Guns, germs, and steel



Pdf просмотр
страница19/109
Дата07.01.2024
Размер6.09 Mb.
#119840
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   109
Пушки, вируси и стомана - Джаред Даймънд - 4eti.me
Свързани:
Атомни навици - Джеймс Клиър - 4eti.me
Защо му е трябвало на Атауалпа да идва в Кахамарка? Атауалпа и войската му са дошли в Кахамарка, защото току-що са удържали решителна победа в гражданската война, разделила надве империята на инките и по този начин направила я уязвима. Писаро светкавично преценил ситуацията и се възползвал максимално от нея. Колкото до причината за гражданската война, това е била епидемията от вариола, която плъзнала сред южноамериканските индианци след пристигането на първите испански заселници в Панама и Колумбия и впоследствие покосила самия император Уайна Капак и почти целия му двор около 1526 г, че дори и посочения от него приемник, Нинан Куючи. На свой ред смъртта


61 на тези двама императори станала повод за ожесточена борба за трона между Атауалпа и неговия полубрат Уаскар. Тоест, ако не е била епидемията, испанците са щели да се изправят пред една монолитна и единна империя. Ето как появата на Атауалпа в Кахамарка илюстрира един от ключовите фактори в световната история заболяванията, които се предават на народи, лишени от имунитет, от нашественици, които вече са си изградили такъв. Вариолата, дребната шарка, грипът, тифът, бубонната чума и други заразни болести, ендемични в Европа, са били ключов фактор при европейските завоевания, тъй като са били гибелни за хората на другите континенти. Например една епидемия от вариола нанася непоправими щети на ацтеките след неуспешната първа испанска атака на Теночтитлан през 1520 г, като сред нейните жертви е и Куитла- уак, императорът, който за кратко наследява трона на Монтесума. И в двете Америки болестите, пренесени от европейците и предавани от племена племе, още преди да се появят самите европейци, са станали причина за смъртта на почти 95% от тогавашното им население. По същата причина в края на XVI в. изчезват най-гъсто населените и най-добре организирани общества в Северна Америка – племената в басейна на Мисисипи, и то още преди появата на първите европейски заселници. Скоро след като британците основават поселище в Сидни през 1788 г, избухва и първата епидемия, която намалява десетократно броя на местните аборигени. Печално известен е и аналогичният пример от района на Тихия океан, когато шепата корабокрушенци от „Арго“ причиняват през 1806 г. опустошителна епидемия на архипелага Фиджи. Подобни епидемии са белязали с мрачни краски и историята на Тонга, Хаваите и много други тихоокеански острови. С горното не искам да внуша, че ролята на заболяванията в световната история сее свеждала единствено до проправянето напътя пред европейската експанзия. Строго погледнато, именно маларията, жълтата треска и някои други тропически заболявания от Африка, Индия, Югоизточна Азия и Нова Гвинея са създавали и най-сериозните препятствия пред европейската колонизация на тези райони.
Как Писаро сее озовал в Кахамарка? И защо не сее получило обратното – Атауалпа
да завладее Испания? Отговорът е сравнително прост Писаро е пристигнал в Кахамарка с помощта на европейската военноморска технология, създала корабите, с които той е прекосил първо Атлантика от Испания до Панама, а след това и Пасифика от Панама до Перу. Тъй като не е разполагал с такава технология, Атауалпа не е можел да напусне границите на Южна Америка. Но присъствието на Писаро в Кахамарка е зависело и от централизираната политическа организация, защото тя е позволила на Испания да финансира, построи и екипира самите кораби, както ида им осигури екипаж. Империята на инките също е имала своя централизирана политическа организация, но тя се оказва и най-сериозният ѝ недостатък Писаро успява да узурпира цялата власт само с един ход, просто като пленява този, който я олицетворява Атауалпа. Инкската бюрокрация толкова силно сее отъждествявала със своя богоподобен и абсолютен монарх, че сее разпаднала безвъзвратно след смъртта на Ата- уалпа. Военноморската технология в комбинация с политическата организация е играла решаваща роля и в европейските завоевания на другите континенти, но същото може да се каже и за експанзията на много други народи. Един сходен фактор, способствал запристигането на испанците в Перу, е наличието на писменост. Испанците са имали такава, а инките – не. А както можем сами да се досетим,


62 писмеността предполага много по-мащабно и по-прецизно разпространяване на информацията в сравнение с устното ѝ предаване. Информацията, постъпила обратно в Испания след плаванията на Колумб и завоюването на Мексико от Кортес, става причина и за масовото нахлуване на испанците в Новия свят. Писмата и памфлетите на първите конкиста- дори дават не само мотивацията, но и необходимите картографски детайли за следващите завоеватели. Първият публикуван доклад за начинанията на Писаро (писан от неговия съратник капитан Кристобал де Меня) е бил отпечатан в Севиля още през април 1534 г, или само девет месеца след екзекуцията на Атауалпа. И сее превърнал в истински бестселър, тъй като скоро е бил преведен на други европейски езици и е стимулирал нова вълна от европейски колонисти, с което мъртвата хватка около Перу сее затегнала още по-здраво.


Сподели с приятели:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   109




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница