Guns, germs, and steel
Изтегляне 6.09 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Атомни навици - Джеймс Клиър - 4eti.me
| пренесен в Англия от англосаксонските нашественици през V и VI вот нашата ера. По същата логика можем да стигнем и до извода, че онези двеста милиона души, които днес говорят на бантуски (или „бантоидни“) езици и заемат огромна част от територията на Африка, всъщност произлизат от Камерун и Нигерия. И до подобни изводи – имам предвиди северноафриканския произходна семитите, както и индонезийските корени на днешните мадагаскарци – ние можем да стигнем само с помощта на езиковедските данни. От разпределението на койсанските езици и липсата на специфични пигмейски езици разбрахме, че някога тези народи са заемали много по-големи територии, носа били погълнати от вълната черни нашественици. (В това поглъщане не влагам негативни конота- ции, независимо че самият процес е включвал завладяването, прогонването, изтребването и заразяването на заварените народи) От разпространението на нигеро-конгоанските езици пък разбрахме, че хората, осъществили въпросното поглъщане, са били бантуси, те. черни африканци, вече преминали към земеделие. Антропометрическите и чисто езиковите данни ни дават основания да смятаме, че тези процеси са били реализирани още в праисторическата епоха, но все още остават неразрешени редица загадки. Нужни са ни още някои данни (които сега ще представя, за да намерим отговори на тези въпроси. Итака, с какви предимства са разполагали бантусите, за да изместят пигмеите и койсаните? И кога точно са стигнали до прародините на изместените от тях народи За да разберем в какво са се изразявали предимствата на банту, би трябвало да се запознаем и със свидетелствата от настоящето – наличието на културни растения и домашни 316 животни. Както се видя в предните глави, тези данни са особено важни, защото по-интен- зивното производство нахрани води и до по-голям брой хора, вируси и технологии, по- сложна политическа организация и прочее компоненти на властта. Тоест хората, които по една или друга случайност – а географското местоположение е именно това – са наследили или са развили свои производства нахрани, са получавали по този начини възможността да поглъщат (или асимилират) останалите, които не са били така облагодетелствани от естествената си среда. Когато през XV в. европейците са стигнали и до субсахарска Африка, африканците вече са отглеждали пет групи насаждения (вж. Фигура 19.3), всяка от които е играла важна роля в тяхната история. Първата е била характерна за Северна Африка, а ареалът ѝ сее простирал до етиопските планини. Климатът е мек, от средиземноморски типа валежите са концентрирани в зимните месеци. (Подобен е и калифорнийският, което обяснява защо моето и мазетата на милиони други калифорнийци често се наводняват през зимата, но затова пък изсъхват като прахан през лятото) Същият средиземноморски, или субтропически модел е важал и за Плодородния полумесец, прародината на земеделието. Фигура 19.3. Първоначалните ареали на земеделските култури, традиционно отглеж- дани в Африка (те. до идването на тези, донесени от европейските колонизатори, като всеки е представен с две от тях. 317 От горното можем да направим извод, че най-рано са били култивирани в Северна Африка растенията, чието покълване и израстване е съобразено със зимните дъждове, а от археологията знаем, че този тип посеви са били усвоени за първи път в Плодородния полумесец преди десетина хилядолетия. С други думи, близкоизточните посеви са се разпространили и в северноафриканските области със сходен климати са създали предпоставки за възхода на древноегипетската цивилизация. Въпросната група земеделски култури включва добре познатите ни пшеница, ечемик играх плюс бобови и грозде. А тесани познати, защото са се разпространили и в областите със сходен климат на Европа, а оттам – в двете Америки и Австралия, за да се превърнат днес в основни земеделски култури в умерените зони по целия свят. Ако някой реши да пропътува Сахара и по някое време попадне отново в зона с по-вла- жен климат, примерно Сахел, която е долепена до южната граница на пустинята, той рано или късно ще забележи, че тук вали по-често през лятото, отколкото през зимата. Това пък означава, че дори ида са били пренесени през пустинните пясъци, близкоизточните насаждения са щели неминуемо да се сблъскат с непреодолими трудности в Сахел, чийто дъждовен сезон съвпада с летния. Затова и вместо на посеви, донесени от Плодородния полумесец, тук се натъкваме надве групи африкански растения, чиито диви предци се срещат на юг от Сахара и затова са съобразени със зимните дъждове и по-малката сезонна разлика в продължителността на деня. Така напреден план излизат соргото и бисерното просо, превърнали се и в основни житни култури в по-голямата частна субсахарска Африка, особено първото, днес отглеждано навсякъде по света, където климатът е достатъчно сухи горещ, включително и Съединените щати. Другата група включва растения, чиито диви предци се срещат в Етиопия и най-веро- ятно са били култивирани именно в нейните планини. Повечето от тях и досега се отглеждат само в Етиопия и са останали непознати в Новия свят – това са наркотичното растение Изтегляне 6.09 Mb. Сподели с приятели:
|