Guns, germs, and steel

304 С настъпването на т.нар. Малка ледникова епоха през XIII в. общото захлаждане в Северния Атлантик усложнява допълнително и без това трудните условия за производство нахрани в Гренландия, както и плаванията дотам от Норвегия или Исландия. Последният известен ни контакт между гренландци и европейци е бил осъществен през 1410 г, когато бурите принудили един исландски кораб да се отклони от курса си. Когато европейците възобновяват през 1577 г. визитите сив Гренландия, норвежката колония вече не е съществувала, вероятно изчезнала безследно още през XV в. Затова пък северноамериканското крайбрежие очевидно е попадало извън обсега на корабите, отплавали от самата Норвегия, особено като имаме предвид нивото на скандинавската технология през периода от 986 дог. Подобни визити е можело да се осъществят само от Гренландия, през онези двеста мили на Дейвисовия проток. Естествено, вероятността една толкова малка и маргинална колония да предприеме проучвателни и завоевателни експедиции в Северна Америка, а след това да пристъпи и към нейното масово заселване, е била равна на нула. Дори и това единствено викингско поселище в Нюфаунд- ленд едва ли е било нещо повече от временен лагер, в който през някои зими са се приютявали няколко десетки души. А и в сагите се споменава за нападенията на т.нар. „скрае- линги“ – най-вероятно нюфаундлендски индианци или пък ескимоси от Дорсет. Съдбата на гренландската колония, най-западният постна средновековна Европа, си остава и една от най-„романтичните“ загадки на археологията. Дали последните гренландски викинги са измрели от гладили са се издавили при опита си да отплават от тази негостоприемна земя Или просто са се смесили с ескимосите Или пък са били покосени от техните вируси и/или стрели Тези въпроси, свързани с проксималните фактори, засега остават безотговорно основните причини, поради които сее провалила викингската колонизация на Гренландия и Америка, са повече от ясни. Тази колонизация не е успяла, защото и трите ѝ компонента – началната точка (средновековна Норвегия, целта (Гренландия и
Нюфаундленд) и времето (984–1410 г) – са били сами по себе си достатъчна гаранция, че потенциалните предимства на тогавашна Европа в сферата на производството нахрани, технологиите и политическата организация в този случай не са можели да намерят ефективно приложение. Климатът е бил твърде суров за интензивно производство нахрани, а дори и железните сечива на шепата викинги, пристигнали от една от най-бедните страни в тогавашна Европа, едва лиса можели да се противопоставят ефикасно на каменните, кос- тении дървени сечива на ескимоските и индианските ловци-събирачи, които открай време се ползват със славата на най-големи майстори на оцеляването в арктически условия в целия свят. Затова пък вторият евразийски опит за колонизация на Новия свят е успял, защото този път компонентите – начална точка, цел, географска ширина и време – са позволили и много по-ефикасна реализация на потенциалните предимства на Европа. За разлика от Норвегия, Испания е била богата и достатъчно гъстонаселена, за да си позволи финансирането на изследователски експедиции и основаването на нови колонии. Освен това испанците са направили своя десант в субтропическите зони, които са били изключително подходящи за интензивно производство нахрани. В началото то наистина сее базирало главно на местните насаждения, но все по-важна роля са започнали да играят докараните от Евразия домашни животни, особено говедата и конете. Презокеанските колониални начинания на

305 Испания са започнали през 1492 г, те. след близо един век на стремително развитие на корабостроенето, стимулирано и от постиженията в сферата на навигацията, платната и самата форма на корабите, осъществени в региона на Индийския океан от някои други общества на Стария свят (ислямското, индийското, китайското и индонезийското. В резултатна всичко това корабите, построени и оборудвани в Испания, са били в състояние да преплават по ширина Атлантическия океан – за тях вече не са важали онези ограничения, които са осуетили викингската експанзия от Гренландия. Има и още нещо в колонизацията сина Новия свят Испания скоро е била последвана от половин дузина други европейски държави. Първите европейски поселища в Новия свят са били основани още през 1492 г. от Ко- лумб в Западните Индии (или Антилските острови. Местните жители, чийто предполагаем брой по времена откриването име надхвърлял един милион, скоро са били изтребени до крак на повечето острови вследствие на болестите, убийствата, войните и нечовешкото отношение към тях. Някъде към 1508 г. е била основана и първата колония на американския материк, в региона на Панамския провлак. След това е дошъл редна завладяването и на двете най-големи местни империи, тези на ацтеките и инките, съответно през
1519–1520 ги г. И в двата случая огромен принос имат някои пренесени от европейците епидемични заболявания (най-вероятно едрата шарка, които не само са убили самите императори, но и една огромна част от поданиците им. Останалото са свършили смазващото военно превъзходство, с което са разполагали дори и най-малките испански кавалерийски формирования, в комбинация със значително по-богатия политически опит, който е позволявал на нашествениците да се възползват от междуособиците сред местното население. През XVI и XVII в. европейското завладяване на Новия свят е приключило окончателно спадането и на последните независими държавици в Централна Америка и северната частна Южна Америка. Колкото до най-напредналите общества в Северна Америка – тези в Югозападните щати и по поречието на Мисисипи, – тяхното рухване сее дължало най-вече на вирусите, донесени от първите европейски изследователи и плъзнали из целия континент. С европейското разселение в Новия свят и много други коренни общества, например манданите във Великите равнини и ескимосите садлърмуит в Арктика, са били покосени единствено от заболяванията, без да се прибягва довоенна сила. Трети пък, които са оцелели от вирусите, са били елиминирани по същия начин като ацтеките и инките – с мащабни военни кампании, в които са участвали не само професионални войници от Европа, но и техни местни съюзници. Зад тези войници са стояли мощни политически организации – в началото тези на европейските им родини, после колониалните (европейски) власти, а накрая и техните наследници, независимите „неоевропейски“ държави.
По-малките коренни общества са били унищожавани по-скоро случайно, с локални набези и убийства отстрана на частни лица. Например общата численост на калифорнийските ловци-събирачи в началото на инвазията е била около 200 000, но теса били разпокъсани на стотина племена и орди, достатъчно малки, за да не се налага използването на военна сила (ако мога така да се изразя. Повечето от тези племена и племенца са били избити или прогонени от земите си по времена Златната треска (1848–1852 г) или непосредствено след това, когато огромна вълна от имигранти е заляла целия щат. Например племето яхи в Северна Калифорния, което е наброявало едва 2000 души и не е разполагало

306 с огнестрелни оръжия, е било унищожено само с четири набега, осъществени от въоръжени бели заселници. Призори на 6 август 1865 г. седемнайсет заселници помитат цяло селище на яхи. През 1866 г. група яхи са изненадани в една клисура и изклани до крак. На следващата година трийсет и трима яхи са проследени до тяхната пещера и също изклани до крак. И накрая, през 1868 г. само четирима каубои устройват клане на трийсетина яхи, залостени като в капан в една друга пещера. Много индиански групи в Амазония са били елиминирани по същия начин от бели заселници по времена каучуковата треска, развихрила се в края на XIX и началото на XX в. Последните стадии на Конкистата обхващат дори настоящото десетилетие, когато яномамо и някои други амазонийски индианци, съхранили своята независимост, станаха жертвана епидемични заболявания и убийства отстрана надошлите в земите им миньори или пък попаднаха под контрола на мисионерите и правителствените агенции. Крайният резултат се изразява в елиминирането на многобройното коренно население в повечето зони с умерен климат (те. съвместим с европейската физиология и производство нахрани. Съхранилите се в Северна Америка общности днес живеят главно в резервати или на някои други места, определени като неподходящи за европейското производство нахрани и минно дело, например Арктика и безводните области в Югозападните щати. Коренните американци в много тропически области са били изместени от имигранти, дошли от тропиците на Стария свят (най-вече черни африканци, както и индуси и яванци в Суринам. В някои части на Централна Америка и Андите индианското население е било толкова многочислено, че дори и след безбройните войни и епидемии днешните им жители са предимно индианци или от смесен произход. Това важи в особена степен за по-високите планински райони, където европейките се сблъскват с трудности от физиологично естество, дори и по отношение на репродуктивните си функции, и където местните земеделски култури са все още най-сигурната база за производство нахрани. Но дори и там, където хората са оцелели, културите и езиците им са били изместени от тези на Стария свят. От стотиците и хиляди коренни езици, говорени някога в Северна Америка, днес са останали едва 187, като 149 от тях са в процес на отмиране – в смисъл, че на тях говорят само възрастните, но не и младите. Официалните езици наблизо четирийсетте нации в Новия свят днес са индоевропейски (или креолски наречия. Това важи и за страните с по-многочислено индианско население като Перу, Боливия, Мексико и Гватемала – достатъчно е да хвърлим един погледна техните политически и финансови лидери, за да се уверим, че дялът на европейското там е непропорционално голям. (Това донякъде се компенсира от някои карибски държави и Гвиана, чиито лидери са черни африканци или индуси) Все още се спори с колко сее стопило коренното население на Новия свят, като в случая със Северна Америка оценките стигат и до 95%. Но днешното превъзхожда почти десетократно по брой това от 1492 г, поради огромния брой имигранти от Стария свят (европейци, африканци и азиатци. Днес това население представлява пъстра смес от почти всички континенти, с изключение на Австралия. И предпоставките за тази демографска метаморфоза от последните пет века, която е най-мащабна в целия свят (отново с изключение на Австралия, са заложени още в периода между XIII хилядолетие преди Христа и първия век от нашата ера.

307

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: