Guns, germs, and steel
ЧАСТ IV. ОКОЛО СВЕТА В ПЕТ ГЛАВИ
Изтегляне 6.09 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Атомни навици - Джеймс Клиър - 4eti.me
| ЧАСТ IV. ОКОЛО СВЕТА В ПЕТ ГЛАВИ Глава XV Народът на Яли Когато с моята жена, Мари, си карахме едно лято ваканцията в Австралия, решихме да посетим и едно място с добре запазени аборигенски скални рисунки в пустинята край град Менинди. Бях чувал за жегата и сушата в австралийската пустиня, а и бях прекарал доста продължителни периоди на жега и сушав калифорнийската пустиня и новогвинейската савана, затова сметнах, че съм натрупал достатъчно опит, за да не се притеснявам от онези дребни предизвикателства, с които бих могъл да се сблъскам като турист в Австралия. Ето защо, заредени с достатъчно питейна вода, ние с Мари тръгнахме да преодоляваме онези няколко мили, които ни деляха от въпросните рисунки. Пътеката, тръгваща от лесничейството, ни водеше по един безкраен хълм – захлупени от безоблачно небе, на открит терен, който не предлагаше ни най-малка сянка. Сухият нажежен въздух, който дишахме, ми напомняше онова, което трябваше да вдишвам в една финландска сауна. В момента, в който наближихме скалния хребет, на който бяха рисунките, вече бяхме привършили водните си запаси. Бяхме загубили и интерес към праисторическото изкуство, затова просто се мъкнехме по нанагорнището с тежки въздишки и сумтения. Точно в този момент забелязах някаква птица, която несъмнено бе дрозд, но доста по-голям от всички дроздове, които бях виждал дотогава. Хрумна ми, че може би страдам от топлинни халюцинации – впрочем за първи път в живота си. С Мари решихме, че е най-добре да се връщаме. И двамата бяхме спрели да говорим. Докато крачехме се концентрирахме в дишането си, изчислявайки разстоянието до следващия топоним, както и времето, което ни оставаше. Устата (и езикът ми) бяха пресъхнали, а лицето на Мари бе станало червено като домат. Когато най-накрая се добрахме и до лесничейството (което си имаше климатик, се пльоснахме в столовете до хладилника и изгълтахме последния половин галон вода в него, че дори помолихме лесничея за още една бутилка. Докато си седях, изтощени физически, и емоционално, ми мина мисълта, че аборигените, сътворили онези рисунки, са живели цял живот в пустиня (без климатици) и въпреки това са успявали да си намерят не само храна, но и вода. Набелите австралийци Менинди е известен най-вече с това, че е бил базов лагерна двама бели, които здравата си изпатили от пустинната жега преди един век – ирландският полицай Робърт Бърк и английският астроном Уилям Уилс, злополучните водачи на първата европейска експедиция, прекосила Австралия от юг до север. Екипирани с шест камили, натоварени с храна уж затри месеца, Бърк и Уилс свършили провизиите сив пусти- 241 нята на север от Менинди. Натри пъти попадали и били спасявани от добре охранени австралийски аборигени, за които тази пустиня бил роден доми които ги угощавали с риба, сладкиши от папрати печени плъхове. Нов един момент Бърк по невнимание изпразнил револвера си по един от аборигените, вследствие на което цялата им група си плюла напетите. Въпреки огромното предимство, което имали пред местните – притежанието на огнестрелни оръжия, с които са можели да ловуват – Бърк и Уилс гладували, колабирали, а накрая и умрели само месец след раздялата си с аборигените. Нашият горчив опит в Менинди, както и съдбата на Бърк и Уилс ми напомниха за трудностите, свързани с изграждането на човешко общество в Австралия. Австралия се отличава от останалите континенти разликите между Евразия, Африка, Северна и Южна Америка изгледат незначителни в сравнение с тези между Австралия и всяка друга земна маса. Австралия определено е най-сухият, най-малкият, най-плоският, най-неплодородният, климатически най-непредсказуемият и биологически най-ощетен континент. Това е и последният континент, зает от европейците. Дотогава той е издържал възможно най-различ- ните и най-малобройни човешки популации в света. В този смисъл Австралия се явява и истински тест за теориите за междуконтиненталните различия. Имала е най-разнообразната околна среда и най-разнообразните човешки общности. Дали първото е породило второто И ако е така, как Затова и Австралия е най- логичният континент, с който ще започне нашето околосветско пътешествие, в което ще приложим наученото от Части, за да разберем различните истории на отделните континенти. Повечето лаици биха определили като най-характерна чертана коренните австралийски общества тяхната привидна назадничавост. Австралия е единственият континент, където хората са живели и до настъпването на модерната епоха без нито един от признаците на т.нар. цивилизация – без земеделие, скотовъдство, металообработване, лъкове и стрели, по-внушителна архитектура, постоянни селища, писменост, етнархии или държави. Вместо всичко това австралийските аборигени са били номадски или полуномадски ловци- събирачи, организирани в първобитни орди, живеещи във временни убежища (или колиби) и все още зависещи от каменните сечива. През последните 13 000 години в Австралия са се случили много по-малко културни промени, отколкото във всеки друг континент. Преобладаващата представа на европейците за коренните австралийци вече е намерила нагледен изразна думите на един ранен френски пътешественик, който пише за тях следното Това са най-окаяните хора на света и човешките същества, които стоят най-близо до примитивните скотове Но преди 40 000 години коренните австралийски общества са се ползвали с едно огромно първоначално преимущество пред Европа и останалите континенти. Коренните австралийци са създали някои от най-ранните известни каменни сечива със заоблени ръбове, най-ранните комплексни каменни сечива (те. каменни секири с дръжки) и със сигурност първите напоителни канали в света. Някои от най-старите образци на скална живопис идват от Австралия. Съвременните (от анатомична гледна точка) хора вероятно са заселили Австралия много преди Западна Европа. Но защо – въпреки този летящ старт – тъкмо европейците са завладели Австралия, а не обратното |