Guns, germs, and steel
Глава XIX. Как Африка е станала черна
Изтегляне 6.09 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Атомни навици - Джеймс Клиър - 4eti.me
| Глава XIX. Как Африка е станала черна Без значение какво и колко си чел за Африка, първото ти впечатление, когато действително попаднеш там, е потресаващо. По улиците на Виндхок, столицата на отскоро независимата Намибия, виждах тълпи от черни хереро, черни овамбо, бели, както и нама, които пък се различаваха и от черните, и от белите. Това пред мен вече не бяха картинки от някакъв учебника човешки същества от плът и кръв. Извън очертанията на Виндхок последните от някога многобройните калахарски бушмени пък се бореха ежедневно за оцеляването си. Но онова, което най-много ме потресе в Намибия, бяха уличните табели – например една от централните улици носеше името „Гьоринг“! Хайде бе, рекох си, къде ще се намерят толкова много непокаяли се нацисти, чеда нарекат цяла улица не на друга на прословутия райхскомисар и основателна Луфтвафе Херман Гьоринг! Което си беше и самата истина, защото се оказа, че улицата е наречена не на Херман, а на неговия баща, Хайнрих Гьоринг, който също е бил райхскомисар, но на бившата германска колония Югозападна Африка, днес превърнала се в Намибия. Но и Хайнрих е бил доста проблематична фигура, защото сред многобройните му подвизи влиза и една от най-кръвопролитните атаки набели колонисти срещу африканци – войната (или по-скоро геноцидът, който Германия е водила през 1904 г. срещу хереро. Днес, когато събитията в съседна Южна Африка привличат много по-голям интерес в света, Намибия също се бори със своето колониално наследство и се опитва да изгради мултиетническо и многорасово общество. За мен тази страна е един особено красноречив пример за неразривната връзка между минало и настояще в Африка В представите на повечето американци и европейци коренните африканци неизменно са черни, а белите африканци са някакви натрапници от по-ново време. За тях историята на междурасовите отношения в Африка е най-вече история на европейския колониализъм и търговията с роби. Причината, поради която се фокусираме върху тези конкретни факти, е повече от очевидна черните 34 (или негрите) са единствените африканци, които американците познават, просто защото навремето са били докарвани в огромни количества като роби в Съединените щати. Само чедо неотдавна една огромна част от територията на Черна Африка е била населявана от доста различни помежду си народи, а и т.нар. черни африканци съвсем не са някаква хомогенна група. Дори и преди идването набелите колониалисти Африка вече е приютявала не само черни, но и (както ще видим) пет от общо шестте основни подразделения на човешкия вид, три от които са възникнали именно на африканска почва. Една четвърт от всички езици в света се говорят само в Африка. Никой друг континент не може да се похвали с такова голямо разнообразие на човешки типове. 34 Джаред Даймънд винаги използва blacks (черни – по аналогия с whites, бели, тъй като в Щатите определението негри – поне от те насам – се смята за политически некоректно, докато практиката у нас е по-скоро обратната – негър не се свързва с колониалната епоха и робството, а си звучи направо научно. – Б.пр. 308 Човешкото разнообразие на Африка се дължи най-вече на нейната разнообразна географска среда и на доста дълго продължилата ѝ праистория. Африка е единственият континент, обхващащи двете зони на умерен климат в северното и южното полукълбо, като в този периметър влизат и някои от най-безводните пустини, най-големите тропически джунгли и най-високите екваториални планини в света. Хората са живели в Африка много по-дълго откъдето ида е другаде нашите най-далечни предци са се появили тук преди около седем милиона години, а от тях най-вероятно е произлязъл и съвременният (те. анатомично модерен) Homo sapiens. Тези отколешни взаимодействия между многобройните народи на Африка са в основата на нейната изумителна праистория, включваща и две от най-драматичните човешки миграции през последните пет хилядолетия – бантуската 35 ек- спанзия и индонезийската колонизация на Мадагаскар. Тежките последствия от тези взаимодействия се усещат и досега, затова си струва да проследим по-подробно пътищата на отделните популации, особено на някои от тях, които са били изместени от тези, които придават днешния облик на Африка. Как точно тези пет подразделения на човешкия вид са се озовали на днешните си мес- тожилища в Африка Защо тъкмо черните са се разпрострели на най-голяма територия, а не другите четири групи, чието съществуване американците обикновено са склонни да забравят И можем ли изобщо да се надяваме, че ще извлечем интересуващите ни отговори от африканското безписмено минало, за което липсват онези свидетелства, от които например разбираме как сее разширявала Римската империя Африканската праистория представлява един огромен ребус, който е решен само отчасти. Както се оказва, този сюжет има и своите обикновено недооценявани, но затова пък интригуващи паралели с американската праистория, на която се спряхме в предната глава. За по-неизкусения читател тези пет основни човешки групи, за които Африка сее превърнала вроден дом още от XI вот нашата ера, са черните, белите, африканските пигмеи, койсаните и азиатците. На Фигура 19.1 е показано тяхното разпределение, а от снимките, поместени в приложението, човек може да се убеди колко различни са те помежду си, ако говорим за цвета на кожата, формата и цвета на косата и чертите на лицата им. Навремето черните са се ограничавали в Африка, а пигмеите и койсаните и досега живеят само в нея, докато повечето бели и азиатци („монголоидите“) живеят не в самата Африка, а извън нея. Тези пет групи представят и всички основни подразделения на човешкия вид, с изключение на австралийските аборигени и техните най-близки родственици. Ще наричаме бантуси народите, говорещи на езици от семейство банту по аналогия със зулу, зулуси, зулуски и т.н. (другият вариант би бил бантута – по аналогия с гну и гнута, който не смятаме за особено коректен. – Б.пр. |