Guns, germs, and steel

382 гражданска война, нито война със съседите ѝ. За разлика от Нидерландия, Замбия никога не е била нападана от съсед. В страната се провеждат свободни избори. Замбийците работят усърдно и ценят образованието. Итака, сега се опитайте да познаете средния доходна човек в Замбия. Смятате ли, че той е по-висок, по-нисък или равен на средния доход в Нидерландия? Ако смятате, че средният доход в Нидерландия е по-висок от този в Замбия, смятате ли, че той едва пъти, 5 пъти или 10 пъти по-висок от дохода в Замбия Отговорът средният доход в Нидерландия е 33 пъти по-висок от средния доход в Замбия Средният доход в Нидерландия е около 48 940 долара годишно, докато средният доход в Замбия е само 1 500 долара годишно. Тази разлика би се сторила невероятна на нашия извънземен посетител. Защо, въпреки всички предимства на Замбия и въпреки всички недостатъци на Нидерландия, Нидерландия е толкова по-богата от Замбия Очевидно разликата има големи последици за живота на холандците и на жителите на Замбия. Например, повечето холандци се радват на комфортен животи достъп до добро образование и медицински грижи повечето замбийци нямат такъв. Очакваната продължителност на живота на замбийците (41 години) е едва половината от тази на холандците (78 години. Итака, ако природните ресурси и човешката мотивация не са достатъчни, за да направят една страна богата, какво е достатъчно Някои икономисти приписват националното богатство на т.нар. Човешки институциите. законите, кодексите на поведение и принципите на работа на нашите общества, правителства и икономики. Някои човешки институции са особено ефективни в мотивирането на гражданите да произвеждат и по този начин да насърчават националното богатство. Други институции са особено ефективни в обезкуражаването на хората да произвеждат и следователно тези фактори насърчават националната бедност.
Най-убедителните примери за значението на институциите са двойки държави, които се намират в съседство, имат много сходна среда и преди са били обединени в една държава, но сега представляват отделни държави с много различни институции и богатство. Трите най-често цитирани случая са богатството на Южна Корея, която днес се радвана стандартна живот в Първия свят, в сравнение с крайната изостаналост на Северна Корея богатството на бившата Западна Германия в сравнение с по-ниското икономическо равнище на бившата Източна Германия, което до известна степен се запазва и днес, повече от 25 години след падането на Германската стена и контрастът на карибския остров Испаньола между Хаити на запад, най-бедната страна в Западното полукълбо, и Доминиканската република на изток, която в никакъв случай не е богата страна, но все пак е 6 пъти по-богата от Хаити. Тези сравнения са убедително доказателство, че различията в институциите наистина могат да доведат до големи разлики в националното богатство, дори при почти липсващи географски различия. След това някои икономисти обобщават – както ще обясня по-долу, те прекаляват с обобщенията – за да заключат, че институциите са основният фактор, който обяснява защо някои страни са богати, а други – бедни. Когато икономистите говорят конкретно затова, което наричат добри институциите имат предвид онези икономически, социални и политически институции, които мотивират хората като индивиди да работят по начин, водещ до натрупване на национално богатство.

383 Идентифицирани са поне дузина различни така наречени добри институции. Без да се опитваме да ги подреждаме по важност, а само да ги изброяваме по азбучен ред, те включват контролна инфлацията, възможности за образование, ефективност на правителството, прилагане на договорите, свобода от търговски бариери, стимули и възможности за инвестиране на капитал, липса на корупция, нисък риск от убийство, отворен валутен обмен, защита направата на частна собственост, върховенство на закона и безпрепятствено движение на капитали. Несъмнено добрите институции, на които някои икономисти наблягат, са важна част от обяснението на разликите в богатството на държавите. Страните с тези добри институции, като Норвегия, са склонни да забогатяват. Страните с лоши институции, като Нигерия, са склонни да стават бедни. Но много икономисти отиват по-далеч, като попадат в един от най-често срещаните капани, които очакват всеки, който се опитва да обясни каквато ида е сложна система вземат един фактор, който обяснява част от резултатите, и твърдят, че той обяснява всички резултати. Тъй като тези икономисти твърдят категорично, че институциите са основното обяснение за богатството и бедността на нациите, много правителства и неправителствени организации са убедени да основават своите политики, заеми и подаръци на това тълкуване. Все повече обаче се признава, включително и сред самите икономисти, че това обяснение, основано на добрите институции, е непълно. То не е погрешно в него несъмнено има много истина. То просто не е пълният отговор в два аспекта. Първият е, че освен добрите институции, за богатството на нациите допринасят и други фактори – особено географските. За да се насладите на удоволствието да откриете сами два от тези географски фактора, просто погледнете картата на Африка с нейните 48 континентални държави. Разделете гина две групи. В едната група поставете те африкански държави, които се намират в умерените зоните държави в северната умерена зона покрай Средиземно море (Алжир, Египет, Либия, Мароко, Тунис, както и те държави в южната умерена зона в южната частна Африка (Ботсвана, Лесото, Намибия, Южна Африка, Свазиленд. Във втория комплект поставете останалите 38 африкански държави в тропическия център на Африка. В рамките на тези две групи отбележете със звезда те държави, които нямат излаз на морете. не са разположени на крайбрежието или нарека, по която може да се плава от морето. Тези държави, отбелязани със звезда, са 3 от държавите от южната частна умерения пояс (Ботсуана, Лесото, Свазиленд) и 13 от тропическите държави (Буркина Фасо, Бурунди, Централноафриканската република, Чад, Етиопия, Малави, Мали, Нигер, Руанда, Южен Судан, Уганда, Замбия, Зимбабве. След това потърсете в ин- тернет някой от няколкото обичайни таблични показатели за богатство – например среден годишен доходна глава от населението или брутен вътрешен продукт (БВП) на човек, коригиран или некоригиран за разликите в покупателната способности ги сравнете между вашите набори. Какво забелязвате Изводите ще ви ударят в лицето. От те тропически страни 37 са победни от всяка от те страни с умерен климат само Габон има богатство, сравнимо с това настрана от умерения климат от среден ранг. Както в рамките на вашите тропически, така и в рамките на умерените множества крайбрежните държави са средно с около 50 % по-богати от държавите без излаз на море. Защо географското положение оказва толкова голямо влияние върху националното богатство

384 Тропическото местоположение има две характеристики, които са неблагоприятни за икономиката. Едната от тези характеристики е позната на всички читатели, които живеят в тропиците или са ходили на почивка там в тропиците е по-вероятно да се разболеете, отколкото в умерените зони, или от тропически инфекциозни болести като малария или треска денга, или от тропически паразити. Следователно хората в тропическите страни прекарват повече време в болести и неспособност да работят, отколкото хората в страните с умерен климат. Освен това те умират средно на по-млада възраст. Това е не само тъжно за тези хора, но и лошо за икономиката на техните страни. Другият икономически недостатък на тропиците е по-ниската производителност на селското стопанство, дължаща сена по-неплодородни почви и повече болести по растенията и животните. С други думи, икономическата карта на Африка приличана дебел хамбургер, издут между две тънки филийки хляб, където дебелият хамбургер в средата се състои от всички тези бедни тропически страни, докато двете тънки филийки хляб се състоят от те по- богати (или поне по-малко бедни) страни с умерен климат. Що се отнася до недостатъците на местоположението без излаз на морете също са лесни за разбиране транспортът по суша е около 7 пъти по-скъп от транспорта по море до крайбрежно пристанище или до плавателна река. Следователно страните без излаз на море губят много повече пари от транспортни и товарни разходи, отколкото страните с достъп до море. Това е особено важно съображение за страните, чиито продукти се търсят в далечни региони и много от вноса име с произход от тях, както е в Замбия. Ако сега съм предизвикал любопитството ви, можете да направите същите сравнения между държавите на други континенти, като не забравяте да вземете предвид плавателните реки. (Например Швейцария и Парагвай не са без излаз на море, въпреки че първият поглед върху картата подсказва това и двете държави са свързани с Атлантическия океан чрез плавателните реки Рейни Паране съответно. В Южна Америка и трите държави от южната умерена зона (Аржентина, Чили, Уругвай) са по-богати от всяка от деветте тропически южноамерикански държави. Най-бедната страна в Южна Америка, Боливия, е единствената, която няма излаз на море. Тези географски ефекти често надделяват над ефектите на добрите или лошите институции. Например някои от африканските и южноамериканските държави от умерения пояс, които са сред най-богатите страни на съответните континенти, се отличават с липсата на добри институции. (Ако вашата страна има географския късмет да включва аржентинската пампаси в умерения пояс за отглеждане на пшеница и добитък, дори и прословутото лошо управление на Аржентина не може да доведе страната ви до бедност. Макар че Аржентина, разбира се, би била много по-богата, ако имаше добро правителство, тя все още се радвана най-високия среден доход в Южна Америка. Другото важно нещо, в който възгледът за добрите институции по отношение на богатството и бедността на нациите е непълен, е, че той не казва нищо за произхода на добрите институции. Защо някои страни имат добри институции, а други не Например защо в Ни- дерландия институциите насърчават националния растеж по-ефективно, отколкото в Замбия Дали това е просто случайна непредсказуема случайност Можеше ли със същата вероятност Замбия да бъде страната, която да развие подобри институции Ако добрите институции могат да се появят навсякъде на случаен принцип, защо е толкова трудно те да бъдат пренесени встрани, които в момента не разполагат с тях Защо най-бедните и най-

385 богатите страни не са случайно разпръснати по всички континенти, вместо най-богатите страни да са съсредоточени в Западна Европа и Северна Америка, а най-бедните – в Африка и Южна Америка С други думи, обичайният възглед, който акцентира само върху добрите институции, бърка така наречените близки причини или зависими променливи с крайните причини или независими променливи. За да стане ясно какво имам предвид под тази разлика, нека ви разкажа една история за разпадането на един брак. Съпругата ми, Мари, е клиничен психолог. От времена време тя приема двойки, които идват да се консултират с нея, защото казват, че бракът име застрашен от разпадане. Мари може да започне, като помоли един от членовете на двойката, например съпруга, да обясни мнението си затова защо бракът е в беда. Тогава мъжът казва Жена ми ме удари в лицето Това е ужасен начин да се държиш в един брак Не искам да остана женен за жена, която ме удря по лицето След това Мари се обръща към съпругата и я пита Вярно ли е, че си го ударила в лицето Жената отговаря Мари пита Да, вярно е Итака, дали това, че си го ударила в лицето, е причината за разпадането на брака ви Не, това не е истинската причина за раздялата ни. Има основателни причини, поради които го ударих по лицето той постоянно има връзки с други жени. Не искам да остана омъжена за съпруг, който ми изневерява Ако съпругата не беше толкова ядосана или ако беше логик, можеше да се обясни с думите Това, че го ударих по лицето, беше само непосредствената причина за раздялата ни, но крайната причина беше неговата връзка с други жени Но Мари знае, че както не всички съпруги удрят мъжете сив лицето, така и не всички съпрузи имат връзки. Каква е причината, поради която този съпруг е имал връзки Итака, Мари се обръща към мъжа иго пита Вярно ли е, че си имал връзки с други жени Мъжът отговаря Да, вярно е След това Мари продължава Но защо имахте връзки с други жени Мъжът отговаря Защото жена ми ставаше все по-студена, неми даваше любови привързаности не ме слушаше. Аз съм нормален мъж, който иска любов, привързаности внимание. Ето защо имах връзки с други жени за да получа любовта, обичта и вниманието, които всеки нормален мъж или жена иска и заслужава Ако съпругът беше по-малко ядосан или ако беше логик, можеше да отговори Жена ми, която ме удари в лицето, беше само непосредствената причина за раздялата ни. Моите дела бяха само следваща непосредствена причина във веригата от причини, но не бяха крайната причина. Вместо това крайната причина беше студенината на жена ми По времена други терапевтични сесии Мари би могла да проучи допълнително крайните причини за студенината на съпругата, които биха могли да включват други поведения на съпруга ѝ или дори начина, по който родителите ѝ са се отнасяли с нея като дете. Но без да продължавам този пример, той е достатъчен, за да изтъкна моята гледна точка. Човек не може да се задоволи само с идентифицирането на непосредствени причини трябва да се запита и за крайните причини. Брачният терапевт не е разрешил брачната криза на двойката само като е посочил шамар в лицето като причина за нея. Този брак ще продължи да

386 има проблеми, дори ако съпругата спре да удря мъжа си, ако всичко останало в брака и в отношенията между съпруга и съпругата остане непроменено. По същия начин икономистите не могат да се задоволят с твърдението, че Норвегия е богата, защото норвежките политици са предимно честни, а Нигерия е бедна, защото много нигерийски политици са корумпирани. Човек не може просто да каже на нигерийските политици да спрат да бъдат корумпирани и по този начин да се надява, че ще успее да сложи крайна корупцията в Нигерия ида я направи богата. Трябва да се разберат основните причини, поради които убийствата, корупцията, незачитането направата на частна собственост, неспазването на договорите и други лоши институции са широкоразпространени в Нигерия, но не и в Норвегия. С други думи, трябва да се запитаме за произхода на добрите институции. Не можем да ги приемем като факти, които падат случайно от небето в някои страни, но не и в други. За да разберем произхода на добрите институции, трябва да се поинтересуваме от дълбокия исторически произходна сложните институции, независимо дали са добри или лоши, във всяко човешко общество. За да отговорим на този въпрос за произхода, нека се върнем 13 000 години назад в човешката история, до края на последния ледников период. По това време всички хора по света са живеели като ловци-събирачи, а не като земеделци или скотовъдци. Всички ловци- събирачи са имали сравнително прости политически и икономически и социални институции в сравнение със съвременните многолюдни общества на държавно ниво като Съединените щати. Ловците/събирачите живеят при относително ниска гъстота на населението много по-малко хора на квадратна миля, отколкото в съвременните земеделски общества.
Ловците-събирачи произвеждат малко или никакви хранителни излишъци, които могат да се съхраняват за бъдеща употреба. В по-голямата си част всеки ден те ловуват или събират храната, която ще консумират през този ден. За разлика от тях съвременните земеделски общества разполагат с хранителни запаси, които ще им стигнат за много седмици или години. Повечето ловци-събирачи са номадите не живеят в постоянни къщи или градове, а преместват лагера си всеки ден или на няколко седмици, за да следват сезонните промени в хранителните си запаси. Следователно нито едно общество на ловци-събирачи не е развило институции като парите, управлението на царе, фондовите борси и данъците върху доходите, нито продукти на тези институции като медни или стоманени инструменти, автомобили и атомни бомби. Всички тези неща са примери за сложни институции и техните продукти. Понякога сложните институции са добри, а понякога – лоши. Но ако едно общество изобщо няма сложни институции, то не може да има добри сложни институции, които да го направят богато. Как са се появили всички тези сложни институции през последните 13 000 години Проучванията на историята, археологията и други науки показват, че тяхното развитие в крайна сметка е зависело от развитието нагъсто населените уседнали общества със съхра- няеми хранителни излишъци (например от пшеница, сирене и картофи, което е станало възможно благодарение на земеделието. Това означава, че най-крайната причина за сложните институции е земеделието, а следващата крайна причина са гъстонаселените уседнали общества и съхраняемите хранителни излишъци, които са резултат от земеделието. Хранителните излишъци могат да се използват за изхранване на специалисти, които не

387 произвеждат храни, като крале, банкери, автори на книги и професори. Следователно земеделието е било предпоставка за развитието на всички сложни институции на съвременните общества развити вождове и държави бюрокрация централизирано управление образовани грамотни граждани изобретатели царе пазарна икономика търговци метални инструменти национална лоялност, а не само кланова лоялност управление чрез държавно администрирано право университети и писменост. Нито едно общество на ловци и събирачи не е развило нито един от тези фактори, които днес приемаме за даденост. Но ако земеделието е крайната причина за развитието на сложни институции, защото- гава земеделието не сее развило навсякъде по света, правейки възможно развитието на сложни институции навсякъде Защо Нигерия не е развила толкова продуктивно земеделие и институции, колкото Норвегия Това е въпросът, на който съм посветил глави 4-10 от „Пушки, вируси и стомана“. Отговорът е в много неравномерното разпределение по света на годни за опитомяване диви растителни и животински видове, които са концентрирани в около девет световни региона, станали родина на независими земеделски начала. От тези родни места земеделието се разпространява в други райони по-бързо по оста изток-запад, отколкото по оста север-юг. Резултатът от тази история на земеделието е, че различните региони на света са имали много различен опит със сложните институции на държавните общества. Държавно управление и неговите атрибути съществуват от 4000 години в Гърция и Китай, но само от около 30 години в някои части на Нова Гвинея. Трудно е да се пренесат резултатите от хилядолетно развитие ведно поколение само чрез предоставяне на чуждестранна помощ. Холандия има земеделие от 7500 години, а Замбия – само от 2000 години. В Нидерландия има писменост от 2000 години, а в Замбия – само от 130 години. Нидерландия има независимо държавно управление от 500 години, а Замбия – само от 40 години. Тази дълга история на земеделието и на сложните институции, които то е направило възможни, са част от причините, поради които Нидерландия днес е много по-богата от Замбия. Другата част от причината е, че Нидерландия е разположена на брега на морето в умерения пояс, докато Замбия е без излаз на море в тропиците. Днес страните с дълга история на селското стопанство и на държавните правителства, които са резултат от него, имат по-високи средни доходи на човек от населението, отколкото страните с кратка история на селското стопанство и държавното управление, дори след като икономистите контролират други променливи. Ефектът от историята на селското стопанство е голям. Той представлява около половината от обяснената дисперсия на разликите в средните доходи между държавите. Дори ако се сравняват страни, чиито доходи са били все още ниски в последно време, се оказва, че страните с дълга история на държавно управление, като Япония, Китай и Малайзия, са имали по-високи скорошни темпове на икономически растеж, отколкото страните с кратка история на държавно управление, като Замбия и Нова Гвинея. Този по-бърз растежна страните с дълга история на държавно управление все още е валиден, въпреки че някои от тези страни с кратка история на държавно управление са много по-богати на природни ресурси. Тази обща тенденция се илюстрира от редица погрешни прогнози, които американските дипломати правеха. През те години наминалия век Южна Корея, Гана и Филипините са били бедни държави. Американските дипломати се обзалагали помежду си коя от трите

388 страни ще стане богата и коя ще остане затънала в бедност. Повечето дипломати смятали, че икономиките на Гана и Филипините са тези, които скоро ще се развият. Те обясняват прогнозата си, като изтъкват, че и Гана, и Филипините са топли тропически страни, в които е лесно да се отглежда храна и има много природни ресурси. За разлика от тях Южна Корея е студена, бедна на ресурси страна, в която сякаш няма нищо благоприятно. Реалността, разбира сее, че днес, 60 години по-късно, Южна Корея е постигнала просперитет в Първия свят, докато Гана и Филипините продължават да са бедни. Обяснението е, че Южна Корея се намира в умерения пояс, непосредствено до Китай, един от най-ран- ните световни центрове на земеделието, писмеността, металните инструменти и държавното управление. Корейският народ отрано получава всички тези достижения от Китай и към 700 г. отне. е обединен под единно държавно управление. Следователно Корея има дългогодишен опит със сложните институции. Докато сегашното деспотично правителство на Северна Корея пропилява това историческо предимство, Южна Корея, въпреки че е бедна, когато през те години наминалия век излиза от годишната японска окупация, вече има институционалните предпоставки за богатство. Тя се нуждаеше само от независимост, военна сигурности американска външна помощ, за да развие своите предимства. За разлика от тях Филипините усвояват земеделието от Китай едва по-късно; Гана развива само скромно по производителност земеделие и почти няма домашни животни и нито развива местна писменост, нито силно държавно управление, докато не са колонизирани от европейците през последните векове. И двете продължават да страдат от недостатъците, които споделят с други тропически страни. По този начин, независимо от природните си предимства, Филипините и Гана не разполагат с дългогодишния опитна сложните институции, човешкия капитали културните предпоставки, които позволиха на Южна Корея бързо да забогатее. Накратко, някои страни са много по-богати от други. Причините затова са многобройни и сложни. Ако настоявате за прост отговорна този важен въпрос, ще трябва да намерите друго място във Вселената, което да обитавате, освен нашата планета Земя, където животът е наистина сложен. Основните причини са институционалните и географските, които разгледах тук. Други причини са така нареченото парадоксално проклятие на природните ресурси, обратът на съдбата, свързан с колонизацията, и деградацията на околната среда. Но двете основни причини не са напълно независими една от друга. Добрите институции не падат от небето, независимо от географията, в някои страни, които са имали късмет. Вместо това добрите институции имат своя собствена история, която зависи отчасти от земеделието и неговите последици, включващи развитието на сложни институции като държавни управления и пазари. Разбира се, сложните институции могат да бъдат както лоши, така и добри вижте институциите на Северна Корея днес и на нацистка Германия преди няколко десетилетия. Но докато вдадена област няма сложни институции, тя не може да развие добрите институции, възхвалявани от икономистите. Ще завърша тази дискусия за институционалния произход с примера на Славната революция в Англия от 1688 г, която някои икономисти използват като пример за институционално обяснение на богатството и бедността. Факт е, че Великобритания (включително

389 Англия) доскоро бе най-богатата страна в света и че тя бе първата страна, която разви индустриална революция. Славната революция сваля крал Джеймс, издига Уилям на негово място, отслабва властта на краля, увеличава властта на парламента и по този начин насърчава развитието на институции, които са по-благоприятни за икономическия растеж. Означавали това, че институциите, възникнали най-вече в резултатна Славната революция, са станали причина съвременна Великобритания да стане богата Ако това е така, дали е просто случаен късметче славната революция и богатството са паднали в скута на Великобритания Щеше ли Замбия сега да е богата, а Великобритания бедна, ако славната революция беше избухнала в Замбия, а не във Великобритания Разбира сечене. Да се изтъква Славната революция като причина за съвременното богатство на Великобритания означава да се попадне в капана на фокусирането върху непосредствените причини и пренебрегването на крайните причини – все еднобрачен терапевт, който консултира разгневени съпруги съпруга, да се съсредоточи само върху ужасните подробности затова как жената е ударила мъжа си. Замбия не е могла да преживее славна революция през 1688 г. поради очевидните крайни причини, които са довели до това, че в страната не е имало нито крал, който да бъде свален, нито парламент, който да увеличи властта си. Това се дължина факта, че земеделието сее появило във Великобритания преди около 5500 години, а в Замбия – едва преди около 2000 години. По-голямата част от територията на съвременна Великобритания става политически обединена под управлението на Римската империя около 80 г. отне територията на съвременна Замбия става обединена под управлението на Британската империя едва през те години на XIX век. Великобритания има свои крале около 600 ги парламент около 1300 г Замбия никога не е имала свои собствени крале. Великобритания се радвана висока селскостопанска производителност поради плодородните си заледени почви и умереното си местоположение Замбия страда от ниска селскостопанска производителност поради неплодородните си почви и тропическото си местоположение. В сравнение с други европейски държави, които споделят тези британски географски и исторически предимства, Великобритания се радвана огромните допълнителни предимства на това, че е остров, който е много по-малко изложен на военни нашествия, отколкото континенталните европейски държави (и следователно няма нужда от постоянна армия за защита, както и на атлантическото разположение, идеално за колонизиране на други континенти. За разлика от тях Замбия няма излаз на море и никога не е имала надводна търговия или колонии. Великобритания е първата държава в света, която елиминира хроничния риск от глад благодарение на фактори като селскостопанската си производителност, придобиването на култури от Новия свят и политическото си единство. Всички тези благоприятни крайни географски и исторически причини формират фона на възхода на Великобритания към богатство, в който Славната революция не е нищо повече от важен късен етап, както и непосредствена причина. Това илюстрира как един поглед към картата ни помага да разберем голямото влияние на географията върху историята и крайните причини за националното богатство и бедност в съвременния свят. Благодаря на Луис Путерман за обмислените предложения. Части от тези размисли са взети от дискусиите в една моя статия ви от две глави от книгата ми „Da te solo a tutto il mondo. Un ornitologo osserva le società umane“ (Torino: Einaudi,
2014).

390
Снимки

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: