Guns, germs, and steel

276 На пръв поглед тази генетична и езикова хомогенност на Индонезия и Филипините е също толкова озадачаваща, колкото и китайската. Ако съдим по останките от прословутия явански Homo erectus, хората живеят в Западна Индонезия от един милион години. Което пък означава, чете са разполагали с предостатъчно време, за да развият съответните генетични и езикови отлики ида се адаптират по-пълноценно към тропическия климат – примерно като се сдобият с по-тъмна кожа като повечето тропически обитатели, но по някаква тайнствена причина и индонезийците, и филипинците са със светли кожи. Озадачаващо е и това, че индонезийците и филипинците много приличат на хората от тропическа Азия и Южен Китай, и то не само заради светлата си кожа и гените. Един поглед върху картата е достатъчен да се уверим, че Индонезия е предлагала единствения маршрут, по който е можело да се стигне преди 40 000 години до Нова Гвинея и Австралия, така че по-неизкусеният наблюдател веднага би предположил, че днешните индонезийци си приличат като две капки вода с папуасите и австралийските аборигени. Работата е там, че само някои популации от Филипините и Западна Индонезия приличат на папуаси – на първо място това са т.нар. „негритоси“ от планинските райони на Филипините. Вярно е и това, че от трите реликтни популации в Югоизточна Азия, за които споменах в Глава XVI, може би само тези филипински „негритоси“ са остатъци от предците на Вивор (говорим за момент, предшестващ миграцията им до Нова Гвинея. Но дори и негритосите говорят на език, подобен на този на филипинските им съседи, което пък означава, че и те, подобно на малайзийските семанги и африканските пигмеи, са забравили по една или друга причина родния си език. Всички тези факти ни навеждат на мисълта, че в някакви немного далечни времена една масивна човешка вълна – съставена от жители на Югоизточна Азия или пък южноки- тайци – е заляла Филипините и Индонезия, помитайки по пътя си не само всички предишни обитатели на тези острови (с изключение на негритосите), но и техните езици. И това събитие явно сее случило сравнително скоро, тъй като колонистите не са имали време да развият и някои нови черти като по-тъмната кожа, различните езикови семейства и генетичната специфика. Да, езиците им са доста по-многобройни на фона на осемте основни, говорени в днешен Китай, но не и по-разнообразни. А наличието на толкова много подобни езици във Филипините и Индонезия просто отразява един исторически факта именно че тези острови никога не са преживяли същата политическа унификация като китайската. Ако разгледаме по-внимателно разпределението на езиците в тази частна глобуса, ще се сдобием и с някои ценни указания за маршрута на тази хипотетична „австронезийска експанзия. Австронезийското семейство включва 959 езика, делящи сена четири групи. Една от тях обаче (малайско-полинезийската) включва 945 от тези общо 959 езика и покрива почти целия географски периметър на това семейство. Тоест на един определен етап, предшестващ осъществената в по-ново време експанзия на европейците (говорещи индоевропейски езици, австронезийците са били и най-широко разпространеното езиково семейство в света. Това на свой редни навеждана мисълта, че самата малайско-полине- зийска група сее обособила сравнително наскоро и сее озовала доста далеч от австроне- зийската си прародина, за да породи на местна почва множество езици, повечето от които и сега си приличат не заради нещо друго, а защото тези хора не са разполагали с достатъчно време, за да развият и по-съществени различия. Ако ще търсим местоположението на тази

277 австронезийска родина, не е нужно да оглеждаме под лупа „малайополинезийците“. По- скоро би трябвало да се ориентираме към другите три групи от австронезийското семейство, които впрочем се различават също така значително помежду си, както и подразделенията на малайско-полинезийското. Съдейки по наличните данни можем да приемем, че и тези три групи са се разсеяли почти по едно и също време, макари не на толкова обширна територия, колкото малайско- полинезийската. Задоволили са се с това да станат предци на коренните жители на остров Тайван (само на 80 мили от китайския материк. И тези тайвански аборигени са разполагали почти еднолично със своя остров, докато през последното хилядолетие континенталните китайци не са започнали да се заселват масово там. Притокът на континентални китайци сее увеличил следи особено 1949 г. (когато китайските комунисти побеждават китайските националисти, така че днес аборигените съставляват едва два процента от общото население на Тайван. Тази концентрация натри от общо четирите авст- ронезийски групи в Тайван подсказва, че точно този остров е били прародина на австро- незийските езици, защото е разполагали с най-много време (говорим за хилядолетия, за да се стигне до такова езиково разнообразие. Тоест всички австронезийски езици, днес разпространени от Мадагаскар до Великденския остров, са тръгнали така или иначе от Тайван. Вече можем да се обърнем към археологическите данни. Руините на древните поселища може ида съдържат предимно кости и грънци, а не вкаменени слова, но ни разказват достатъчно ясно за начина, по който са протичали миграциите не само на праисторическите хора, но и на някои културни артефакти, които биха могли да се свържат с определени езици. Подобно на останалия свят, и по-голямата част от австронезийския регион – Тайван,
Филипините, Индонезия и много острови в Пасифика – първоначално е била обитавана от ловци-събирачи, които не са разполагали с керамика, полирани каменни сечива, домашни животни и земеделски култури. (Единственото изключение от това правило са някои поотдалечени острови като Мадагаскар и тези от Източна Меланезия, Полинезия и Микронезия, до които ловците-събирачи така и не са успели да се доберат и теса останали безлюдни чак до австронезийската експанзия) Първите археологически свидетелства за нещо по-различно идват от ами да, от Тайван Някъде в началото на IV хилядолетие пр.Хр. на Тайван, както и на отсрещния китайски бряг, започват да се появяват полирани каменни сечива плюс един характерен грънчарски стил (т.нар. керамика от Дапънкън“, Ta-p’en-

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: