Guns, germs, and steel

103 благодарение на изкуствения подбор, осъществяван от хората. И вместо да ни занимава с галапагоските птици (с които обикновено го свързваме, Дарвин подхваща нещо съвсем друго – как фермерите били отглеждали най-различни сортове цариградско грозде Той пише В научните трудове, посветени на овощарството, често съм се натъквал на огромната изненада, с която техните автори реагират на невероятните умения на обикновените неуки градинари, защото те постигали изумителни резултати с толкова оскъдни материали. Всъщност изкуството име съвсем просто, а колкото до крайния резултат, той се постига почти несъзнателно. Това изкуство се състои в следното винаги да избираш за кул- тивация най-добре познатата разновидности да засяваш нейните семена, а ако случайно се появи още по-добра разновидност, да подбереш пък нейните семена и прочее в същия дух И тъкмо тези принципи на култивацията чрез изкуствен подбор все още ни служат като модел, помагащ ни да разберем най-добре и произхода на видовете чрез естествен подбор.

104
Глава VIII
Ябълки или индианци
Току-що видяхме как хората от някои региони са започнали да култивират диви растителни видове – една стъпка с непредвидими за момента последствия, касаещи не само собствения им начин на животно и мястото, което техните потомци са щели да заемат вис- торията. Нека сега се върнем на нашите въпроси Защо земеделието никога не е възникнало самостоятелно в някои плодородни и много подходящи за целта ареали като Калифорния, Европа, умерените зони на Австралия и субекваториална Африка Но да вземем и ареалите, в които то е възникнало самостоятелно – защо в някои от тях това е станало много по-рано, отколкото в другите В случая като чели от само себе си се налагат два противоположни отговора проблемът е в местните хора или пък в наличните диви растения. От една страна, почти всяка умерена (или тропическа) зона наземното кълбо, разполагаща с по-обилни водни запаси, предлага и достатъчен брой видове, подходящи за култивация. В такъв случай обяснението затова, че земеделието не е успяло да се развие в някоя от тези зони, би трябвало да е свързано с културните особености на нейните жители. От друга страна, ако не всички, то поне
някои от жителите на всеки по-голям ареал наземното кълбо биха проявили интерес към онзи тип експериментиране, което на свой ред би ги отвело и до култивацията. Тогава единствено липсата на подходящи растения би могла да обясни защо на някои места така и не се появило производство нахрани. Както ще видим в следващата глава, аналогичният проблем с опитомяването на едри бозайници се оказва много по-лесен за разрешаване, просто защото броят на тези видове е много по-малък в сравнение с растенията. Светът разполага едва с около 148 вида едри диви сухоземни бозайници (тревопасни и всеядни, които биха могли да се окажат кандидати за опитомяване. Ето защо ще е по-разумно да видим каква е наличността на едри бозайници в отделните региони и после да проверим дали пък липсата на домашни животни в някои региони не сее дължала по-скоро на липсата на подходящи диви бозайници, а не толкова на културните особености на местните хора. Този подход обаче би създал доста трудности при растенията просто поради техния брой – има около 200 000 вида в дивата природа, които и досега доминират в земната флора и са породили повечето ни земеделски култури. Едва ли можем да се надяваме, че ще обхванем абсолютно всички диви растения дори и в някой поограничен ареал като Калифорния, че ида пресметнем колко от тях са могли да бъдат култивирани. Но и този проблем си има разрешение, в което сега сами ще се уверим. Когато човек чуе, че има еди-колко си вида растения на Земята, естествено първата му реакция ще е следната ами щом са толкова много, значи всяка зона с по-благоприятен и по-мек климат би могла да излъчи и предостатъчно кандидати за култивация. След това обаче той ще трябва да отчете и тази подробност огромното мнозинство диви растения всъщност не са подходящи за култивация. Това са типични горски растения, които не дават ядивни плодове, а листата и корените им също не стават за ядене. Тоест от

105 тези 200 000 вида само няколко хиляди могат да се консумират от хора, но едва неколкос- тотин са били култивирани в една или друга степен. Но дори и тези неколкостотин не са еднакво хранителни – повечето имат скромен принос към нашата диета и сами по себе си едва ли биха могли да стимулират възхода на цивилизацията. Строго погледнато, най-стой- ностни са само една дузина, но пък те дават 80% от годишната реколта на модерния свят. И в тази шепа отличници житните са представени от пшеницата, царевицата, ечемика, ориза и соргото; бобовите – от соята кореноплодните (или грудковите) – от картофа, ма- ниоката и батата източниците на захар – от захарната тръстика и захарното цвеклов категорията на плодовете безспорен фаворит е бананът. Днес само житните предоставят повече от половината калории, консумирани от човешките популации. А при положение, че основните земеделски култури в света са толкова малко, а и всичките са култивирани още преди хилядолетия, вече не е толкова изненадващо, че немалко ареали в света всъщност не предлагат никакви диви растения, притежаващи нужния потенциал. А неуспехът ни в по-ново време да култивираме дори и един нов сорт, който да играе по-съществена роля в изхранването ни, подсказва, че древните най-вероятно са проучили всички що-годе полезни диви растения и още тогава са култивирали онези, които си е струвало. Затова пък някои неуспехи на човечеството да култивира диви растения не се поддават толкова лесно на обяснение. Най-фрапиращите случаи са свързани с растения, които са били култивирани в един ареал, но не и в другите. Това ще рече, че човек никога няма гаранции, че дадено диво растение може да се превърне в полезна земеделска култура, което пъкни кара да си зададем и следния въпрос защо определени диви видове не са били култивирани в определени ареали Подобен озадачаващи същевременно типичен примерни предлага Африка. Такова важно житно растение като соргото е било култивирано още в древен Сахел, те. малко по̀ на юг от Сахара. Среща се в диво състояние във всички по-южни части на континента, нов най-южната никога не е било култивирано (както впрочем и никое друго растение) до появата на целия пакет от земеделски култури, който земеделците банту (живели на север от екватора) са пренесли в тези зони преди около две хилядолетия. Итака, защо коренните жители на Южна Африка не са култивирали сами соргото?… Също толкова озадачаващ е и неуспехът на хората да култивират дивия лен в Западна Европа и Северна Африка или пък пшеницата айнкорн в южната частна Балканите. Наистина, защо При положение, че тези две растения са били сред първите осем земеделски култури на Плодородния полумесец, те би трябвало да саи най-лесни за култивиране. Дано навсякъде другаде саги усвоили едва след като там е пристигнал пакетът с посеви от Близкия изток. Защо хората там вече не са били пристъпили – по свое усмотрение – към култивацията им Но не по-малко озадачаващо е и случилото се в самия Плодороден полумесец и четирите най-ранни плодни култури имат диви аналози, срещащи се в зони, доста отдалечени от източното Средиземноморие, където за първи път са били култивирани маслината, лозата и смокинята са виреели доста по̀ на запад в днешна Италия, Испания и Северозападна Африка, а финиковата палма – в цяла Северна Африка и Арабския полуостров. Тези четирите очевидно са били и най-лесни за култивиране от всички диви плодни растения. Защо тогава хората извън Плодородния полумесец не са успели да ги култивират и са започнали да ги отглеждат едва след като саги получили наготово от Източното Средиземноморие

106 Други и още поозадачаващи примери касаят дивите видове, които не са били култивирани в ареали, където производството нахрани не е възникнало спонтанно, въпреки че въпросните видове са имали близки родственици, култивирани навсякъде другаде. Например маслиненото дърво Olea europea е било култивирано в източното Средиземноморие. Добре, но има още поне 40 вида оливи в тропическа и Южна Африка, Южна Азия и Южна Австралия, някои от които тясно свързани с тази Olea europea, а никоя от тях не е била култивирана. По същия начин, ако един вид дива ябълка и един вид дива лоза са били култивирани в Евразия, то с много от техните родственици в Северна Америка това никога не сее случило – някои от тях бяха хибридизирани едва през модерната епоха с техни евразийски аналози. Защо коренните американци сами не са култивирали тези очевидно полезни ябълки и лози Можем да продължаваме до безкрайност с подобни примери. Но това крие и една коварна уловка всъщност създаването на земеделски култури не се свежда само до това – ловците-събирачи да култивират едно отделно растение, а във всяко друго отношение да останат верни на своя номадски бит. Да си представим, че тези северноамерикански диви ябълки действително се бяха превърнали в страхотна земеделска култура. За целта е било достатъчно някогашните северноамериканци да уседнати да ги култивират. Само че тези индианци не са били склонни да се откажат от номадския си бити да заживеят в села (което би означавало, че могат веднага да започнат да си правят и ябълкови градини) просто защото не са разполагали с достатъчно други диви растения и животни, подходящи за кул- тивация, което пък би могло да оправдае и промяната им в начина на живот. В такъв случай не ели редно да отчитаме и потенциала на местната флора за култива- ция? И дали при тези северноамериканци, които, видите ли, не са успели да култивират дори ябълките, проблемът не сее свеждал до следната дилема – индианци или ябълки За да отговорим на този въпрос, сега ще сравним три региона, превърнали се в центрове на самостоятелно развиващото се земеделие, които заемат срещуположни точки наземното кълбо. Вече стана дума, че единият от тях, Плодородният полумесец, е може би най- ранният център на производство нахрани в света, както и мястото, където са се появили част от днешните най-важни земеделски култури и почти всички по-важни домашни животни. Другите два, Нова Гвинея и източната частна днешните Съединени щати, могат да се похвалят, чеса култивирали някои местни диви видове, но постигнатото не сее отличавало с особено разнообразие (само една от тези култури е играла по-съществена роля в световното земеделие, в резултатна което и полученият пакет отхрани не е успял да стимулира някакво по-интензивно развитие на човешката технология и политическа организация, както е станало в Плодородния полумесец. И едва след като направим това сравнение, можем вече да зададем и въпроса дали флората и естествената среда в Плодородния полумесец са имали някакви очевидни предимства пред Нова Гвинея и източната частна днешните Съединени щати Един от основоположните факти в човешката история, това е важната роля, която още в дълбока древност е играла една част от Югозападна Азия, наричана Плодородния полумесец (заради формата на картографското ѝ изображение – вж. Фигура 8.1). По всичко изглежда, че именно в този ареал е протекла най-рано една верига от еволюционни процеси, обхващаща появата на градове, писменост, империи и пр., или онова, което (за доброили зло) определяме като цивилизация. Въпросната верига от процеси, на свой ред стимулирани от такива фактори като гъстотата на населението и складирането на хранителни излишъци, позволяващо и изхранването на хора, специализирани в други дейности освен земеделието, е станала възможна само благодарение на възникналото по тези места производство нахрани (под формата на култивация на растения и опитомяване на животни. Тоест производството нахрани е и първото от нововъведенията, реализирани в Плодородния полумесец. Така че ако искаме да разберем генезиса на модерния свят, ние първо трябва да намерим отговорна този въпрос защо култивираните растения и опитомените животни на Плодородния полумесец са му позволили да направи такъв стремителен старт Защо са му дали толкова отчетливо начално предимство

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: