Guns, germs, and steel

265 В единия край са ханю и родствените му, съставящи китайската подгрупа на синотибет- ското езиково семейство и разсеяни по цялата площ от Северен до Южен Китай. Човек може да обходи цялата страна от север до юг, те. от Манджурия до залива Тонкин, и през цялото време да пребивавана територия, заемана от хора, за които някой от тези китайски езици е и роден. Разпространението на останалите три семейства е по-фрагмен- тарно – най-често става дума за малки етнически острови, заобиколени от морета от други етноси, говорещи китайски (или други) езици. Особено фрагментарно е разпределението на езиковото семейство мяо-яо (или хмонг- миен), обхващащо шест милиона души, говорещи напет различни езика и носещи такива колоритни имена като червени мяо, бели (или раирани) мяо, черни мяо, зелени (или сини) мяо и, за разнообразие, яо. Мяоговорещите живеят в десетки анклави, винаги обкръжени от представители на други езикови семейства и разсеяни на площ от 500 000 кв. мили, от Южен Китай до Тайланд. Над 100 000 мяоговорещи (бежанци от Виетнам) са пренесли своите езици и в Съединените щати, където са по-известни под алтернативното си наименование хмонг. Друга също така фрагментарно е и австроазиатското семейство, чиито най-разпростра- нени езици са виетнамският и камбоджанският. те милиона говорещи австроазиатски езици са се разселили от Виетнам до Малайския полуостровна юга на запад – до Северна Индия. Последното езиково семейство в Китай е тай-кадай (в което влизат също тай и лао), а те милиона, които говорят на тези езици, са се разселили от Южен Китай до Южен Тайланд, а на запад – до Мианмар (Фигура 16.2). Естествено, трудно бихме обяснили тази фрагментарност на езиците от мяо-яо с това, че някой праисторически хеликоптер е сновал над континента и ги е пускал, където му падне.
По-скоро можем да предположим, че тези езици някога са били много по-солидно представени, аса се превърнали в анклави вследствие на експанзията (или асимилацията, провеждана от хората, говорещи на други езици, които нерядко са убеждавали (или принуждавали) мяо-яо да се откажат от майчиния си език. Впрочем този процес на езикова фраг- ментация е протекъл през последните две хиляди и петстотин години и е добре документиран исторически. Предците на днешните тайци, лаосци и бирманци до един са дошли от Южен Китай. Тоест теса емигрирали в сегашните си територии през историческата епоха, като последователно са претопявали потомците от предишни човешки миграции. Сино- езичните са били особено усърдни в изместването и асимилирането на другите етнически групи, към които са се отнасяли с пренебрежение, защото саги смятали за примитивни и изостанали. Хрониките от времената на династия Джоу (1100–221 г. пр.Хр.) описват тъкмо покоряването и асимилирането на много такива некитайски народи от държави, в които са се говорели китайски езици.

266
Фигура 16.2. Днешните политически граници в Източна и Югоизточна Азия (които
биха ни помогнали да осмислим разпространението на отделните езикови семейства,
представени на Фигура 16.1).

267 Можем да разсъждаваме в няколко насоки, ако целта ние да реконструираме езиковата карта на Източна Азия отпреди няколко хилядолетия. Първо, да проследим в обратен ред езиковите експанзии от последните няколко хилядолетия, за които разполагаме с надеждни исторически свидетелства. Второ, да приемем, че всяка съвременна страна, в която се говори само един език (или група сродни езици) и заема по-обширна територия е и едно свидетелство за някаква сравнително скорошна географска експанзия на съответната езикова група, която обаче не е разполагала и с достатъчно много историческо време, за да се диференцирана повече езици. Трето, по същата логика можем да приемем също, че всяка страна, в която се наблюдава по-голямо езиково разнообразие, нов рамките наедно и също езиково семейство, отстои и на по-близко разстояние от първоначалния център на разпространение на въпросното езиково семейство. Ако приложим тези три начина, за да върнем назад езиковия часовник, ще стигнем до следните изводи 1) Северен Китай първоначално е бил заселен отговорещи китайски и други синотибетски езици 2) отделни части на Южен Китай са били заемани в различни епохи отговорещи мяо-яо, австроазиатски и тай-кадайски езици 3) говорещите синоти- бетски езици са успели да изместят в повечето случаи другоезичните в Южен Китай. Явно още по-драстични езикови размествания са станали в тропическа Югоизточна Азия, отстояща на юг от днешен Китай – тоест в Тайланд, Мианмар, Лаос, Камбоджа, Виетнам и Малайския полуостров. Каквито и езици да са били говорени някога там, вече напълно са изчезнали, защото всички съвременни езици, говорени в тези страни, са езици на нашественици от по-нови времена, предимно от Южен Китай, нов някои случаи и от Индонезия. Фактът, че езиците мяо-яо вече са със затихващи функции, ни дава основание да предположим, че някога Южен Китай е приютявали други езикови семейства (освен мяо-яо, ав- строазиатското и тай-кадай), но от тях днес не са запазени никакви следи. Най-вероятно сред тях е попадало и австронезийското езиково семейство – към което принадлежат всички филипински и полинезийски езици, – но то е изчезнало безвъзвратно в самия Китай и ако днес знаем нещо за него, то е само защото хората, говорили на тези езици, са се прехвърлили на тихоокеанските острови и са успели да оцелеят там. Тези размествания на езиковите пластове в Източна Азия ни подсещат за разпространението на европейските езици и по-специално на английския и испанския в Новия свят, в който някога е имало над хиляда индиански езици. От по-новата си история знаем, че английският не е изместил говорените в днешните Щати индиански езици само защото е звучал по-мелодично за индианските уши. Всъщност зад това изместване се крият някои доста нелицеприятни действия на англоговорещите имигранти, в резултатна които повечето индианци са намерили смъртта си – било в открити сражения, било от новодошлите чуждоземни болести, а оцелелите са били принудени да приемат английския, тъй като това е бил езикът на новото мнозинство. Непосредствените причини за тази езикова замяна са преимуществата, с които европейските нашественици са разполагали пред коренните американци по отношение на технологията и политическата организация, а те пък в крайна сметка са се дължали на рано появилото се производство нахрани в техните общества. Подобен процес е протекъл и сред австралийските аборигени, чиито езици са били изместени от английския, а също и сред пигмеите и койсаните от субекваториална Африка, чиито езици пък са били изместени от тези на банту.

268 Колкото до езиковите размествания в Източна Азия, тук възниква следният въпрос кое е дало възможност на синотибетските езици да се разпространят от Северен до Южен Китай, а на австроазиатските и останалите коренни езици от Южен Китай да се прехвърлят в тропиците на Югоизточна Азия В случая ще трябва да извикаме на помощ археологията, която единствена може да ни предостави нужните данни за технологическите, политическите и агрокултурните преимущества, с които някои азиатци очевидно са разполагали пред останалите жители на континента. Както и навсякъде другаде по света, археологическите данни от Източна Азия, отразяващи по-голямата част от човешката история, са свързани най-вече с останките от поселища на ловци-събирачи, които са използвали груби нешлифовани каменни сечива и не са познавали керамиката. Първите свидетелства за появата на нещо по-различно в Източна Азия идват от Китай, където останките от култивирани растения, кости на домашни животни, керамика и полирани каменни сечива ни отпращат към 7500 г. пр.Хр. – тоест едно хилядолетие след началото на неолита и появата на производство нахрани в Плодородния полумесец. Но тъй като археологическите данни от предното хилядолетие са твърде оскъдни, поне за момента не можем да преценим със сигурност дали възникването на производство нахрани в Китай е съвпаднало с аналогичния процес в Плодородния полумесец или това е станало по-късно (да не говорим, че би могло дори да го е предхождало във времето. Но поне едно можем да кажем със сигурност Китай е сред първите средища в света, където е започнал процесът на растителната и животинска доместикация. Възможно е Китай да е включвал две, а дори и повече средища, където производството нахрани да е възникнало самостоятелно. Вече споменах за екологическите различия между сухия и хладен север и влажния и горещ юг. Но подобни различия се наблюдават и на една и съща географска ширина – например между крайбрежните низини и хълмистите равнини във вътрешността на страната. Във всички тези доста различаващи се околни среди са виреели и доста различни растения, което пък подсказва, че бъдещите фермери не са били поставени в равни условия. Всъщност най-ранните идентифицирани културни растения в Северен Китай са две разновидности на просото, пригодени към по-сухи почви, докато в Южен Китай тази роля е изпълнявал оризът. Това вече ни дава достатъчно основания да говорим за наличието на поне два центъра (северен и южен) на земеделска дейност. Археологическите обектив Китай, където са регистрирани и най-ранните следи от такава дейност, съдържат също и кости на домашни животни прасета, кучета и кокошки. Постепенно към тези доместикати са се добавили и много други. От четирикраките като чели най-важен е бил биволът (като впрегатно животно, след когото са се нареждали копринените буби, патиците и гъските. Известните ни по-късно култивирани растения включват соята, конопа, цитрусовите плодове, прасковите, кайсиите и крушите. А и вече добре познатата ни континентална осна Евразия е позволявала на (някои от тези) доместикати да пристигат не само от западно и от изток, и стечение навремето да си извоюват трайни позиции в Китай, които запазват и до днес. Ако говорим за някакъв по-значим западен принос към древнокитайската икономика, то това са най-вече пшеницата и ечемикът, както и кравите и конете, а в по-малка степен овцете и козите.

269 Както навсякъде по света, така и в Китай производството нахрани постепенно е довело и до онези характерни белези на цивилизацията, които обсъдихме в Глави XI-XIV. Обработката на бронз, в която Китай несъмнено е заемал водещи позиции, започва още през
III хилядолетие преди Христа и впоследствие довежда до най-ранната стоманодобивна промишленост в света (VI в. пр.Хр.). През следващите хиляда и петстотин се наблюдава и онзи разцвет на китайски технологически нововъведения, за който стана дума в Глава
XIII – ще споменем само хартията, компаса, ръчната количка и барута. Но още през III хилядолетие пр.Хр. се появяват укрепени градове с некрополи, в които фрапиращата разлика между луксозни гробници и скромни гробове свидетелства за нововъзникващите класови различия. За появата на стратифицирани общества, чиито лидери са можели вече да ангажират впечатляващо количество трудова сила, свидетелстват и огромните защитни стени, импозантните дворци, а далеч не на последно място и Големият канал (най-дългият в света – близо 1000 мили, свързвал Северен и Южен Китай. Най-сигурните данни за наличието на писменост ни отпращат към II хилядолетие пр.Хр., но не е изключено тя да е възникнала по-рано. Археологическите данни за нарояващите се китайски градове и държави, подкрепяни и от най-ранните запазени исторически хроники, ни отвеждат до династия Джоу (утвърдила се около 2000 г. пр.Хр.). Колкото до онзи доста по-неприятен страничен продукт на производството нахрани заразните болести, – все още не можем да кажем в коя точно частна Стария свят са били усетени и най-ранните симптоми. Ако съдим обаче по европейските хроники от Римската епоха и Средновековието, бубонната чума и едрата шарка явно са дошли от изток, което подсказва, че произходът на тези вируси най-вероятно е китайски или поне източноазиат- ски. Много вероятно е инфлуенцата (предаваща се от свинете) да е възникнала също в Китай, тъй като именно там свинете най-рано са се превърнали в икономически фактор. Мащабите на Китай и екологическото му разнообразие са стимулирали и появата на многоместни култури, различаващи се – поне според археолозите – по своята керамика и артефакти. Още през IV хилядолетие пр.Хр. тези локални култури са започнали да се разширяват и в географски план, да си взаимодействат, да се конкурират ида се сливат. По същия начин, както обменът на доместикати между екологическо различни региони е обогатявал китайското производство нахрани, така и обменът между различни (в културно отношение) региони е стимулирал не само развитието на китайската култура и технология, но и все по-яростната конкуренция между воюващите етнархии, довела и до появата на много по-големи и централизирани държави (вж. Глава XIV). Разликите между Северен и Южен Китай може ида са забавяли разпространението на земеделските култури, но те никога не са били чак такива сериозни препятствия, както в двете Америки и Африка, първо, защото въпросните разстояния там са били по-малки и второ, защото Китай не е разделен от пустиня (като Африка и Северно Мексико) или от някой тесен провлак от типа на Панамския. Затова пък Китай е разполагал с големи реки на север – Жълтата, или Хуанхъ, а на юг – Яндзъ, които са стимулирали дифузията на земеделски култури и технологии между океанското крайбрежие и вътрешността на континента, а и самото му разположение (по хоризонталата изток-запад) и сравнително непресеченият терен (позволил впоследствие и сливането на тези две речни системи чрез канали) са улеснявали контактите между Севера и Юга. Всички тези географски фактори са способствали за ранното културно и политическо обединение на Китай, докато Европа,

270 която, както знаем, разполага с подобна площ, но не и с подобен терен или реки, и до днес устоявана всички опити за културна и политическа унификация. Някои нововъведения са се разпространили в обратната посока – от Южен към Северен Китай, а от тях по-специално внимание заслужават обработката на желязо и отглеждането на ориз. Но най-често посоката е била север-юг. Тази тенденция се откроява най-отчетливо при писмеността за разлика от Западна Евразия, произвела множество системи – например шумерските клинописи, египетските йероглифи или хетската, минойската и семитската азбука, – Китай е създал само една (и то доста добре документирана. Била е усъвършенствана в Северен Китай, след което сее разпространила (и изместила) наличните местни системи, за да се превърне в тази, която и до днес се използва в Китай. Другите по- съществени особености на севернокитайските общества, разпространили се и на юг, са включвали обработката на бронз, синотибетските езици и образуването на държави. Между другото, и трите най-ранни китайски династии – Ся, Шан и Джоу – са се появили именно в Северен Китай през второто хилядолетие преди Христа. Съхранените писмени документи от I хилядолетие преди Христа показват, че етническите китайци са били склонни (подобно на немалко наши съвременници) да смятат всички други за варвари – което ще рече, че дори и жителите на Северен Китай са смятали тези от Южен Китай за по-„низши“ твари. Например един автор от края на Джоу (I хилядолетие пр.Хр.) определя останалите китайски народи последния начин Природата на хората от тези пет области, Междинните държави, Жун, И и дивите племена около тях е такава, чене може да се промени. Източните племена се наричат и, сплитат косите по по-особен начини татуират телата си. Някои от тях дори изяждат храната си, без да сая сложили преди това на огъня По-нататък същият автор от династия Джоу описва още няколко племена от юга, запада и севера, които споделяли същите варварски особености – например ходели по по-особен начин (ситно-ситно, с прибрани пети, татуирали си челата, обличали се в кожи, живеели в пещери, не ядели хляб и, разбира се, не готвели храната сина огнище. Държавите, организирани или създадени по модела на севернокитайската династия
Джоу, са се разпространили през първото хилядолетие преди Христа и в Южен Китай, а кулминацията на този процес е намерила израз в политическата унификация, осъществена при династия Цин (221 г. пр.Хр.). Тази унификация е достигнала своя апогей, когато моделът на грамотните и цивилизовани китайски държави е бил усвоен (или прекопирани от безписмените варвари. В някои случаи тя е била доста агресивна – например основателят на Цин
33
е заклеймил всички по-рано написани книги, в които сее споменавало за възникването на предишните държави, включително и за създаването на писмеността, и е заповядал всичките да бъдат изгорени – за огромно неудоволствие на днешните изследователи на древнокитайската история и писменост. Но най-вероятно е имало и други драконовски мерки, способствали за разпространението на севернокитайските (синотибет- ски) езици в останалите части на Китай и натикването на мяо-яо и други подобни езикови семейства в днешните им фрагментарни граници. И поточно Циншъ Хуанди, Първият император, основал през 221 г. пр.Хр. първата централизирана, автократична феодална империя в китайската история. Въпросното събитие е станало през 213 г. пр.Хр. и е включвало жестоки гонения на конфуцианците и представителите на другите философски школи. Неслучайно Мао Дзъдун го е смятал за образец за мъдър и прозорлив държавник) – Б.пр.

271 Що се касае до Източна Азия, първоначалното предимство, с което китайците са разполагали в лицето на производството нахрани, технологиите, писмеността и формирането на държавата – е оказало огромно влияние върху съседните региони. Например през IV хилядолетие пр.Хр. по-голямата част от тропическа Югоизточна Азия все още е била заета от ловци-събирачи, изработвали своите сечива от речни камъни и кремъци вдухана т.нар. хоабинска традиция (по името на днешния Хоабин във Виетнам. Впоследствие идващите от Китай земеделски култури, неолитна технология, селищни структури и керамика, подобна на тази в Южен Китай, сее разпространила и в Югоизточна Азия, най-вероятно в комплект с езиците от южнокитайските езикови семейства. По този начин, благодарение на историческата експанзия на бирманските, лаоските и тайските езици от Южен Китай, сее осъществила и „синификацията“ на Югоизточна Азия. Можем да кажем, че всички тези съвременни народи са просто потомци на своите южнокитайски братовчеди. Въпросната китайска вълна е била толкова мощна, че предишните народи от тропическа Югоизточна Азия са оставили само незначителни следи в днешния ѝ етнически облик. Съхранили са се само три реликтни групи на ловци-събирачи – негритосите-семанги на Малайския полуостров, коренните жители на Андаманските острови и ведоидските негри- тоси от Шри Ланка, – което пък подсказва, че някогашното население на Югоизточна Азия най-вероятно е било тъмнокожо и къдрокосо, тоест подобно на съвременните новогви- нейци, но не и на светлокожите и правокоси южнокитайци или на съвременните югоизточни азиатци, които, както казахме, са техни потомци. Същите тези „негритоси“ от Югоизточна Азия може биса и последните оцелели от онези многочислени някога народи, колонизирали преди 40 хилядолетия Нова Гвинея. Семангите са запазили ловно-събирачес- кия си бит, независимо че винаги са търгували със съседите си земеделци, носа възприели от тях и един от австроазиатските езици – като по същия начин, както ще видим по-ната- тък, филипинските негритоси и африканските пигмеи са възприели езиците на своите търговски партньори. Само на изолираните Андамански острови са се съхранили езици, нямащи нищо общо с южнокитайските езикови семейства – последните останки от може би стотиците някога езици, говорени в Югоизточна Азия. Дори Корея и Япония са изпитали много осезателно китайското влияние, независимо че географската изолация име гарантирала, че няма да се лишат от родните си езици или от пък физическите и генетичните си черти, както сее случило с народите от тропическа Югоизточна Азия. Корея и Япония са възприели от Китай ориза през II хилядолетие пр.Хр., обработката на бронз – през I хилядолетие пр.Хр., а писмеността – през първото хилядолетие от нашата ера. Китай име предал също така западноазиатската пшеница и ечемика. Не бива обаче да преувеличаваме ролята, която Китай е изиграл в изграждането на из- точноазиатската цивилизация. Нека не оставаме с впечатлението, че всички културни нововъведения в този ареал са идвали само от Китай, а корейците, японците или жителите на тропиците са били някакви ретроградни варвари, които с нищо не са улеснявали този процес. Древните японци са създали някои от най-древните керамични изделия в света и са заживели в селища, препитавайки се от богатите местни морски ресурси, много преди в земите им да се появи производство нахрани. А и някои от характерните за региона земеделски култури вероятно са били усвоени за първи път (или поне самостоятелно) именно в Япония, Корея и тропическа Югоизточна Азия.

272 Но дори и при това положение ролята на Китай е била непропорционално голяма. Например китайската култура се ползва все още с толкова голям престиж в Корея и Япония, че японците нямат никакво намерение да се откажат от своята традиционна – но погледната по същество китайска – писменост, независимо че тя не е особено съвместима с тяхната фонетика, а корейците едва напоследък заменят по-„тромавите“ и сложни китайски йероглифи със своята чудесно замислена и елегантно реализирана хангюл. Това, че китайското влияние сее запазило в тези две страни и през XX в, е още едно нагледно доказателство за преломната роля на доместикацията на растения и животни, случила се в Китай още преди десет хилядолетия. И благодарение на тези постижения на първите източноази- атски фермери Китай е станал китайски, а хората от Тайланд до Великденския остров както ще видим в следващата глава) са се превърнали в техни братовчеди.

273

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: