Guns, germs, and steel
Изтегляне 6.09 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Атомни навици - Джеймс Клиър - 4eti.me
| annuut/chinense и тиквата Cucurbita pepo. Тези следи от многобройни и самостоятелно протекли култивации също свидетелстват забавното разпространение на културните растения в Америка по оста север-юг. И тъй като Африка и двете Америки саи най-големите земни маси с такава осова ориентация, дифузията на земеделски култури е била най-бавна именно там. В някои други части на света също се наблюдава подобно явление, но то не е играло толкова съществена роля. Това важи например за мудното темпо, с което посевите от долината нарека Инд (дн. Пакистан) са стигнали до Южна Индия или тези от Южен Китай до Малайския полуостров, да не говорим, че тропическите култури от Индонезия и Нова Гвинея така и не са успели през праисторическата епоха да достигнат Югозападна и Югоизточна Австралия. Тези два рога на австралийския континент днес саи негови житници, но се намират на повече отмили южно от екватора. Затова тези толкова плодородни почви е трябвало да изчакат пристигането на европейските културни растения, пригодени към по-хладен климат, за да се превърнат в наистина цветущи земеделски региони. Аз лично живея на ширина, която се открива само с един бегъл поглед върху картата, а това е един много важен фактор, определящ климата, условията за земеделие и темпото на разпространение на производството нахрани. Разбира се, географската ширина не е единственият решаващ фактор – разположените на една и съща ширина земи далеч невинаги саи с еднакъв климат (макари продължителността на деня по необходимост да съвпада. Топографските и екологичните бариери, които на някои континенти са били по-лесно преодолими в сравнение с други, са създали доста съществени локални препятствия пред въпросната дифузия. Например циркулирането на насаждения между американския Югозапад и Югоизток е било изключително бавно и селективно, въпреки че и двата региона сана една и съща географска ширина. Причината е в разположените между тях тексаски равнини и прерии, които са били прекалено сухи и неподходящи за земеделие. Аналогичен пример откриваме и в Евразия – това е източната граница на месопотамските култури, които безпроблемно са се разпространили на запад до Атлантическия океани на изток до долината на Инд, но не са могли да продължат по-нататък в Индийския полуостров, тъй като смяната на предимно зимните валежи с предимно летни сериозно е забавила развитието на земеделието в равнината край Ганг, тъй като сее наложило създаването на нови насаждения и технологии. Отстоящите още по̀ на изток умерени зони на Китай са били изолирани от Западна Евразия с подобни климатични бариери, включващи централноазиатските пустини, Тибетското плато и Хималаите. Ето защо първоначалното развитие на древнокитайското земеделие е протекло независимо от Плодородния полумесец (разположен насъщата ширина) и е довело до появата на съвършено различни земеделски култури. Но и тези доста внушителни препятствия са станали поне частично преодолими през II хилядолетие пр.Хр., когато пшеницата, ечемикът и конете от Западна Азия най-сетне са стигнали и до Китай. По същия начини един евентуален преход отмили от северна юг е създавал различни препятствия в зависимост от специфичните местни условия. Производството нахрани от Плодородния полумесец е преодоляло същото разстояние на югозапад, за да стигне до Етиопия, а това на земеделците банту бързо сее разпространило от района на Големите езера до Натал, защото и в двата случая междинните зони са имали подобни 154 дъждовни сезони и са били подходящи за земеделие. Затова пък индонезийските насаждения на практика не са имали никаква възможност да стигнати до Югозападна Австралия поради обширните пустинни зони, като същият фактор е забавили преодоляването на много по-късото разстояние от Мексико до американския Югозапад и Югоизток. Липсата на високи платана юг от Гватемала и изключително тясната ивица суша на Централна Америка (особено в Панама) са изиграли също толкова важна роля, колкото и различната географска ширина, и са възпрепятствали обмена на земеделски култури и домашни животни между Кордилерите и Андите. Континенталните разлики в осовата ориентация са се отразили не само на разпространението на производството нахрани, но и на това на други технологични нововъведения. Например колелото, изобретено около 3000 г. пр.Хр. вили в близост до) Плодородния полумесец, сее разпространило само след няколко века на запад и на изток в по-голямата частна Евразия, докато неговият аналог, създаден самостоятелно в Мезоамерика още през праисторическата епоха, никога не е стигнал до Андите. По същия начини основните принципи на азбучното писмо, възникнало в западната частна Плодородния полумесец към 1500 г. пр.Хр. само заедно хилядолетие са се разпространили на запад до Картаген и на изток до Индийския полуостровно мезоамериканските писмени системи, създадени още в праисторическата епоха и процъфтявали в продължение надве хилядолетия, така и не са били пренесени в Андите. Естествено, колелото и писмеността нямат пряка връзка с географската ширина и продължителността на деня, както е при земеделските насаждения. В случая връзките са косвени, осъществявани най-вече чрез самите системи за производство нахрани и техните последствия. Първите колелета са били просто части на волските каруци, използвани за пренасяне на земеделската продукция. Писмеността на първо време е била достояние само на местните елити, живеещи (както се казвана гърба на селяните-производители нахрани и е обслужвало специфичните целина тези далеч по-сложни в икономическо и социално отношение общества (например дворцовата пропаганда, циркулацията на стоки и документацията на тогавашната администрация. Общо взето обществата, ангажирани с интензивен обменна насаждения, добитък и технологии, свързани непосредствено с производството нахрани, са били по-склонни и към обмен от по-друго естество. Патриотичната песен America the Beautiful описва нашите безбрежни небеса и „кехли- барени житни класове, разпрострели се между два сияйни океана. Всъщност в случая географските реалности са напълно игнорирани. Както в Африка, така и в Америка разпространението на местни насаждения и домашни животни е било забавено именно от ограничената небесна шири екологичните бариери. В тези части на света никога не са потичали реки от жито, за да стигнат от Атлантическия до Тихия океан или от Канада до Патагония, или пък от Египет до Южна Африка, независимо че по същото време „кехли- барените класове вече са били изпълнили цялата площ от Атлантическия до Тихия океан под безбрежните небеса на Евразия. По-бързото разпространение на евразийското земеделие (в сравнение с това на коренните американци и субсахарските африканци) сее оказало един извънредно важен фактор – на който ще се спрем по-обстойно в следващата частна тази книга – и при далеч по-бързото разпространение на евразийските писмени системи, технологии и империи. 155 Изтъкването на всички тези различия нямаше за цел да покаже, че наличието нашироко разпространени земеделски култури е нещо само по себе си достойно за похвала или че първите евразийски земеделци са притежавали и някакви по-висши качества в сравнение с останалите си събратя по земното кълбо. Те чисто и просто са следствия от различната осова ориентация на Евразия, двете Америки и Африка. И отново около тези оси сее въртял и по-нататъшният развойна човешката история |