Guns, germs, and steel
Изтегляне 6.09 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Атомни навици - Джеймс Клиър - 4eti.me
| Защо Атауалпа сам е влязъл в капана? Днес, от дистанцията навремето, ни се струва най-малкото странно, че Атауалпа сее хванал на толкова елементарна клопка. Но не по- малко изненадани са останали и пленилите го испанци. В случая очевидно ключова роля е играла грамотността и тя е особено важна за намирането на окончателните обяснения. Първото, което се набива в очи, е това, че Атауалпа е бил много зле информиран за испанците, тяхната военна мощи намеренията им. Той е разчитал на откъслечна информация, извлечена главно от слухове и от разказите на един пратеник, прекарал два дни с Пи- саро, докато той още сее придвижвал по крайбрежната ивица. Този пратеник е видял хората на Писаро в най-незавидна светлина, затова е докладвал на императора, че това не са никакви воини, а кокошкари и той лично се наема да ги излови до един, стига да му дадат двеста индианци. Затова е обяснимо, че на Атауалпа изобщо нему е хрумвала мисълта, че испанците могат да му създадат и по-сериозни проблеми и дори да го атакуват без никакво предизвестие. В Новия свят грамотността сее ограничавала сред малки части от елита на някои индиански народи, живели на територията на днешно Мексико и околните земи, отстоящи много по̀ на север от инкската империя. Въпреки че завоюването на Панама (само на 600 мили от северните ѝ граници) е започнало още през 1510 г, явно никой в империята не е подозирал за съществуването на испанците до момента, в който Писаро за първи път стъпвана перуанска земя през 1527 г. Атауалпа е оставал в пълно неведение за испанските завоевания на най-могъщите и най-гъсто населени индиански общества в Централна Америка. Днес за нас е особено изненадващо не само поведението на Атауалпа преди идването му в Кахамарка, но и следващите му действия. Например той предлага онзи прословут откуп, воден от наивната вяра, че щом го плати, испанците ще го пуснати ще си тръгнат по живо, по здраво. Нямало е откъде да разбере, че хората на Писаро не са сбирщина кокошкари, а просто авангарда на една огромна военна мощ, вече поставила си за цел завоюването на неговите земи. И Атауалпа не е единственият, поддал сена тази фатална заблуда. Дори и след случилото се в Кахамарка братът на Франсиско Писаро, Ернандо, успява да прилъже по същия начин най-изтъкнатия военачалник на инките, Чалкучима, който също е предвождал огромна армия и също сам влиза в устата на звяра. И този погрешен ход на Чалкучима се оказва повратен момент, ускорили края на инкската съпротива – почти толкова важен, колкото и пленяването на самия Атауалпа. Императорът на ацтеките, Монтесума, допуска 63 още по-груба грешка, когато взема Кортес за завърналия се бог Кецалкоатъл и му разрешава да влезе с малкия си отряд в столицата Теночтитлан. Кортес моментално се възползва от ситуацията, пленява Монтесума и овладява града, след което слага ръка и на цялата империя. Казано най-просто, тези погрешни ходове на Атауалпа, Чалкучима, Монтесума и безброй други индиански лидери, изиграни от европейците, са се дължали на факта, че никой от тогавашните жители на Новия свят не е бил стъпвал в Стария, поради което те естествено не са разполагали и с никаква информация за испанците. Но дори да отчетем това обстоятелство, трудно ще избегнем извода, че Атауалпа е трябвало да бъде по-предпаз- лив. Това обаче е можело да стане само ако неговото общество е познавало и по-различни типове човешко поведение (или казано метафорично – потъмните страни на човешката природа. При идването сив Кахамарка Писаро също не е разполагал с кой знае каква информация за инките, освен малкото, което е чул от неколцината техни поданици, които е срещал при предишните си рейдове от 1527 и 1531 г. Нещо повече, той самият е бил неграмотен, но затова пък е бил член наедно грамотно общество. А от книгите испанците са узнавали за най-различни цивилизации, намиращи се далеч зад границите на Европа, да не говорим, чеса можели да се поучат от собствената ѝ хилядолетна история, изобилстваща с красноречиви примери Накъсо, грамотността е приобщила испанците към един огромен корпус от знания, свързани с човешкото поведение и история. Затова пък Атауалпа не само не е имал представа за самите испанци и личен опит от общуването със задморски нашественици, но дори не е бил чувал (камо ли пък чел) за инвазиите, на които вече са станали жертва някои други народи. Именно липсата на такъв опит е отчел Писаро, за да заложи и своя капани също тя е подтикнала Атауалпа да влезе в него. Итака, пленяването на Атауалпа онагледява целия набор от проксимални фактори, довели до европейската колонизация на Новия свята не обратното. Сред непосредствените причини за успеха на Писаро се нареждат военната технология (базирана на пушките, стоманените оръжия и конете, инфекциозните заболявания (ендемични за Евразия) и грамотността. Тоест заглавието на тази книга (За пушките, вирусите и стоманата) обобщава в себе си всички тези проксимални фактори, позволили на европейците да покоряват народите на другите континенти. Но същите фактори са действали и много преди някой да се заеме с промишленото производство на оръжия и стомана и съответно са довели до експанзията и на някои неевропейски народи, на което ще се спрем в следващите глави. Ала все още сме далеч от отговора на фундаменталния въпрос защо всички тези преимущества са се паднали на Европа, а не на Новия свят Защо инките не са успели да създадат огнестрелни оръжия и стоманени мечове Защо и те не са обяздили някои по- „страховити“ твари от рода на конете Защо не са пренасяли вируси, смъртоносни за европейците Защо не са строели кораби, годни за океански плавания Защо не са можели да черпят от съхранения хилядолетен опитна своите предци Тези въпроси вече не касаят проксималните фактори, разгледани в тази глава, а много по-дълбоки причини, на които ще се спрем в следващите две части на книгата. |