Guns, germs, and steel

183 стващия език, които обаче не са се прескачали в този, от който са заимствали. Този проблем е бил решаван по най-различни начини – с използването на условни комбинации от два или повече знака (като английското th, на което в гръцката и руническата писменост е отговарял само един знак с добавянето на по-малък диакритичен знак към вече съществуваща буква (от рода на испанската тилда вили немския умлаут в ö, цели рояци от които танцуват около буквите в полската или турската азбука с кооптирането на знаци, от които заимстващият език не е изпитвал особена нужда (както чехите са рециклирали латинското
c, за да намерят визуален изразна фонемата ц) или просто чрез създаването на нови букви което нашите средновековни предци са постигнали в лицето на j, u и w). Латиницата се явява краен продукт на една дълга серия от постъпателни копирания и прекопирания. Но самата идея за буквено писмо по всяка вероятност сее родила само веднъж в цялата човешка история – сред семитите, живели през II хилядолетие пр.Хр. в областта между днешна Сирия и Синайския полуостров. Тоест прототипът на всички онези стотици азбуки, с които си служим днес или са ни познати от историята, е точно тази древ- носемитска азбука. В отделни случаи (както с ирландския огам) това е ставало по пътя на идейната дифузия, нов повечето чрез прекопиране и модифициране на вече утвърдени форми. Тази еволюция на писмеността в азбука може да бъде проследена още при египетските йероглифи, които са включвали и набор от 24 знака за те египетски съгласни. Египтяните обаче никога не са направили логичната (за нас) следваща стъпка да разкарат всички тези логограми, ключове и знаци за двойни или тройни съгласни ида преминат изцяло към консонантна азбука. Някъде към 1700 г. пр.Хр. семитите, които са си имали вземане-да- ване с египтяни и йероглифи, са започнали да експериментират в тази насока. Ограничаването наброя на знаците, за да останат единствено тези за отделните съгласни, е било само първата от онези преломни иновации, които отличават азбуките от останалите писмени системи. Второто, което е трябвало да улесни потребителите при наизустяването на азбуката е било разполагането на самите букви в строго определена последователности даването им на лесно запомнящи се имена (от типа на а, бе, це, де и т.н.). Но семитските са носели и определен смисъл на съответните езици, тъй като това са били думи за добре познати реалии (’алеф = бик, бет = къща, гимел = камила, далет = врата и прочее в същия дух. И тези семитски слова са били свързани „акрофонично“ със семитските съгласни, които са обозначавали. С други думи, първата фонема вимето на дадения обект е отговаряла и на буквата, носеща същото име (’а, б, г, д и т.н.). Наред с това най- ранните форми на семитските букви явно са били просто рисунки на въпросните обекти. Всички тези специфични особености са улеснявали неимоверно запаметяването на формите, имената и последователността на знаците в семитското буквено писмо. Повечето съвременни азбуки, включително и нашата, са успели да съхранят – с някои незначителни модификации – първоначалната последователност (а в случая с гръцката – дори и първоначалните имена на буквите алфа, бета, гама, делта и т.н.) в продължение на повече от три хилядолетия. Една от тези модификации, която читателят би трябвало вече да е забелязал, се състои в това, че на мястото на семитското и гръцкото г е дошло латинското (и английско) c, но римляните са се реванширали, като са сложили едно чисто ново g на сегашната му позиция.

184 Третото и на практика последно нововъведение, довело и до съвременните азбуки, е било свързано с гласните. Още в зората на семитската писменост са започнали експерименти с методите за изписване на гласните, като са добавяли по-малки допълнителни букви за означаване на избрани гласни или пък точки, линии или ченгелчета, които са изпъстряли пространството около консонантните знаци. През VIII в. пр.Хр. гърците станали първия народ, започнал системно да обозначава всички гласни с букви от същия тип, използвани за съгласните. Елините извлекли формите на буквите засвоите гласни α, ε, η, ι и
ο от пет букви, използвани във финикийската азбука за означаване на съгласни, които липсвали в гръцкия език. Една от линиите на прекопиране и еволюционни модификации, тръгнала от тези най- ранни семитски писмена, е преминала през първите арабски системи, за да стигне и до съвременната етиопска азбука. Друга и далеч по-важна е еволюирала през арабицата, използвана в официалната документация на Персийската империя, в сегашните арабска, еврейска, индийска и югоизточноазиатска азбуки. Но най-позната на европейския и американския читател е линията, тръгнала от финикийците, за да стигне през VIII в. пр.Хр. до гърците, а след това до етруските (в рамките насъщото столетие, а през следващото – и до римляните, чиято азбука с леки модификации е същата, на която е отпечатана и тази книга. Тъй като разполагали с едно огромно преимущество – да съчетават прецизността с простотата – днес азбуките са възприети в повечето части на модерния свят. Прекопирането на оригинала и модификацията му може ида са най-прекият начин за предаване на технологии, но тази опция далеч невинаги е била на разположение на потребителя. Оригиналите могат да бъдат и строго секретни или просто неразгадаеми за онези, които не са запознати със самата технология. Думите могат ида загатват за някое изобретение, направено в далечни земи, но детайлите да останат забулени в тайна. Възможно е ида се знае само основната идея някой е постигнал нещо по някакъв начин. Но дори и тази оскъдна информация е достатъчна да вдъхнови другите да открият свой път до същия резултат. Един особено впечатляващ пример от историята на писмеността е слоговата (или бук- вено-сричкова) азбука, създадена в Арканзас около 1820 г. от един индианец от племето чероки, на име Секвоя, и съобразена със спецификата на черокския език. Въпросният Секвоя забелязал, че белите драскат някакви си заврънкулки на хартия и явно имат огромна полза от тях, тъй като те им помагат да запишат, а при нужда ида повторят някоя по-дълга реч. Само че детайлите си оставали мистерия за него, тъй като, подобно на повечето си съплеменници (дог, Секвоя бил неграмотен и не можел нито да говори, нито да четена английски. И тъй като бил ковач взел, че измислил своя счетоводна система, за да си води сметка за борчовете на своите клиенти. За целта правел семпла рисунка на всеки клиент, към която добавял кръгчета и чертички, за да не забравя броя на монетите, които той му дължал. Някъде към 1810 г. на Секвоя му хрумнало да създаде цяла система за писане на черок- ски език. Отново започнал с рисунки, но скоро се отказал от тях, защото му се сторили твърде сложни, а и изискващи определени художествени умения, които далеч не всички от съплеменниците му притежавали. Следващата му стъпка била да измисли отделни знаци

185 за всяка думано пак не бил удовлетворен от резултата, тъй като създавал хиляди знаци, а те все не стигали. В един момент човекът си дал сметка, че думите са изградени от разни простички комбинации отзвуци, които се повтарят в различните думи – тоест това, което ние бихме нарекли срички. На първо време създал 200 сричкови означения, но постепенно ги свел на
85, в повечето случаи за комбинации от една съгласна и една гласна. Един от източниците за самите знаци бил английската читанка, връчена му от един учител, от която щедро черпел идеи за формата на буквите. Двайсетина от черокските слогови знаци са заимствани директно от буквите на английската азбука, макари, разбира се, с напълно променено значение (впрочем Секвоя така и не се научил да четена английски. Например харесал си английските D, R, h и b, за да представят съответно черокските срички а–, е–, си– и ни–, а за цифрата 4 преценил, че е най-подходяща за се–. Дотук копирал, но измисляли други знаци, като модифицирал формата на английските например, съответно за сричките йу–, са– и на–. Някои пък били плодна собствената му инвенция – като съответно за хо–, ли– и ну–. Слоговата азбука на Секвоя получила високо признание сред професионалните лингвисти, тъй като се оказала много подходяща за черокския език и лесна за запомняне. Скоро грамотността сред чероките достигнала почти 100%, хората си купили печатарска преса, отлели буквите на Секвоя и започнали да печатат книги и вестници.

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: