Guns, germs, and steel
Изтегляне 6.09 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Атомни навици - Джеймс Клиър - 4eti.me
| токаталитичен процес – или процес, който сам се катализира благодарение на положителната и циклично постъпваща обратна връзка, вследствие на която и непрестанно се ускорява. Постепенното увеличаване наброя име принуждавало хората да търсят повече храни, а тези, които са правели (макари несъзнателно) първите си стъпки в производството нахрани, са получавали и по-големи компенсации. Със започването на това производство и усядането си тези хора вече са можели да съкратят и интервалите между ражданията, за да се възпроизвеждат по-често, което пък допълнително ги е стимулирало да произвеждат повече храни. Тази двупосочна връзка – между производството нахрани и гъстотата на населението – обяснява и тази привидно парадоксална ситуация, в която производителите нахрани са увеличавали броя на хранителните калории на единица земна площ, но определено не са яли толкова апетитни храни като техните предшественици, ловците-съби- рачи. А до този парадокс сее стигнало, защото гъстотата на населението винаги е превишавала, макари с малко, количеството на наличните храни. Взети заедно, тези четири фактора ни помагат да разберем защо преходът от лови съби- рачество към производство нахрани в Плодородния полумесец е започнал към 8500 г. пр.Хр., а не десет или петнайсет хилядолетия преди това. В последните два периода ловът и събирачеството са сигурност са носели повече компенсации от производството нахрани, защото едрите диви бозайници тогава са били в изобилие, за разлика от дивите жита, а и хората все още не са били създали необходимите средства, за да събират, обработват и съхраняват ефикасно въпросните диви жита, пък и броят им не е бил достатъчно голям, чеда им се налага да произвеждат колкото се може повече хранителни калории на единица земна площ 15 Последният фактор сее оказал решаващ, когато са се стеснили географските граници между ловците-събирачи и производителите нахрани. По-голямата гъстота на населението е позволявала на производителите нахрани да изместват или избиват ловците-съби- рачи, тъй като саги превъзхождали по численост, да не говорим задругите им предимства, отново свързани с производството нахрани като технологията, вирусите и професионалните воини. В областите, където в началото е имало само ловци-събирачи, групите, усвоили и производството нахрани, винаги са превишавали по брой тези, които не са се занимавали с такива неща. В резултатна това в много части наземното кълбо (подходящи за производство нахрани) ловците-събирачи са били изправени пред следната дилема или да бъдат прогонени от съседите си (производители нахрани, или сами да възприемат техния бит. На местата, където те вече са били многобройни или където географските условия са забавили имиграцията на производители нахрани, местните ловци-събирачи са имали достатъчно време да усвоят земеделието още в праисторическата епоха ида оцелеят именно като земеделци. Вероятно същото сее случило в американския югозапад, западното Средиземноморие, атлантическото крайбрежие на Европа и някои части на Япония. Затова пък в Индонезия, Каквато ида е тя – както вече стана ясно, Джаред Даймънд борави с акри. – Б.пр. 88 тропическа Югоизточна Азия, по-голямата част от субекваториална Африка и вероятно на места в Европа ловците-събирачи са били изместени от земеделци още в праисторическата епоха, като подобен процес сее случил, но вече в модерните времена, в Австралия и американския Запад. Само там, където е имало сериозни географски или екологични бариери пред нахлуващите производители нахрани или условията са затруднявали разпространението на местни производствени техники, ловците-събирачи са успели да съхранят бита си до модерната епоха, макари земите им да са били подходящи за производство нахрани. Трите най- красноречиви примери в това отношение са индианските ловци-събирачи в Калифорния, разделени с пустини от индианските земеделци в Аризона койсанските ловци-събирачи в Южна Африка, чийто субтропически климат не е бил подходящ за екваториалните култури на съседните фермери-бантуси; както и ловците-събирачи на австралийския континент, разделени стесни морета от производителите нахрани в Индонезия и Нова Гвинея. Тези няколко народа са останали ловци-събирачи чак дови са избегнали участта да бъдат изместени от производители нахрани, защото са били ограничени в ареали, неподходящи за производство нахрани най-вече пустините и арктическите зони. Нов последните десетилетия дори и те бяха изкусени от прелестите на култивацията и уседналия бит, било под натискана бюрократите и мисионерите, било под ударите на вирусите. |