Guns, germs, and steel
Глава XVII Със скутер към Полинезия
Изтегляне 6.09 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Атомни навици - Джеймс Клиър - 4eti.me
| Глава XVII Със скутер към Полинезия Поне за мен историята на тихоокеанските острови намери много красноречиви нагледен израз в случката, на която станах свидетел, когато с трима мои познати индонезийци посетих един магазин в Джаяпура, столицата на индонезийска Нова Гвинея. Тези тримата се казваха Ахмад, Вивор и Сауакари, а собственикът на магазина – Пин Уа. Ахмад, който бе държавен служител, се вживяваше в ролята сина шеф, по простата причина, че двамата с него се канехме да предприемем едно екологическо изследване, поръчано от индонезийското правителство, и за помощници бяхме наели Вивор и Сауакари. Само че Ахмад досега небе стъпвал в планинските джунгли и нямаше никаква представа какви провизии трябва да закупи. Затова и резултатите бяха комични. Точно когато влязохме в магазина, Пин Уа бе разгърнал един китайски вестник. Виждайки Вивор и Сауакари, той продължи невъзмутимо да си четено щом в полезрението му попадна и Ахмад, побърза да скатае газетата под тезгяха. Най-напред Ахмад си избра някаква брадвичка, с което предизвика смеха на Вивор и Сауакари, тъй като я бе хванал наопаки. Вивор и Сауакари му показаха как трябва да го направи, чеда може да я изпробва. После нещо друго привлече вниманието на Ахмад и Сауакари, а това бяха босите нозе на Вивор, чиито пръсти стърчаха във всички посоки, тъй като той през живота си небе слагал обувки. Сауакари веднага грабна най-големия номер обувки от щанда и ги наложи върху крачищата на Вивор, за да ги премери на око. Оказаха се малки, при което последва нов избликна смях, в който се включиха шефът, Ахмад и Пин Уа. След това Ахмад си хареса едно пластмасово гребенче и се зае да вчесва прилежно правите си смолисточерни коси. В един момент се втренчи в ситните къдрици на Вивор… и му подаде новата си придобивка. Гребенчето обаче тутакси запъна на място, а когато Вивор се опита да му помогне със сила, то изпука и се счупи. Отново избухна жизнерадостен кикот, в който се включи и самият Вивор. Последният напомни на Ахмад, че е хубаво да купи повечко ориз, защото единствената храна, която можехме да си набавим в планинските селища, бяха бататите, от които обаче Ахмад най-редовно получаваше разстройство. При споменаването на този деликатен детайл избухна нов приливна кръшен смях. Зад целия този хилеж обаче усещах спотаено напрежение. Ахмад бе яванец, Пин Уа – китаец, Вивор – планински папуаса Сауакари – жител на низините от северното крайбрежие на Нова Гвинея. Яванците доминираха в тогавашното индонезийско правителство – същото, което бе анексирало западната частна острова през те години и бе използвало бомби и картечници, за да сломи съпротивата на местните жители. По-късно Ахмад предпочете да не напуска града, което пък означаваше, че трябваше да се оправям сам в джунглата с Вивор и Сауакари, които почти не познавах. Той ми обясни решението си просто като посочи правата си гъста коса (която определено се различаваше от ситните къдрици на новогвинейците), след което добави, че папуасите биха претрепали всеки с такава коса още щом го зърнат – стига, разбира се, да него придружава армейска част. Пин Уа бе скрил вестника си, защото по онова време вносът на китайска литература в индонезийската частна Нова Гвинея бе забранен (поне на книга. Дано повечето търговци 274 в Индонезия са китайски имигранти. Спотаеното взаимно недоверие между доминиращите в политиката яванци и доминиращите в бизнеса китайци бе изригнало през та в серия от кървави сблъсъци, по времена които яванците избиха стотици хиляди китайци. Тъй като си бяха новогвинейци, Вивор и Сауакари споделяха общата неприязън към яванските диктатори, но изпитваха недоверие и към всяка друга етническа група (което означаваше, че и двамата се гледаха изпод вежди. Оказа сече планинците презират хората от южните низини, защото били кекави лапачи на саго“, а те пъкна свой ред ги презират, защото били задръстени чутури, с което визираха не само характерните им пищни фризури, но и предполагаемата им арогантност. Например с Вивор и Сауакари прекарахме само два-три дни в един изолиран лагер в джунглата и те едва не се изпоколиха един друг с брадви. Напрежението между етническите групи, които Ахмад, Вивор, Сауакари и Пин Уа представляваха, е нещо типично за политическия живот на Индонезия, която е четвъртата по численост нация в света. Но тези уж съвременни конфликти имат хилядолетни корени. Когато си мислим за някакви по-мащабни презокеански преселения, обикновено си представяме тези, последвали откритието на Колумб – когато неевропейци са били поголовно измествани от европейци в историческата епоха. Работата е там, че подобни велики преселения е имало и преди Колумб, когато още в праисторическите времена неевропейски народи са били измествани от други неевропейски народи. Всъщност Вивор, Ахмад и Са- уакари нагледно олицетворяваха последиците от цели три праисторически човешки вълни, преминали последователно морската ширна юг от Азия, за да се разлеят из Пасифика. Според учените днешните планински папуаси (като Вивор) са произлезли от една от първите азиатски вълни, с която Нова Гвинея е била колонизирана още преди 40 000 години. Преди четири хилядолетия обаче предците на Ахмад са тръгнали от южнокитайското крайбрежие и са пристигнали на остров Ява, за да изместят оттам всички местни жители, които пък са били повече или по-малко далечни роднини на нашия Вивор. Част от тази човешка вълна са били и предците на Сауакари, стигнали до Нова Гвинея преди 3600 години. Колкото до предците на Пин Уа, те и досега си живеят в Китай. Тези велики преселения на човешки маси, с които предците на Ахмад и Сауакари са стигнали съответно до Ява и Нова Гвинея – известни в науката като „австронезийска експанзия саи едни от най-мащабните през последните шест хилядолетия. Едно разклонение на австронезийците сее превърнало в днешните полинезийци, когато са се заселили на най-отдалечените тихоокеански острови – имайте предвид, че това са били и най-вели- ките мореплаватели в света през неолита. Днес австронезийски езици се говорят на половината земно кълбо – от Мадагаскар до Великденския остров. В цялата епопея на човешките миграции след Ледниковата епоха австронезийската експанзия заема наистина централно място – тя е сред най-важните явления, нуждаещи се от обяснение. Защо например тези австронезийци, тръгнали така или иначе от континентален Китай, са успели да колонизират остров Ява и останалата частна Индонезия, като са изместили първоначалното им население, а не сее получило обратното – първите индонезийци да колонизират Китай ида изместят оттам китайците И защо, след като са заселили в цяла Индонезия, теса се ограничили само седна тясна крайбрежна ивица от Нова Гвинея и не са изместили от нейните планини сънародниците на Вивор? И как всъщност потомците на някогашните китайски емигранти са се превърнали в днешните полинезийци 275 Днес населението на Ява, както и на повечето индонезийски острови (с изключение на най- източните) и това на Филипините, е доста хомогенно. По външен види гени тези островитяни са сродни с южнокитайците, но демонстрират много по-големи прилики с южноази- атците, особено от Малайския полуостров. В езиково отношение също са хомогенни независимо че във Филипините, както и в западна и централна Индонезия се говорят 374 езика, всичките са тясно свързани и принадлежат към една и съща подгрупа (западна ма- лайско-полинезийска) на австронезийското семейство. Австронезийски езици се говорят на Малайския полуострови в отделни части на Виетнам и Камбоджа (които са в близост до най-западните индонезийски острови Суматра и Борнео, но затова пък никъде другаде на азиатския материк (вж. Фигура 17.1). Впрочем някои австронезийски думи са проникнали дори и в английския – например табу и „тату“ (от полинезийските езици, „бундок“ от езика на филипинските тагалози), както и „амок“, „батик“ и орангутан (от малайските езици. Изтегляне 6.09 Mb. Сподели с приятели:
|