Guns, germs, and steel

59 съпротивлявали срещу белите нашественици много по-дълго от всеки друг индиански народи са отстъпили едва след като белите правителства са предприели срещу тях мащабни военни операции през те и те години на XIX в. Днес ние трудно да приемем факта, че конкистадорите действително са имали смазващо военно превъзходство. В споменатата битка при Кахамарка 168 испанци разгромяват една 500 пъти по-голяма индианска армия, избивайки хиляди от противниците си, без те самите да изгубят и един войник. И тази ситуация сее повтаряла многократно – ако съдим по другите битки на Писаро синките, както и от разказите за завладяването на ацтекската държава от Кортес и много други кампании срещу коренните американци, било е нещо обичайно няколко десетки европейски кавалеристи да подложат на масова сеч десетки хиляди индианци. Например по времена похода, който Писаро предприема след смъртта на
Атауалпа от Кахамарка до Куско, столицата на инките, стават още четири такива битки – при Хауха, Вилкасуаман, Вилкаконго и Куско. И в тези битки са участвали съответно 80,
30, 110 и 40 испански кавалеристи, като срещу тях винаги са стояли десетки хиляди индианци. Тези победи едва ли могат да се обяснят само с помощта, която са оказали на испанците някои местни народи, или психологическото предимство, което завоевателите са получили в лицето на огнестрелните оръжия и конете, а още по-малко пък с често изтъквания от някои факт, че инките били помислили Писаро засвоя завърнал сена земята бог Виракоча. Вярно е, че още след първите си успехи и Писаро, и Кортес си спечелват съюзници сред местните жители. Но повечето от тях едва лиса щели да се съюзят с испанците, ако вече не са се били убедили – както се казвана свой гръб – в това, че съпротивата име безсмислена и е по-добре да се присламчат към най-вероятния победител. Невижданите дотогава коне, както и стоманените и огнестрелни оръжия несъмнено са взели ума на инките в Каха- марка, нов следващите битките вече не са били чак такава новост за индианските воини. След първоначалното си стъписване, в рамките на пет-шест години инките се вдигат надве отчаяни, масови и добре организирани въстания срещу испанците, но усилията имот- ново остават безрезултатни поради съкрушителното военно превъзходство на испанците. През XVIII в. пушката вече успява да измести меча като основно оръжие на европейските нашественици – не само срещу индианците, но и срещу други коренни жители. Например през 1808 г. един британски моряк, някой си Джон Савидж, пристигнал на Фиджи, екипиран с мускети, с които си е служел убийствено добре. И този човек с много подходящо име (Савидж = Дивак) успял еднолично да промени съотношението насилите в целия архипелаг. Сред многобройните му подвизи е и този Савидж доплавал с кануто си до някакво селце, наречено Касаво, заел позиция на по-малко от един пушечен изстрел от колибите, защитени единствено с ограда от колове, и започнал да отстрелва нищо неподозиращите жители на селото. Жертвите били толкова много, че оцелелите трупали телата им на купове, за да се скрият зад тях, а близкият поток почервенял от кръв. Уви, можем да посочим още безброй такива примери за ефекта на огнестрелните оръжия върху хорали- шени по една или друга причина от тях Само че при испанската победа над инките огнестрелните оръжия са играли второстепенна роля. Пушките по онова време (т.нар. аркебузи) са създавали доста проблеми сте- жестта и стрелковите си възможности, а и Писаро е разполагал само с десетина от тях. Те действително са оказвали осезателен психологически ефект – поне в случаите, когато са

60 успявали да произведат изстрел. Много по-важна роля са изиграли стоманените мечове, пики и кинжали, които са били достатъчно остри, за да пробождат безотказно тънките ризници на индианците. Сопите, които последните са размахвали, може ида са наранявали и насинявали испанците или конете им, но много рядко саги убивали. Стоманените брони, плетени ризници и най-вече шлемове обикновено са предлагали ефикасна защита от тези сопи, докато подплатените доспехи на индианците със сигурност не са можели да ги защитят от стоманените остриета. Огромното преимущество, което са давали конете на испанците, проличава особено ярко в разказите на очевидците. Кавалеристите са можели с лекота да надбягат индианските разузнавачи, преди последните да предупредят основните части след тях, а и винаги са можели да връхлетят и посекат своите пеши противници, независимо от техния брой. Шокът от вида на препускащия кон, неговата маневреност, силата на устрема му, а и височината му, която също е давала огромни преимущества на ездача, са били достатъчни, за да оставят пешите индианци почти напълно безпомощни на открито пространство. И този ефект не сее дължал само на ужаса, който са изпитвали противниците им, виждащи за първи път коне. По времена голямото въстание от 1536 г. инките вече са знаели как да се противопоставят най-добре на кавалеристите, като саги причаквали в тесни проходи и саги избивали в суматохата. Но подобно на всички пеши воини, инките никога не само- жели да отблъснат кавалерийска атака на открито поле. Когато Кисо Юпанки, най-способ- ният пълководец на инкския император Манко, наследника на Атауалпа, обсадил испанците в Лима през същата година и се опитал да щурмува града, само два кавалерийски ескадрона били достатъчни, за да разпръснат далеч по-многобройните индиански части в равнината, да убият още при първата схватка Кисо и неговия щаб ида обърнат в отстъпление цялата му армия. Друга подобна атака, този път осъществена от 26 конници, разпръснала войската на самия Манко, когато той обсадил Куско. Трансформацията на военното дело с въвеждането на конете е започнала с тяхното опитомяване около 4000 г. пр.Хр., в степите на север от Черно море. Конете са давали възможност на собствениците им да преодоляват далеч по-големи разстояния, да нападат изневиделица ида избягат преди противникът им да събере по-внушителни сили. Ролята, която са изиграли в Кахамарка, красноречиво показва достойнствата на това оръжие. И тоги е запазило в продължение на шест хилядолетия, до началото навие било прилагано с еднакъв успех на всички други континенти. Кавалерията доминира във военното дело чак до Първата световна война, когато настъпва и нейният залез. С оглед на тези преимущества, с които са разполагали испанците – коне и стомана срещу пеши противници, неразполагащи с метални оръжия, – едва ли трябва да ни изненадва фактът, че испанците най- редовно са печелили битките срещу далеч по-многобройни врагове.

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: