Guns, germs, and steel

310 Тук немалко читатели може би ще възразят
– Стига сме робували на стереотипи, защо изобщо делим хората на някакви си раси Да, съгласен съм, че всяка от тези т.нар. основни групи е сама по себе си и доста разнообразна. Да поставяме такива толкова различни хора като зулусите, сомалийците и ибо под общия знаменател черни би означавало да игнорираме всички различия между тях. Но ние игнорираме по същия начини някои други различия, когато поставяме египтяните и берберите от Северна Африка редом до скандинавците под общия знаменател бели. Освен това деленията между черните, белите и останалите основни групи са повече или по- малко условни, тъй като всяка група е оставила своя отпечатък и върху останалите – по простата причина, че представителите на всяка от тях са се чифтосвали с тези на останалите, които са срещали по пътя си. Въпреки това, както ще видим по-нататък, прилагането на тези основни деления може да се окаже от полза, ако искаме да разберем развоя на световната история, затова и аз ще се придържам към тях и ще използвам общите им наименования, без да навлизам всеки път в излишни уточнения. От тези пет африкански групи черните и белите са достатъчно добре познати на европейците и американците, за да описвам и физическите им черти. През XV в. черните вече са заемали огромна територия цяла Южна Сахара и по-голямата част от субсахарска Африка (вж. Фигура 19.1). Ако афроамериканците произлизат главно от западното крайбрежие на континента, то много такива народи са заемали по традиция и източната му част, простирайки сена север до Судан, а на юг – до крайбрежната ивица на Южна Африка. Белите, вариращи от египтяни и либийци до мароканци, са заемали средиземноморската частна континента и Северна Сахара. Разбира се, тези северноафриканци трудно могат да бъдат сбъркани с русокосите и синеоки шведи, но за повечето хора те си остават бели, тъй като са с по-светла кожа и по-права коса от южните си съседи, определяни като черни. Поминъкът на повечето черни и бели африканци е зависел от земеделието или скотовъдството (или и двете заедно. За разлика от тях обаче следващите две трупи, пигмеите и койсаните, включват само ловци-събирачи без никакви земеделски култури и добитък. Подобно начерните, пигмеите имат тъмна кожа и ситно накъдрена коса. Но пък се различават от тях с много по-ниския си ръст, по-червеникавата и не толкова черна кожа, по-гъстото окосмяване на телата или- цата си, както и по-изпъкналите чела, очи и зъби. Пигмеите са предимно ловци-събирачи и живеят на групи, пръснати из джунглите на цяла Централна Африка, които разменят стоки със съседните черни земеделци или просто работят за тях.
Койсаните съставят групата, най-малко позната на американците, повечето от които дори не са чували и името им. Навремето разпръснати в повечето части на Южна Африка, теса се състояли не само от малки популации на ловци-събирачи, известни като сан, но и от по-големи, на скотовъдци, които пък са били известни като кой (или по-скоро хой, khoi). Днес тези названия вече изместват използваните в миналото хотентоти и бушмени) Представителите и на двете групи изглеждат (или са изглеждали) доста по-различно от африканските негри кожите им са с жълтеникав оттенък, косите им са много по-ситно накъдрени, а при жените са характерни и доста внушителните седалищни части (явление, известно в науката като „стеатопигия“). В последните столетия броят на кой силно е нама-

311 лял белите колонисти са избили, изместили или заразили немалко от тях, а повечето оцелели са се смесили с белите, за да се получи и една особена прослойка, известни днес в Южна Африка като цветнокожи или „бастъри“. Подобна участ е сполетяла и сан, но поне една част от тях са успели да съхранят традиционния си бит в намибийската пустиня, която сее оказала негостоприемна забелите (достатъчно е да си припомним популярния преди години филм Боговете сигурно са полудели. Това, че белите са се разселили из северната частна континента, не е особено изненадващо, тъй като и в съседните територии на Близкия изток и Европа живеят хора от същия физически тип. Впрочем през цялата писана история хората непрекъснато са сновели между Европа, Близкия изток и Северна Африка. Ето защо в тази глава няма да се спирам подробно набелите, тъй техният произход не е забулен в тайнственост – загадките остават при черните, пигмеите и койсаните, чието разпределение на континента подсказва, че в миналото между тях е имало и сериозни колизии. Например днешното доста фрагментарно разпределение на 200 те пигмеи – разпръснати сред морето от 120 милиона негри – подсказва, че първите (ловци-събирачи) някога са заемали много по-големи територии в екваториалните джунгли и това е продължило до момента, в който са били изместени (или изолирани) от настъпващите на юг черни земеделци. Ареалът на койсаните в Южна Африка е учудващо малък за хора с толкова специфична анатомия и езици. Дали това не означава, че и те в миналото са заемали много по-голяма територия, а по-северните им популации са били елиминирани по някакъв начин Но най-голямата аномалия запазих за накрая. Големият остров Мадагаскар отстои само на 250 мили от източноафриканския бряг – много по-близо до Африка, отколкото до който ида е друг континенти отделен от Азия и Австралия с необятната ширна Индийския океан. Оказва сече населението на Мадагаскар представлява смес от два елемента. Единият това са негрите от африканския континент (което едва ли трябва да ни изненадвано другият се състои от хора, на които от пръв поглед им личи, че произхождат от тропиците на Югоизточна Азия. И по-конкретно всички езици, говорени в Мадагаскар, независимо дали от черни, азиатци или метиси, са австронезийски и много напомнят маанянските езици на индонезийския остров Борнео, разположен в отсрещната частна Индийския океан, на цели 4000 мили от Мадагаскар. В света няма други родственици на мадагаскарците, които да живеят на такова голямо разстояние от тях. Същите австронезийци, говорещи австронезийски език и с австронезийска култура макари модифицирана, вече са се били установили в Мадагаскар, когато тук за първи път са стъпили и европейците (около 1500 г. Според ментова е и най-изумителният факт в световната история, поне що се отнася до географското разпределение на човечеството. Как за бога тези праисторически жители на Борнео са могли да стигнат със своите еднодръвки чак до Мадагаскар, без да разполагат с карти и компаси Случаят с Мадагаскар за пореден път показва, че езиците, които хората говорят, както и техният физически облик могат да ни дадат някои ценни указания за техния произход. Да, достатъчно е да хвърлим само един погледна мадагаскарците, за да разберем, че поне някои от тях са дошли от тропическа Югоизточна Азия, но едва ли ще се досетим, чете са тръгнали тъкмо от Борнео. Но какво друго можем да научим от африканските езици, което вече не сме научили от африканските лица

312 Този гордиев възел, който представляват те езика на Африка, бе разсечен от един учен от Станфордския университет, големия езиковед Джоузеф Грийнбърг, който раздели всички тези езици само напет семейства (вж. Фигура 19.2). Читателите, които са свикнали да смятат езикознанието за някаква „сухарска“ и чисто техническа дисциплина, може би ще се изненадат да научат колко много може да ни помогне една такава класификация, ако смеси поставили за цел да разберем развоя на африканската история.

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: