Guns, germs, and steel

78 гурни радиовъглеродни датировки. Датите, свързани с Китай са почти толкова ранни, докато данните от Източните щати ясно показват, че този процес е започнал там шест хилядолетия по-късно. Колкото до останалите шест кандидати, най-ранните сигурни дати не поставят под съмнение първенството на Югозападна Азия, но пък все още са твърде оскъдни, за да заявим със сигурност, че производството нахрани по тези земи е започнало след като вече сее появило в Югоизточна Азия и (ако е така) кога точно е станало това. Следващата група ареали включва тези, в които са били култивирани поне два вида местни растения (или животни, но самото производство нахрани е зависело най-вече от домашни растения (или животни, внесени от други места. И тези вносни продукти лесно могат да минати за основни, защото именно на тях сее основавало местното производство нахрани. Именно тяхната поява е позволила на местните жители да преминат към уседнал начин на живота след това да започнат да отглеждат и многоместни растителни или животински) видове, които дотогава са събирали (или ловували) инцидентно. Втри или четири от тези ареали пакетът от основни земеделски култури е бил внесен от Югоизточна Азия. Първият е Западна и Централна Европа, където производството нахрани е възникнало с пристигането на култивирани растения и животни от Югозападна Азия в периода между 6000 и 3500 г. пр.Хр., но след това е имало и такива (макът, а вероятно и овесът плюс още някои, които са били култивирани на местна почва. Дивият мак е виреел тогава само в крайбрежните части на западното Средиземноморие. Например при разкопките на поселищата на най-ранните земеделски общности в Източна Европа и Югозападна Азия не са открити макови семена – те се появяват за първи път в ранните земеделски поселища в Западна Европа. Затова пък дивите предци на повечето култивирани растения и животни в Югозападна Азия не се срещат в Западна Европа. Всичко това очевидно предполага извода, че производството нахрани в Западна Европа не е възникнало самостоятелно. Най-вероятно непосредствена причина за появата му са били посевите, внесени от Югозападна Азия. Появилите се впоследствие земеделски общности на този континент са култивирали и едноместно растение – макът, а след време тази нова култура сее разпространила и на изток. Друг ареал, където местната култивация най-вероятно е започнала след усвояването на основните близкоизточни земеделски култури, е долината нарека Инд. През седмото хилядолетие пр.Хр. първите земеделски общности тук са започнали да отглеждат пшеница, ечемик и някои други посеви, вече усвоени в Плодородния полумесец и пристигнали на тези места през Иран. Едва по-късно теса култивирали и някои местни видове като зебуто и сусама. Аналогичен е и случаят с Египет, където производството нахрани е започнало през шестото хилядолетие пр.Хр. с пристигането на посеви от Югозападна Азия, а след това местните земеделци са култивирали смокинята и един местен зеленчук, наричан чуфа. Същият модел най-вероятно важи и за Етиопия, където още в дълбока древност е започнало отглеждането на пшеница, ечемик и други близкоизточни култури. Древните етиопци също са култивирали и някои видове, срещащи се само по техните земи, като един от тях кафето) впоследствие сее разпространил по целия свят. Все още не знаем обаче кога точно са култивирали въпросните местни видове – преди или след пристигането на близкоизточните посеви.

79 Ето че възниква следният въпрос дали в тези (и още някои) ареали, където основните земеделски култури са били внесени от Близкия изток, местните ловци-събирачи просто са заимствали тези посеви от съседите си земеделци и впоследствие сами са се захванали със земеделие Или пък въпросните земеделски култури са донесени от нашественици- земеделци, които в тяхно лице са разполагали и с по-сигурни източници на храна, а това на свой редим е позволило да асимилират завареното население или пък да го избият и прогонят от неговите земи В Египет най-вероятно сее случило първото местните ловци-събирачи просто са включили в своя бит земеделието и скотовъдството, които са усвоили от близкоизточните си съседи, и постепенно са се отказали от дивите храни. Тоест възникването на производство нахрани на тези земи сее дължало на чужди земеделски култури и животни, но не и на чужди народи. Най-вероятно същото сее случило и по атлантическото крайбрежие на Европа, където местните ловци-събирачи в продължение на векове са усвоявали близкоизточните земеделски култури и животни. В Южна Африка местните ловци-събирачи – предците на днешните хои – са станали скотовъдци (но не и земеделци, след като са се сдобили с крави и овце от по̀ северните си съседи, които пък саги получили от Близкия изток. По подобен начини индианските ловци-събирачи в днешните Югозападни щати постепенно сами са станали земеделци, като са усвоявали земеделски култури от Мексико. Все още разполагаме с твърде оскъдни данни, за да твърдим, че производството нахрани в тези четири ареала от самото начало е било свързано и с култивирането на местни растения и животни. Нямаме данни и затова дали някогашните им жители са били изтласкани от нашественици. На другия край се нареждат регионите, в които производството нахрани със сигурност е започнало с неочакваното (и нежелано) пристигане на чужди народи с техните култивирани растения и животни. Поне затова разполагаме със сигурни данни, защото всички инвазии са били осъществени през модерната епоха от грамотни европейци, които са описали случилото се в безброй книги. Тези региони включват днешна Калифорния, северозападната тихоокеанска частна Северна Америка, аржентинските пампаси, Австралия и Сибир. Само допреди няколко века те все още са били обитавани от ловци-събирачи, в първите три случая – индианци, а в другите два – австралийски аборигени и местни сибирски народи. И тези ловци-събирачи са били избивани, заразявани, прогонвани и най-вече асимилирани от пристигащите европейски заселници (земеделци и скотовъдци, които са пренесли там родните си посеви, но след това не са култивирали никой от местните диви видове (с изключение на орехите макадамия в Австралия. Хоите, които новопристигналите в Южна Африка европейци са заварили, са били не само ловци-събирачи, но и скотовъдци, носа отглеждали само животни, не и растения. В резултат отново сее появило земеделие, зависещо изцяло отчужди култури, при което не са били култивирани местни видове и сее стигнало до огромни размествания на човешките популации. За финал можем да кажем, че същият модел – внезапна поява на производство нахрани, свързано с внесени от другаде посеви и мащабни промени в самите човешки популации – сее повтарял многократно в различни ареали през праисторическата епоха. При липсата на писмени свидетелства доказателствата за тези радикални промени трябва да се търсят в археологическите обекти или да се извличат от речниковия запасна съхранените езици.
Най-добре документираните случаи са тези, в които със сигурност може да се говори за

80 прогонване (или избиване) на завареното население, тъй като скелетите на новопристигналите хранопроизводители се различават значително от тези на ловците-събирачи, които теса изместили, а и защото първите са донесли на тези места не само култивирани растения и животни, но и керамиката. В следващите глави ще разгледаме два от най-типичните случаи „астронезийската“ експанзия, започнала от Южен Китай и обхванала Филипините и Индонезия (Глава XVII) и тази на банту в субекваториална Африка. Сходен е и случаят в Югоизточна и Централна Европа – налице е една внезапна поява на производството нахрани (зависещо от близкоизточни земеделски култури и домашни животни, а също и на грънчарството. Тази промяна вероятно е включвала и изместването на най-древните жители на Гърция и Германия от по-нови гърци и германци – по същия начин, както старото е отстъпвало пътна новото и във Филипините, Индонезия и субекваториална Африка. Само че в Европа разликите между скелетите на по-ранните ловци-събирачи и тези на изместилите ги земеделци не са толкова отчетливи, както в предните три ареала. А това означава, че тук смяната на популациите е протекла не толкова осезателно и директно. Нека обобщим казаното. Само в няколко ареала производството нахрани е възникнало самостоятелно, при това датите на появата му варират доста във времето. От тези ареали, играли ролята на ядра, ловците-събирачи, живели в някои съседни области, са възприели производството нахрани, а в други същите са били изместени от нахлулите там производители нахрани от ареалите-„ядра“, а това също е ставало в различни моменти от праисторията. Затова пък жителите на някои ареали никога не са усвоили или развили самостоятелно производство нахрани, независимо чеса живели в подходяща за целта естествена среда, и са продължили да бъдат ловци-събирачи чак до модерната епоха, когато модерният свят сее стоварил изневиделица върху тях. На свой ред жителите на онези ареали, първи стартирали в производството нахрани, са спечелили и сериозно начално предимство на пистата, водеща към пушките, вирусите и стоманата. Резултатът сее изразил в дълга поредица от сблъсъци между имащи и нямащи, белязали хода на световната история. Добре, но как да си обясним тези разлики във времето и пространството, както и в начините, по които е започнало производството нахрани Този въпрос, касаещи един от най-важните проблеми на праисторията, ще бъде обсъден в следващите пет глави.

81

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: