Guns, germs, and steel

313 Ако сравним Фигура 19.2 с Фигура 19.1, веднага ще видим, че тези езикови деления съвпадат общо взето и с обособилите се по анатомични признаци човешки групи, тъй като представителите на отделните семейства (според класификацията на Грийнбърг) доста се различават по външни белези. По-конкретно, говорещите на афроазиатски езици попадат в две от основните групи, начерните и белите. На нилотски (или нило-сахарски) и нигеро- конгоански езици говорят само черни африканци, на койсански – само койсани, а тези, които говорят на австронезийски езици, са от индонезийски произход. Което пъкни навеждана мисълта, че всички тези езици са еволюирали паралелно с хората, които саги говорели. В най-горната си част картата (от Фигура 19.2) крие и първата изненада – истински шок за всички „евроцентрици“, убедени в превъзходството на т.нар. западна цивилизация. Нас са ни учили, че западната цивилизация е възникнала в Близкия изток, изведена е била до бляскави висоти от елините и римляните и е произвела три от световните религии юдаиз- мът, християнството и ислямът. Тези религии пък са възникнали сред народи, говорещи натри семитски езика, намиращи се в много тясно родство арамейски (езикът на Иисус Христос и апостолите, еврейски (иврит) и арабски. И ние инстинктивно свързваме семитското с Близкия изток. Има обаче един малък проблем. Поне според Грийнбърг, семитските езици образуват просто едно от общо шестте (ако не и повече) разклонения наедно много голямо езиково семейство, чиито останали разклонения – и общо 222 съхранили се езици – се срещат само в очертанията на Африка. Дори самата семитска група (или подсемейство) е съсредоточена предимно в Африка, като дванайсет от нейните общо деветнайсет езика се говорят само в Етиопия. Това пъкни навеждана мисълта, че афроазиатските езици са възникнали не другаде, а в Африка и само едно тяхно разклонение е обхванало и Близкия изток. С други думи, Африка е родината на езиците, на които са говорели авторите на Библията и Корана, те. хората, които са изградили и моралните устои на западната цивилизация. Следващата изненада, която ние подготвила Фигура 19.2, е един доста ясно видим детайл, който аз оставих без коментар, когато заявих, че различно изглеждащите хора са склонни общо взето да говорят и на различно звучащи езици. От петте основни групи в Африка – черните, белите, пигмеите, койсаните и индонезийците – само пигмеите негово- рят на някои специфични свои езици, тъй като всяка тяхна номадска група говори насъщия език, на който говорят и съседите ѝ черни земеделци. Но ако ги сравним по-внимателно, ще видим, че езикът на пигмеите винаги съдържа и някои уникални лексеми, изпъстрени със специфични фонеми. Естествено, едни толкова специфични народи като пигмеите, живели наедно толкова специфично място като екваториалната джунгла, са били и достатъчно изолирани, поне в по-дълбоката древност, за да развият и свое езиково семейство. Само че от тези езици не са останали почти никакви следи, а както вече разбрахме от Фигура 19.2, днешното разпределение на пигмеите е крайно фрагментарно. Всички тези улики ни навеждат на мисълта, че тяхната прародина е била погълната от вълните начерните нашественици-земе- делци, чиито езици са били възприети и от оцелелите пигмеи, а от някогашните им езици са се съхранили само отделни думи и звуци. Вече видяхме, че същото сее случило и с

314 малайските негритоси (семангите) и техните филипински братовчеди, които са възприели съответно австроазиатските и австронезийските езици от новодошлите фермери, в чието обкръжение са попаднали. По същия начини фрагментарното разпределение на нилотското (или нило-сахарско) семейство, показано на Фигура 19.2, ни навеждана мисълта, че много от народите, говорили на такива езици, са били погълнати от народи, говорещи на афроазиатски или нигеро- конгоански езици. Затова пък днешната ситуация с койсанските езици подсказва още по- драматичен развой. Между другото, тези езици се отличават седна уникална черта, нямаща аналог в целия свят – в ролята на съгласни се изявяват и най-различни цъкания и
„примлясквания“. (Ако попаднете в научната литература на термин като !кунг, което пък е названието наедно бушменско племе, не се чудете какво може да означава тази удивителна тя не е знак, че бушмените по принцип будят удивление, а просто графичен изразна едно специфично цъкане, което не се среща в никой друг език) Всички налични койсански езици се срещат само в Южна Африка – с две изключения. А тези две изключения хадза и сандаве, които впрочем изобилстват с въпросните цъкания, се срещат само в Танзания, или на повече отмили от останалите койсански езици. Но освен тях и коса (или кхоса, kxosa), както и още някои нигеро-конгоански езици от Южна Африка
36
изобилстват с подобни причудливи фонеми. Още по-странното е, че някои типично койсански цъкания, а и цели думи се срещат и в два афроазиатски езика, говорени единствено в Кения (и то от черни, които отстоят на още по-голямо разстояние от днешните койсани или танзанийските хадза и сандаве. Всичко това ни навеждана мисълта, че в миналото койсанските народи и езици са се разпростирали много по̀ на север от сегашните си граници, нов един момент са били пометени, подобно на пигмеите, от експанзията начерните земеделци. Ето как данните на езикознанието могат да ни доведат до открития, до които едва ли щяхме да стигнем, ако отчитахме само физическия облик на хората. Но аз запазих най-решаващия принос на езикознанието за накрая. Ако разгледате отново Фигура 19.2, ще видите, че нигеро-конгоанското семейство е разпространено в цяла Западна Африка и в по-голямата частна субекваториална Африка, от което трудно можем да разберем къде сее намирала неговата първоначална родина. Само че според Грийнбърг всички нигеро-конгоански езици, говорени в субекваториална Африка, спадат към една и съща подгрупа, известна под общото име банту. И тази подгрупа обхваща почти половината от общо хиляда трийсет и двата нигеро-конгоански езици и повече от половината (200 милиона) от хората, които ги говорят. Но пък тези близо петстотин езика са толкова близки помежду си, че нерядко ги определят и като отделни диалекти на един и същ език. Взети заедно, бантуските езици съставят само една отделна група в нигеро-конгоанското семейство. Останалите му подразделения (176 наброй) са съсредоточени в Западна Африка, те. в един съвсем малък отрязък от неговия ареал. И поточно, най-типичните бан- туски езици, но и небантуските, най-близки до тях, се срещат само в един малка област в Камерун и в съседните земи на Източна Нигерия. Какво би могло да означава всичко това Най-вероятно нигеро-конгоанското семейство е възникнало в Западна Африка бантуското му разклонение сее развило в най-източните Тоест езиците, които според други класификации попадат в югоизточната група на семейство банту наред със зулуския, басуто, тсонга, машона и т.н.). – Б.пр.

315 части на този ареал – Камерун и Нигерия по-късно бантуските езици са се разпространили и в по-голямата частна субекваториална Африка. И това разселение е започнало достатъчно отдавна, за да може съответният праезик да се раздели наблизо дъщерни езици и наречия, но и достатъчно скоро, за да могат те да останати до днес близки помежду си. Очевидно хората, говорещи сега на нигеро-конгоански езици, спадат към групата начерните африканци (ако изключим пигмеите, но ние едва ли можем да установим посоките на техните миграции, ако разчитаме единствено на данните от физическата антропология. За да изясня естеството на тези чисто езикови аргументи, ще дам един добре познат пример с географския ареал на английския език. Днес най-голям брой хора, за които първи език е английският, живеят в Северна Америка, а останалите са пръснати по целия глобус – в Британия, Австралия и още някои страни. Ако не знаехме нищо друго за генезиса и разпространението на този език, най-вероятно щяхме да решим, че той е възникнал именно в Северна Америка, а впоследствие някои колонисти са го пренесли в Британия и Австралия. Дано всички английски диалекти образуват просто една подгрупа в групата на германските езици (която пък е част от индоевропейското семейство. Всички останали – скандинавските, немският и холандският – са съсредоточени в Северозападна Европа. По- специално фризийският, или другият германски език, най-близък до английския, сее ограничил седна тясна крайбрежна ивица, разделена днес между Холандия и Германия. Това обаче е напълно достатъчно за езиковеда да стигне и до верния извод че английският е възникнал в крайбрежната частна Северозападна Европа и оттам е плъзнал по целия свят. А и историческите свидетелства показват достатъчно ясно, че английският всъщност е бил

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: