Guns, germs, and steel
Изтегляне 6.09 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Атомни навици - Джеймс Клиър - 4eti.me
| Глава I Ранната човешка еволюция е разгледана великолепно в Richard Klein, The Human Career (Chicago: Univ. of Chicago Press 1989), Roger Lewin, Bones of Contention (New York: Simon and Schuster, 1989), Paul Mellars and Chris Stringer [eds.], The Human Revolution: Behavioural and Biological Perspectives on the Origins of Modern Humans (Edinburgh: Edinburgh Univ. Press, 1989), Richard Leakey and Roger Lewin, Origins Reconsidered (New York: Doubleday, 1992), D. Tab Rasmussen [ed.], The Origin and Evolution of Humans and Humanness (Boston: Jones and Bartlett, 1993), Matthew Nitecky and Doris Nitecky [eds.], Origins of Anatomically Modern Humans (New York: Plenum, 1994) и Chris Stringer and Robin McKie, African Exodus (London: Jonathan Cape, 1996). Бих споменали тези три популярни книги, специално посветени на неандерталците: Christopher Stringer and Clive Gamble, In Search of the Neanderthals (New York: Thames and Hudson, 1993), Erik Trinkaus and Pat Shipman, The Neanderthals (New York: Knopf, 1993) и Ian Tattersall, The Last Neanderthal (New York: Macmillan, 1995). Генетичните свидетелства за произхода на човека са разгледани в L. Luca Cavalli-Sforza et al. (вече цитирани в библиографията към Пролога, както и в Глава I на моята The Third Chimpanzee. Тук бих посочили две специализирани статии с по-нови данни J. L. Mountain and L. L. Cavalli-Sforza, „Inference of human evolution through cladistic analysis of nuclear DNA restriction polymorphism“, Proceedings of the National Academy of Sciences 91:6515-19 (1994) и D. B. Goldstein et al., „Genetic absolute dating based on microsatellites and the origin of modern humans“, ibid. 92:6723-27 (1995). Литературата, която съм ползвал при описанието на човешката колонизация на Австралия, Нова Гвинея, архипелага Бисмарк и Соломоновите острови, както и изчезването на тамошните едри бозайници, е изброена в библиографията към Глава XV. По-специално бих препоръчал Tim Flannery, The Future Eaters (New York: Braziller, 1995), тъй като авторът дискутира тези теми на ясен и достъпен езика и обяснява проблемите, свързани с твърденията, че въпросните биологични видове са оцелели до най-ново време. Стандартният текст за изчезването на едрите бозайници през късния Плейстоцен е Paul Martin and Richard Klein, eds., Quaternary Extinctions (Tucson: Univ. of Arizona Press, 1984). По-нови изследвания по 423 темата са Richard Klein, „The impact of early people on the environment: The case of large mammal extinctions“, pp. 13–14 in: J. E. Jacobsen and J. Firor, Human Impact on the Environment (Boulder, Colo.: Westview Press, 1992) и Anthony Stuart, „Mammalian extinctions in the Late Pleistocene of Nothern Eurasia and North America“, Biological Reviews 66:453-62 (1991). В една своя статия Дейвид Стедман обобщава най-новите данни за изчезването на животински видове, съпровождало заселването на хора по тихоокеанските острови [David Steadman, „Prehistoric extinctions on pacific island birds: Biodiversity meets zooarcheology“, Science 267:1123-31 (1995)]. По-популярни описания на заселването на двете Америки, съпровождалото го изчезване на едри бозайници и последвалите усложнения ще намерите ви Глава XVIII на моята книга The third Chimpanzee, op. cit., като към двете е приложена и богата библиография. Друго важно изследване е Ronald Carslisle, ed., Americans before Columbus: Ice-Age Origins (Pittsburgh: Univ. of Pittsburgh, 1988), включващо и отделна статия (на J. M. Adovasio et al.) за предкловиското поселение в Медоукрофт. Интерес заслужават и статиите на Венс Хейнс, експерт по кловиската култура и предполагаемите предкловиски поселения С. Vance Haynes, Jr.], „Contribution of radiocarbon dating to the geochronology of the peopling of the New World“, pp. 354–74 in: R. E. Taylor, A. Long and R. S. Kra, eds., Radiocarbon after Four Decades (New York: Springer, 1992) и „Clovis-Folson geochronology and climate change“, pp. 219–36 in: Olga Soffer and N. D. Praslov, eds., From Kostenski to Clovis: Upper Paleolithic Paleo-Indian Adaptations (New York: Plenum, 1993). „Предкло- виските“ хипотези за Педра Фурада са разгледано аргументирано ви al., „On a Pleistocene human occupation at Pedra Furada, Brazil“, Antiquity 68:695-714 (1994). Други публикации, имащи отношение към същия дебат, са T. T. D. Dillehay et al., „Earliest hunters and gatherers of South America“, J. of World Prehistory 6:145-204 (1992), T. D. Dillehay, Monte Verde: A Late Pleistocene Site in Chile (Washington: Smithsonian Inst. Press, 1989), T. D. Dillehay and David Meltzer, eds., The First Americans: Search and Research (Boca Raton: CRS Press, 1991), Thomas Lynch, „Glacial-age man in South America? – a critical review“, American Antiquity 55:12-36 (1990), John Hoffecker et al., „The colonization of Beringia and the peopling of the New World“, Science 259:46-53 (1993) и A. C. Roosevelt et al., „Paleoindian cave dwellers in the Amazon: The peopling of the Americas“, Science 272:373-84 (1996). Изтегляне 6.09 Mb. Сподели с приятели:
|