421
Основна и препоръчителна библиография Препоръките се отнасят за тези, които проявяват интереси биха искали да разширят познанията си поразглежданите в книгата теми. Затова освен основните си източници аз прилагам и изчерпателен списък на по-ранна литература, която смятам, че също ще е от полза за читателя. Когато посочвам книги, след името или имената на авторите (които ще давам без инверсия) идва заглавието (в курсива след негов скоби са поставени издателските данни
51
(град:
издателство, година на публикуване. Когато става дума за периодика, след името на списанието (в курсив) идва номерът на годишнината, страниците и годината на публикуване.
Пролог Сред справочниците, които съм ползвал за повечето главина тази книга, фигурира и един обемист компендиум за фреквентността на човешките гени L. Luca Cavalli-Sforza, Paolo Menozzi and Alberto
Piazza,
The History and Geography of Human Genes (Princeton: Princeton Univ. Press, 1994). Тази забележителна творба спокойно може да бъде определена и като Обща история на всичко за всички, защото авторите започват изложението си за всеки континент с изчерпателен прегледна неговата география, екология и околна среда, следван от
данни за праисторията, историята, езиците, физическата антропология и културите на неговите народи. Впрочем в L. Luca Cavalli-Sforza and Francisco Cavalli-Sforza,
The Great Human Diasporas (Reading, Mass.: Addison-Wesley, 1995) ще намерите същия материално не толкова специализирана предназначен за най-широка публика. Друг удобен справочник е поредицата от пет тома, обединени под общото название
The Illustrated History of Humankind, ed. Goran Burenhult (San Francisco: Harper Collins, 1993–94). Отделните томове са озаглавени съответно
The First Humans,
People of the Stone Age,
Old World Civilizations,
New World and Pacific Civilizations и
Traditional People Today. Няколко поредици, издадени от Кеймбридж Юнивърсити Прес“, предлагат исторически прегледна конкретни региони и епохи. Една от тях е озаглавена
The Cambridge History of…, а на мястото на многоточието последователно се явяват Африка, Вътрешна Азия, Китай, Индия, Иран, ислямският свят, Япония,
Латинска Америка, Полша и Югоизточна Азия. Друг подобен справочник е
The Cambridge Encyclopedia of…, чиито томове са посветени съответно на Африка, Китай, Япония, Латинска Америка
(вкл. страните в Карибско море, Русия (и бившия СССР), Австралия, Близкия изток (и Северна Африка, Индия, Пакистан и съседните им страни. Други такива поредица саи of India. Бих посочили три енциклопедични справочника за езиците в света Barbara Grimes,
Ethnologue: Languages of the World, 13
th ed. (Dallas: Summer
Institute of Linguistics, 1996), Merritt Ruhlen,
A Guide to the World’s Languages (Stanford: Stanford Univ. Press, 1987) и C. E. Voeglein and E. M. Voegelin,
Classification and Index of the World’s Languages (New York: Elsevir, 1977). От по-мащабните сравнителни исторически изследвания бих посочил на първо място това на Арнолд
Тойнби [A. Toinbee,
A Study of History, 12 vols. (London, Oxford Univ. Press, 1934–54)]. Великолепен прегледна историята на евразийската (и особено западноевразийската) цивилизация ще намерите в William
McNeil,
The Rise of the West (Chicago: Univ. of Chicago Press, 1991). Уилям Макнийл е автори на една В които ще фигурират и някои неизбежни съкращения от рода на Univ.
вместо University, ed. (eds.) вместо editor (s),
J. вместо
Journal и т.н. – Б.пр.
422 световна история,
A World History (New York: Oxford Univ. Press, 1979), в която, въпреки леко подвеждащото и заглавие, основният фокус отново пада върху западноевразийската цивилизация. Същото важи и за V. Gordon Childe,
What happened in History, rev. ed. (Baltimore: Penguin Books, 1954). Друго подобно сравнително-историческо изследване (в което фокусът пада върху Западна Евразия) е C. D. Darlington,
The Evolution of Man and Society (New York: Simon and Schuster, 1969) – авторът е биолог и съзира същите връзки междуконтиненталната история и доместикацията, които разглеждам и аз. Алфред Кросби е написал две блестящи студии върху европейската
задморска експанзия, като ударението е върху съпровождалите я растения, животни и вируси A. Crosby,
The Columbian Exchange: Biological Consequences of 1492 (Westport, Conn.: Greenwood, 1972) и
Ecological Imperialism: The Biological Expansion of Europe, 900-1900 (Cambridge, Cambridge Univ. Press, 1986). Бих препоръчал също Marvin Harris,
Cannibals and Kings: The Origins of Cultures (New York: Vintage Books, 1978) и Marshall Sahlins and Elman Service [eds.],
Evolution and Culture (Ann Arbour: Univ. of Michigan Press, 1960), които разглеждат темата от културно-антрополо- гически позиции. Книгата на Елън Семпъл [Ellen Semple,
Influences of Geographic Environment (New York:
Holt, 1911)] онагледява по-ранните опити за изследване на влиянието на географския фактор върху човешките общества. Другите по-важни изследвания са изброени в библиографията към Епилога. Ще си позволя да спомена и една моя по-ранна творба [J. Diamond,
The Third Chimpanzee (New York: Harper
Collins, 1992)] и по-специално Глава XIV, в която се сравнява историята на Евразия и тази на двете Аме- рики – там ще
откриете и стартовата позиция, от която започнаха и разсъжденията, изложени в тази книга. Едно от нашумелите (или по-скоро сдобили се с незавидна слава) изследвания на разликите в интелектуалното развитие на отделните човешки групи е дело на Ричард Хърнстийн и Чарлз Мъри [Richard
Herrnstein and Charles Murray,
The Bell Curve: Intelligence and Class Structure in American Life (New York:
Free Press, 1994)].
Сподели с приятели: