областта на стълб „Зелена България“, Компонент 4 „Нисковъглеродна икономика“. Специфични цели на инвестицията за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд са: подобряване енергийните характеристики на жилищни сгради, чрез прилагане на устойчиви интегрирани високоефективни енергийни мерки; достигане на клас на енергопотребление „В“ след прилагане на енергоспестяващи мерки при многофамилните жилищни сгради; намаление на енергийното потребление на страната, както и до редуциране на емисиите на парникови газове; постигане на 30% спестяване на първична енергия за всеки обект от жилищния сграден фонд. ресурсна ефективност, икономическа целесъобразност, декарбонизация чрез ВЕИ, устойчив строителен процес; намаляване на енергийната бедност, чрез намаляване на разходите за енергия; подобряване на условията и качеството за живот на населението в страната чрез технологично обновление и модернизиране на сградния фонд. Настоящите Насоки за кандидатстване определят условията за кандидатстване и изпълнение на ПИИ, както и реда за предоставяне на финансиране по процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – Етап I“. Последната е насочена към енергийно обновяване многофамилни жилищни сгради, като с нея се цели чрез изпълнение на мерки за енергийна ефективност да се подобрят условията на живот на домакинствата, да се повиши качеството на живот на цялото население и бъдещите поколения във връзка с намалелите емисии на парникови газове и т.н. По данни от Анализ на националния жилищен сграден фонд в Република България – най-големият дял на съществуващия жилищен фонд в страната е създаден в периода 1960 – 1989 г. (52% от обитаваните жилищни сгради и 60 % от полезната площ) - периодът, в който са изградени основната част от панелните и стоманобетоновите сгради, и в който за първи път се поставят изисквания към съхранението на енергията в сградите чрез нормативни коефициенти на топлопреминаване на ограждащите сградни елементи. Към настоящия момент едва 7% от площта на обитаваните жилищни сгради (построените след 2010 г. и обновените) е в съответствие със съвременните изисквания за ЕЕ. Жилищните сгради имат значителен потенциал за изпълнението на политиките и поетите ангажименти в областта на енергийната сигурност, опазването на чистотата на въздуха, намаляването на емисиите парникови газове (CO2 и еквивалентни), въвеждането на ВЕИ, преодоляването на „енергийната бедност“, както и като катализатор на целенасочена дългосрочна жилищна политика (включително от гледна точка на отговорността на собствениците за поддържането на жилищния сграден фонд). В подкрепа на мярката е и предвидената в НПВУ реформа „Улесняване на инвестициите в енергийно-ефективно обновяване на жилищни сгради.“, която ще се реализира чрез изменението на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Реформата предвижда изменението на ЗУЕС да стъпва върху действащия в момента Закон за управление на етажната собственост, като неговият обхват се разширява с регламентиране на професионалното управление на етажната собственост в многофамилни жилищни сгради, което до този момент не е било обект на нормативна регулация. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост (ЗИДЗУЕС) има за цел да очертае нормативните параметри на националната политика за поддържане и управление на многофамилните жилищни сгради в режим на етажна собственост, като регулира ролята на всяка една от заинтересованите страни в процеса на управление, поддържане и обновяване на многофамилните жилищни сгради. Заложените в инвестиционната мярка дейности кореспондират с дефинираните от Европейската комисия приоритетни области (по-специално „Саниране“, „Модернизиране“ и „Преквалификация и повишаване на квалификацията“) на Механизма за възстановяване и устойчивост за справяне с кризата, предизвикана от Covid-19. Инвестицията е в съответствие и с Приоритет 4 „Кръгова и нисковъглеродна икономика“ на Националната програма за развитие: България 2030. При изпълнение на инвестицията „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“ ще се спазва принципа да не се нанася значителна вреда („do no significant harm”/DNSH principle) и ще се осигури ефективно прилагане на този принцип, като се вземе предвид Регламента за таксономията. Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|