Guns, germs, and steel
ЧАСТ II. ВЪЗХОДЪТ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА
Изтегляне 6.09 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Атомни навици - Джеймс Клиър - 4eti.me
| ЧАСТ II. ВЪЗХОДЪТ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО НАХРАНИ Глава IV. Силата на земеделеца Като тийнейджър прекарах лятото на 1956 г. в Монтана, работейки за един грохнал от старост фермер на име Фред Хърши. Той самият бе роден в Швейцария и също бе дошъл в Югозападна Монтана като тийнейджър, за да създаде след време и една от първите ферми в региона. По времена пристигането му, те години на XIX в, тук още са живеели и много от коренните жители на Америка, препитаващи се като ловци и събирачи. Повечето работници бяха грубовати бели мъжаги, чиито речеви умения най-често се свеждаха до дълги и доста детайлни псувни. Докато се бъхтеха от зори до мрак на полето, май единствената им утеха бе мисълта, че през почивните дни ще могат да прахосат цялата си седмична надница в най-близката кръчма. Между тях имаше и един индианец от племето на чернокраките, Леви, който се държеше доста по-различно от тези бълващи ругатни изкопчии – беше учтив, кротък, отговорен, трезви донякъде дори сладкодумен. Това беше и първият индианец, с когото имах възможност да прекарам по-дълго време и аз искрено му се възхитих. Затова за мен бе горчиво разочарование, когато една неделна утрин той също се дотътри пияни бълващ псувни след гуляя, продължил през цялата съботна нощ. Едно от ругателствата му сее запечатало особено силно в паметта ми – Проклет да си, Фред Хърши, проклет да е и корабът, който те е докарал от Швейцария Та по този неособено педагогичен начин разбрах как индианците гледат на онова, което аз, подобно на всички бели ученици, бях свикнал да приемам като някакъв героичен акт – говоря за покоряването на Дивия запад. Близките на Фред Хърши се гордееха с него, защото според тях той бе успял да стане един от първите фермери в Монтана при изключително трудни обстоятелства. Затова пък съплеменниците на Леви, които навремето са били прочути ловци и воини, се бяха разделили със земите си, заграбени от новодошлите бели фермери. Как така някакви си земеделци бяха победили тези потомствени воини През по-голямата част от периода след отделянето на предците на днешните хора от тези на днешните маймуни (започнал преди около седем милиона години) хората на Земята са се прехранвали главно с ловна диви животни и събиране на диви плодове – нещо, което споменатите чернокраки са продължавали да правят и в края на XIX в. Едва през последните единайсет хилядолетия някои хора се насочват към това, което наричаме производство нахраните. да култивират диви животни и растения, а след това да се изхранват с развъждания добитък и събираната реколта. Днес повечето хора на Земята консумират 65 храна, която сами са произвели или някой друг го е сторил вместо тях. Ако се запази сегашното темпо на промените, в рамките на следващото десетилетие и последните останали групи на ловци-събирачи ще се откажат от своя поминък, ще се разпаднат или просто ще измрат, което ще сложи крайна този продължил милиони години начин на живот. Различните народи са започвали да произвеждат храни в различни периоди от праисторията. Някои – като австралийските аборигени – така и не са стигнали до този начин на препитание. Някои от достигналите го (например древните китайци) са го направили самостоятелно, докато други (включително и древните египтяни) са го усвоили от своите съседи. Но както ще видим по-нататък, производството нахрани е било и косвена предпоставка за появата на пушките, вирусите и стоманата. Затова и географските разлики във времето и пространството, в чиито рамки отделните народи са ставали земеделци и скотовъдци, обясняват до голяма степени контрастите между техните бъдещи съдби. Но преди да пристъпим към следващите шест глави, в които ще разгледаме въпросните географски различия, нека първо проследим основните насоки, в които сее развивало производството нахрани, за да стигнем и до онези преимущества, позволили на Писаро да плени Атауалпа, а на съплеменниците на Хърши – да ограбят тези на Леви (Фиг. 4.1). Първата насока е и най-директна: наличието на повече хранителни калории означава и повече хора. Само една малка част от дивите растения и животни са годни за консумиране от хора или пък си струват да бъдат улавяни и събирани. По една или друга причина повечето видове изобщо не попадат в категорията човешка храна, било защото са несмилаеми (като кората на дърветата, било защото са отровни (като пеперудата „монарх“ 13 или мухоморката, било защото са нискокалорични (като някои мекотели, трудни за счупване (като по-малките черупчести плодове) или за събиране (като ларвите на повечето насекоми) или просто са твърде опасен дивеч (като носорозите. В по-голямата си част биомасата, те. живата биологична материя на Земята, се състои от дървета и листа, повечето от които не са смилаеми за нашите стомаси. Когато е подбирали култивирал малкото ядивни растителни и животински видове, за да се превърнат те стечение навремето от 0,1 вот наличната биомаса на един акър земя, човекът сее сдобивали с много повече хранителни калории. В резултатна това същият този акър земя вече е можел да изхранва и много по-голям брой скотовъдци и земеделци обикновено от 10 до 100 пъти повече, отколкото ловци и събирачи. И тази сила – на брут- Изтегляне 6.09 Mb. Сподели с приятели:
|